Как ЕК „оправи“ проблема на ГЕРБ с прането на пари
С безпрецедентна за последните години бюрократична операция Европейската комисия „оправи“ проблема на ГЕРБ с прането на пари, като коригира собствения си официален доклад за България след намесата на българското правителство.
В края на февруари в ежегодния си доклад за макроикономическите дисбаланси, който е част от Европейския семестър, Европейската комисия за пръв път отправи сериозни критики към България заради слабата система за противодействие на прането на пари.
В доклада от Брюксел тогава се посочваше, че ДАНС и прокуратурата в България не разследват качествено потенциални финансови престъпления в страната, свързани с пране на пари от политици.
„Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция „Финансово разузнаване“ (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия“, пишеше тогава в документа. В него се допълваше, че София няма значим напредък в изследването на пречките, които спъват подобни разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.
Повече от два месеца след публикуването на документа ЕК е направила официална корекция – т. нар. коригендум, на собствения си доклад след реакция на българските власти, съобщи в сряда Министерството на финансите.
В променения текст изразът „2/3“ е заменен с „определен брой“, хвалят се от Министерството на финансите, според което „по този начин се потвърждава напредъкът на българските институции по отношение на борбата с изпирането на пари“.
„Извършената промяна е в резултат на предоставената аргументирана информация от българските власти и се отнася до текста по отношение на докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към Звеното за финансово разузнаване, които касаят местни видни политически личности“, уточнява ведомството на Владислав Горанов.
Не за първи път българските власти влизат в сериозни бюрократични битки и процедурни хватки с евроекспертите заради текстовете на ежегодния доклад за макроикономическите дисбаланси.
През февруари 2017 г. например ЕК разкритикува българските финансови власти заради прозрачността и методологията на проведените през 2016 г. стрес тестове и проверка на активите на банковата система, които показаха, че състоянието на българската банкова система е отлично. Евроексперти тогава неофициално признаха пред медиите, че 1-2 дни преди гласуването на доклада българските власти са пратили обширно експозе на позицията си по проектодокумента в размер на около 400 страници, за да защитят стрес тестовете и да опровергаят заключенията на ЕК. Евроекспертите се оплакаха, че за това време дори не са могли да прочетат експозето. В крайна сметка тогава Брюксел отказа да се съобразява с подхода на българските власти, защото процедурите допускали кратка реакция на държавата членка за фактически грешки, а не същински спорове по текстовете. Сега обаче ЕК е направила същинска корекция на официален свой документ.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте