Председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев отказа информация за проверките срещу бившите министри на вътрешните работи и земеделието – Цветан Цветанов и Мирослав Найденов, бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, енергийния бос Богомил Манчев, бившия здравен министър Петър Москов, бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, бившия депутат Живко Мартинов, съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова, бившия шеф на разузнаването Кирчо Киров и сочения за лобист в съдебната власт Красимир Георгиев, добил известност като Красьо Черния.

Това става ясно от отговор на председателя на КОНПИ на заявление за достъп до обществена информация, подадено в началото на годината. С него „Капитал“ поиска информация дали КОНПИ е била сезирана от прокуратурата за повдигнатите обвинения срещу всички тези лица, което иначе е публично известно от прессъобщения на самата прокуратура. Образувана ли е била преписка за тези обвинени лица, как и кога е приключила, в какъв обем са материалите, изпращани ли са запитвания до чуждестранни институции, правено ли е искане за разкриване на данъчна и банкова тайна, разпитвани ли са свидетели и коя е най-старата сделка, която КОНПИ е проверила.

В отговора си Пламен Георгиев заявява, че поисканата информация е класифицирана, а освен това е и защитена от закон, тъй като нейното разкриване би „затруднило извършването на проверка“, а освен това би довело и до „разпореждане с имущество, което може да бъде признато за незаконно придобито“.

От твърдението на Пламен Георгиев може да се направи единствено логичният извод, че ръководената от него комисия все още проверява изброените публични личности. Ако това е вярно, то КОНПИ действа в нарушение на закона. В него ясно е записано, че срокът на проверката е 12 месеца и той може да бъде продължаван еднократно с още шест месеца. Този срок започва да тече от момента, в който комисията е била уведомена за повдигнато обвинение. Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, Росен Желязков, Богомил Манчев, Владимира Янева, Румяна Ченалова, Красимир Георгиев бяха привлечени като обвиняеми по различно време, но всичики те – много преди три години. Единствено Живко Мартинов, Румен Овчаров и Петър Москов бяха обвинени по-късно и при тях е възможно сроковете за проверките да не са изтекли.

Не по-малко нелогично е и внушението, което се прави в отговора на председателя на КОНПИ, че целта на засекретяването на такива проверки е за да не би засегнатите лица да осуетят проверката или направо да си укрият имуществото. Законът е категоричен, че винаги при наличието на определени обвинения, прокуратурата е длъжна да сезира КОНПИ, а тя пък е длъжна да направи проверка на имуществото и да прецени дали да иска обезпечения и да започне производство по отнемане или няма основания за това. Другояче казано – Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, Росен Желязков и останалите знаят какво пише в закона (или имат адвокати, които знаят това), а очевидно и знаят как приключват процедурите срещу тях. В случая неосведомеността остава за публиката.

Пълен мрак
Нито от публичните изказвания на председателя на КОНПИ, нито от докладите на комисията, може да се разбере какви са стандартите, при които комисията приема, че дадено имущество е законно или незаконно придобито, колко време е продължила една или друга проверка и дали по всички процедури се използва целият инструментариум, който законът предоставя на комисията. От самото начало това е една от основните критики срещу закона и практиката по прилагането му от страна на юристи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar