Във вторник съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) трябва да избере измежду двама кандидати новият председател на най-големия окръжен съд в страната – Софийския градски съд (СГС). Мястото се освободи след оставката на Калоян Топалов, който напусна и системата след близо две години на ръководния пост. „Дневник“ ще представи и двамата претенденти за поста, които се самопредложиха за него. На общото събрание на съдиите в средата на февруари, повечето гласове отидоха в подкрепа на Евгени Георгиев.

Из мотивацията: За да не бъде повече наблюдател

Евгени Георгиев беше първият ясен кандидат в надпреварата за председадтел на Софийския градски съд.
Той е граждански съдия и разглежда облигационни, застрахователни, вещни дела и такива за обезщетения за непозволено увреждане като поддържа малък брой неприключени дела.

Георгиев получи и по-голяма подкрепа на провелото се миналата седмица общо събрание на съдиите от градския съд. От общо 88 гласували магистрати „за“ Георгиев вота си дадоха 44 души. 13 души не подкрепят нито един от двамата кандидати, а за другия претендент – Светлин Михайлов подкрепа са дали 25 магистрати. Мнението на мнозинството от съдиите би трябвало да бъде взето предвид при избора във вторник.

Пред магистратите той заяви, че личната му мотивация да се кандидатира за поста е дълга и отговорността да помогне на съдебната система и за утвърждаването на СГС като стабилна и уважавана институция. „За това прецених, че трябва да изляза от ролята си на наблюдател и анализатор и пряко да инициирам процеси и да участвам в тях“, казва Георгиев, видно от протокола от общото събрание.

Георгиев вече беше част от ръководството на съда за кратко – от март до август 2015 г. по времето на временния ръководител на съда Владимир Йорданов, който пое поста след напускането на Владимира Янева. За това той получи служебна благодарност и грамота от ВСС.

Преди да стане магистрат, Георгиев е бил юристконсулт в банка ДСК ЕАД и е стажувал във Федералните окръжни съдилища в Ню Орлиънс и на окръг Колумбия, Вашингтон.

В съдебната система влиза като младши съдия–- и от декември 2003 г. става граждански съдия в СГС.

Георгиев е инициирал и участвал в създаването на

първия съдебен център по медиация

(способ за доброволно разрешаване на спорове), както и в една от първите стажантски програми към съд заедно с още 15 съдии от СРС, Федералния окръжен съд в Ню Орлиънс, САЩ и комисия „Фулбрайт“. Получава писмо признание от департамента на САЩ за работа по Съдебната менторска инициатива.

Завършва висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. След което продължава обучението си в САЩ – университетите „Тюлейн“ в Ню Орлеанс и „Джорджтаун“ във Вашингтон. Завършва и докторантура в Софийския университет през 2013 г. Писал е юридически статии на български и английски. Владее отлично английски език, много добре руски език, добре немски език и начално норвежки език.

В имотната му декларация има един апартамент и две дворни места в съпружеска имуществена общност. Декларирани са и други пет имота, за които не се разбира каква част е собственост на Георгиев. В декларацията му има и една земеделска земя и ливада също семейна имуществена общност. Има автомобил „Хонда“ и 3 500 лв. в банкова сметка. От декларацията се вижда, че има и три договора за кредит за 196 хил. лв., има две ипотеки и е декларирал разходи за обучение в размер на 245 хил. лв.

Из концепцията за управлението на съда – утвърждаване на съдийско самоуправление

За подобряване дейността на съда той си поставя за цел да утвърди съдийското самоуправление. Това според него може да стане чрез приемане на вътрешни правила за организация дейността на общото събрание на съдиите, създаване на работни групи и комисии и обучение на съдии и служители за ръководене и работа с групи;
Друга цел, която Георгиев си постава е своевременното откриване и разрешаване на въпроси, които могат да доведат до конфликт чрез подобряване условията на труд и на усещането за справедливо отношение и признателност. Георгиев заявява, че ще работаи и за осигуряване на ефективен, безпристрастен и прозрачен съд.

При изслушването си на общото събрание на съдиите, Георгиев изразява мнение, че

свръхнатовареният съдия е притеснен и стресиран,

което се отразява на качеството му на работа и на бързината ѝ, което неизбежно влияе на независимостта му. Затова ръководството на съда трябва да проявява разбиране към свръхнатовареността, да работи за намаляването ѝ, но тъй като е продължителен процес да работи за постигане на разбиране у проверяващите съда органи и обществото, че съдията или група съдии работят с условия на свръхнатовареност.

Георгиев подкрепя института „младши съдия“. Според него младите им колеги понякога имат по-добри аналитични способности и трябва да преминават през колкото може повече отделения в съда – наказателно и гражданско, защото наказателните съдии се смята, че работят по-добре с фактите, а гражданските – с правото. Освен това наказателните съдии работят повече в зала, за разлика от гражданските и така минавайки през различните отделения младшите магистрати ще натрупат повече знания и опит.

Попитан как би защитавал съдии от агресия, отправена към тях през медиите или чрез жалби, Георгиев обясни, че ако това се случи чрез публични публикации би обсъдил с пресаташето на съда как следва да бъде отговорно и кой да го направи – пресаташето, председателят на съда, друг съдия или от цялото ръководство. Ако пък е чрез жалба до председателя – той би проверил информацията в нея и ако установи, че може да има извършено нарушение – ще иска становището на съдията.

По време на изслушването той обяснява, че според него екипа, в който е бил и.ф. зам.-председател на съда за няколко месеца, е постигнал много от поставените им цели с колективни усилия, но има още проблеми, по-които и сега трябва да се работи. Георгиев коментира, че би избрал за свои заместници съдии, които се ползват с доверието и са разпознаваеми от колегите си и са мотивирани да се занимават с административна дейност. Без да иска да дезертира от неговата отговорност при избор на свои заместници, той ще очаква те да бъдат подкрепени от съдиите.

Георгиев цитира две критики към колективното управление – колективната отговорност води до колективна безотговорност или, че добре организираната диктатура работи по-добре от лошо организираната демокрация. Той оказа да оборва двете мнения, но заяви, че съдът може да се възползва от позитивите на колективното управление – устойчивост на решенията и по-лесна изпълняемост. Според него са нужни правила за работа на общото събрание.

На въпроса дали би продължил управленска практика или отменил такава заповед на бившите председатели, които излязоха от съдебната система – Владимира Янева и Калоян Топалов, Георгиев отговори, че нещата, които са се случвали при управлението на Топалов е трябвало да се случат, но той би имал друг подход, защото и очакванията са с различни от тези през 2015 г.

На въпроса какво ще направи за пушещите по коридорите на съда, Георгиев обясни, че е споделил със съпругата си, че щом Топалов не се е справил, едва ли би се справил и той. Обясни, че тази практика като непушач го дразни, но има и разбиране към колегите си. Спомня си и за посещение на летище Варна, където зоната за пушене била отделена със стъкла, но той не искал да поставя колегите в състояние, в което изглеждат като „специални животни в зоопарк“. Накрая завърши, че би инициирал разговор за разрешаване на проблема.

По думите на Георгиев проблем са и т.нар. „постоянни ищци“. Цитирайки практиката от САЩ, Великобритания, която отсъства в континентална Европа, той обяснява, че трябва да бъде ограничен достъпът им до съда. В Калифорния всички жалби минават през председателя на съда и той решава дали да се образува дело. Друг вариант бил института на явната неоснователност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar