Антикорупционната комисия КПКОНПИ е поискала от Административния съд-София град (АССГ) да обяви за нищожно собственото си решение от ноември м.г., с което съдът отменя отказа на комисията да предостави достъп до своите искове за отнемане на незаконно придобито имущество. По същество съдът нарежда на КПКОНПИ да предостави на неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ) поисканата информация. В случая няма никакви основания да се твърди, че съдебното решение е нищожно, но целта на комисията очевидно е да се създаде фиктивен повод то да не бъде изпълнено или най-малкото да се бави изпълнението му. За това сигнализират от АКФ в публикация от днес, като правят извод, че за КПКОНПИ съдебните решения не важат.

Оспорването на влязлото в сила съдебно решение от Комисията е административен трик в опит да се избегне изпълнението на това решение, коментира Даниела Пенева, правен съветник към АКФ. Комисията няма правомощия да спре изпълнението на влязло в сила съдебно решение, казва тя.

Историята започва през април м.г., когато АКФ подава иска от комисията да му предостави достъп до всички решения на КПКОНПИ за предявяване на иск за отнемане на имущество от създаването й през 2018 г. до момента. Получава отказ, мотивиран със заповед на предишния председтел на комисията Пламен Георгиев, издадена през 2018 г., според която всички решения на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество са служебна тайна и не могат да бъдат оповестявани. Освен това предоставянето на информацията би нарушило личните права на трети лица, се казва в мотивите за отказа.

АКФ обжалва, а с решението си от ноември м.г. съдията в АССГ Татяна Жилова отменя отказа и връща преписката на КПКОНПИ, за да се произнесе отново съобразно указанията за тълкуването и прилагането на закона, които съдът е дал. А съдът приема, че исковете на комисията за отнемане на имущество няма как да са служебна тайна, чието разгласяване може да увреди държавния или друг правно защитим интерес. Същевременно срокът за защита на служебната тайна е 6 месеца, следователно дори да се приеме, след изтичането на този срок защитата пада. На следващо място, търсената информация може да бъде предоставена със заличени лични данни, но няма данни КПКОНПИ да е поискала съгласие от засегнатите лица и те изрично да са отказали предоставяне на информацията. А дори и да е налице изрично несъгласие, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави, казва съдът.

Точно това решение КПКОНПИ не желае да изпълни, но то е окончателно и влязло в сила. Преди четири години парламентът реши, че делата срещу отказ на достъп до информация ще подлежат само на една съдебна инстанция, въпреки възраженията на експерти.

По тази причина КПКОНПИ решава, че ще атакува решението на съда с извънреден способ – с искова молба за прогласяване на нищожността му, защото то било абсолютно неразбираемо и неизпълнимо. От мотивите на исковата молба обаче изобщо не става ясно защо то е неразбираемо, още по-малко – неизпълнимо. Там се оспорва тълкуването на закона, което съдът прави в решението от ноември м.г.

Но пък за сметка на това още същия ден, в който е внесена исковата молба, КПКОНПИ взема решение за спиране на процедурата по изпълнение на съдебното решение – на основание чл. 54, ал. 1. Т.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съгласно който административният орган спира производството когато има образувано друго административно или съдебно производство, а издаването на акта не може да стане преди неговото приключване.

„Дори и при подаден иск за нищожност КПКОНПИ няма право самоволно да реши да не изпълнява решението на съда и да не разкрива търсената от нея обществена информация“, коментира Даниела Пенева. Според нея КПКОНПИ е подала иска си за нищожност недобросъвестно. Искове за нищожност по този ред могат да се подават в изключителни случаи – ако съдебното решение например е постановено от некомпетентен орган или е толкова неразбираемо, че би могло да се приравни на липса на решение. В случая очевидно няма правни основания за оспорване на влязлото в сила съдебно решение, което е постановено от компетентния АССГ.

От АКФ обмислят да сезират съда с искане за налагане на наказание на членовете на комисията за неизпълнение на съдебни решения. Според чл. 304 от АПК длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., а при повторно нарушение се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar