Повече часове за гражданско образование е една от обсъжданите от образователното министерство мерки срещу разпространяването на речта на омразата. Вероятно от следващата учебна година в учебната програма ще бъдат включени допълнително часове по гражданско образование, като в рамките на проект ще бъдат обучени и 50 учители.

Това се разбра от изявлението на заместник-министъра на образованието Деница Сачева. Тя взе участие във форума „София казва не на омразата и насилието“, организирана от сдружението за човешки права „Маргиналия“, „Интернет общество – България“. Съорганизатори са от Столичната община, а партньори са „Шалом“ и „Гьоте институт“.

Целта на Международния форум е да демонстрира в началото на председателството на България на Съвета на ЕС, че гражданското общество и местната власт в столицата са единни във волята си да противодействат на словото на омразата, ксенофобията, расизма и екстремизма, обявиха от организаторите. Сред участниците бяха американският посланик Ерик Рубин, посланикът на Израел Ирит Литман, кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на различни неправителствени организации.

Без образование демокрацията не работи в полза на хората

„Последното международно проучване за гражданско образование, проведено през 2016 година сред осмокласници (3800 училища в 24 страни, в България – 2966 ученици от 147 училища), показа, че според 60% от осмокласниците идеалът им за добър гражданин се покрива с човек, който изучава историята, докато едва 38% от съучениците им в други страни отдават първостепенно значение на тази характеристика. 37% от българчетата смятат, че добрият гражданин трябва да гласува на всички национални избори“, обяви Сачева. По думите й изследването показва обаче, че много малък дял ученици смятат, че добрият гражданин трябва да участва в политически партии или дискусии.

„Над 40% от учениците смятат, че винаги трябва да спазват законите. Всичко това поставя с по-голяма острота необходимостта от това да се постави акцент върху образованието в прогимназиалния етап. В този много важен момент за развитието на учениците няма нито интегриран учебен предмет, насочен към гражданското образование… нито самостоятелен учебен предмет“, заяви Сачева.

По думите й в следващите години министерството на образованието ще реализира проекти, свързани с обучение на учители по гражданско образование и интеркултурно образование. „Ще бъде оказана и финансова подкрепа за пилотно въвеждане на образование за демократично гражданство и интеркултурно образование в допълнителни часове.“

„Стремежът на всички граждани към повече истина, справедливост и прозрачност минава единствено и само през изграждането на по-образовано, компетентно и знаещо общество. Без знания и умения за отсяване на зърното от плявата, без функционална грамотност, без медийна грамотност и гражданска култура демокрацията не може да функционира в полза на хората“, завърши обръщението си още заместник-министър Сачева.

По думите й големият е въпрос не само защо речта на омразата съществува, а как може да се разшири „територията на нашия остров“.

Фандъкова: Борбата с езика на омразата означава да правиш добро

Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви пред участниците в конференцията, че Столичната община години наред не съгласува шествието „Луковмарш“ – митинг, организиран ежегодно в памет на ген. Христо Луков. Събитието всяка година събира в София различни неонацистки организации и провокира дебат и недоволство в обществото. Всяка година има и призив за забраната му.

„Предстои една проява, която коментираме ежегодно. Искам ясно да кажа, че години наред Столичната община не съгласува провеждането на шествието“, заяви кметът. Тя допълни:

„През 2017 г. постъпиха уведомления за това събитие и аз издадох две заповеди за забрана, но за съжаление те бяха обжалвани в съда. В момента, тази година, това събитие няма съгласуване, то няма място в нашия град освен поднасянето на цветя пред паметната плоча“, заяви още Фандъкова.

„Борбата с езика на омразата означава да правиш добро, а не просто да говориш за него“, смята още кметът на София. По думите й войнстващото налагане на една гледна точка като единствената никога не води до добро.
„Длъжници сме на обществото по отношение на информираността и възпитанието на гражданите и се надявам представителите на академичната общност и учените да наваксат тази празнота, запознавайки хората с характеристиката и същността на проблема. Столицата е град, в който съжителстват хора с различно вероизповедание и етнос, духът на София е в добросъседството и толерантността – така се пазят здравите основи на нацията“, смята още Фандъкова.

Американският посланик: Думите с омраза и отрова подкопават националното единство

Междувременно Държавния департамент на САЩ разпространи в четвъртък предупреждение до своите граждани в София – да избягват района около Софийския университет „Св. Климент Охридски“ заради планиран там между 16.30 и 18.30 часа протест в защита на шествието в памет на ген. Христо Луков.

„България има история на толерантност, достойна за подражание. История, която е повод за национална гордост и за респект в международен план. Историята на България в духа на толерантността и включването, както и напредъкът в по-близкото минало не бива да бъдат изопачавани от онези, които се стремят да разделят българите по расови, политически и социални разделителни признаци. И нека да бъдем наясно: трябва да отхвърляме опитите за възвеличаване на тъмните глави от историята или за възвеличаване на исторически личности, които са сеели омраза и нетолерантност. В стремежа си да извлечем положителните уроци от историята е важно да не допускаме негативните поуки да бъдат приемани за пример за подражание“, заяви Рубин.

Той също акцентира върху необходимостта от образователни програми, с които да се помогне децата да възприемат концепциите за толерантност и приемане на многообразието. „Именно училищата са мястото, откъдето трябва да се започне. Децата научават това, което виждат и чуват. Толерантността се проявява отрано. За съжаление и нетолерантността се проявява отрано. Нашата задача като глобално общество е да гарантираме, че всяко дете получава толерантност към своя етнос, религия и произход“, смята още дипломатът.

Според него всяко дете трябва да получи посланието, че всички хора заслужават едно и също уважение. „Ние имаме привилегията да живеем в свободни общества, където свободата на словото е неотменно право, но е важно онези, които упражняват свободата на словото, винаги да са наясно, че думите, изпълнени с омраза и отрова, дори и когато са защитени от закона, подкопават националното единство и силата на нацията“, заяви още Рубин.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar