Може ли бракониерството да бъде ефективно преследвано? Може. Стига само разследваният да не е важна клечка. За пореден път този принцип се потвърди покрай историята със съдията от Окръжен съд – Ловеч, Иван Н. Иванов.

През октомври м.г. говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова даде пресконференция, на която съобщи, че наказателният съдия от Окръжен съд – Ловеч, е бил задържан за срок до 24 часа „за неподчинение на полицейско разпореждане и за съмнение за нощен лов“. Специализираното звено „Антикорупция“ е започнало разследване по случая, като по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров прокурори от София са отишли на място в деня след инцидента.

Към онзи момент картинката, нарисувана от прокуратурата, изглежда така: около 23 часа на 5 октомври м.г. съдията и негов приятел са се придвижвали с „джип с изгасени фарове, но светещ боен фар“ край плевенското село Бохот. „Джипът се е движил в кръг, което по принцип дава сигнал за нощно ловуване, което е абсолютно забранено“, казва Арнаудова. Били забелязани от полицейски служители.

На същата пресконференция говорителят на главния прокурор заявява, че прокуратурата е събрала доказателства за неподчинение, тъй като „въпреки дадените сигнали за спиране от страна на полицейски служители джипът е продължил своето движение“. Следва гонка, която е продължила 15 минути. Полицаите стрелят със стоп патрони, а после и с бойни, като най-накрая пукат гумите на джипа и той спира. В автомобила са открити две заредени карабини, 119 патрона, две гилзи и маска с прорези за очите.

„Тази маска е открита у самия съдия. Тя е предадена на прокурорите от спецзвено „Антикорупция“, които бяха изпратени на място от главния прокурор, който пръв беше уведомен за този случай. Предстои изготвянето на множество експертизи – балистична, дактилоскопска и физико-химична експертиза. Взети са и натривки от ръцете на съдията и, разбира се, ще установим дали има ДНК материал по тази маска“, заяви Румяна Арнаудова пред „Нова телевизия“.

По бързата процедура
В деня, в който съдия Иванов е задържан от МВР, той подава жалба до Административния съд в Плевен срещу задържането му. Делото е разгледано незабавно и още същия ден съдия Катя Арабаджиева отменя заповедта.

Едно отклонение – скоростното произнасяне на съда следва от Закона за МВР и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които казват, че съдът трябва да се произнася по жалбите за задържане „незабавно“. Бързината на Административния съд в Плевен щеше да е похвална, ако това беше регулярна практика на съда. Според закона задържането се обжалва в едноседмичен срок, т.е. дори жалбата да не е подадена веднага (както е случаят със съдия Иванов), решението на съда трябва да бъде постановено най-късно седмица след ареста. Справка по делата в Административен съд – Плевен, показа, че средният срок между заповедта за задържане за 24 часа и съдебното решение е около три месеца.

Встрани от похвалната бързина на съда, от самото решение за отмяна на задържането още веднъж става ясна фактологията на събитията от нощта на 5 срещу 6 октомври 2017 г., която не се различава от представеното от прокуратурата. След преследването и спукването на гумите на джипа той бил принуден да спре. Полицаите разпоредили на двамата вътре да излязат и да легнат по очи, което те направили, а „при визуален оглед на джипа в него били установени 2 броя ловни нарезни карабини с оптики, патрондаш, разхвърляни патрони от различен вид и калибър и две празни гилзи в краката на пътника“. Съдия Иванов бил без лична карта, но впоследствие била установена самоличността му, а в краката му е намерена една от заредените пушки. У него пък била открита „текстилна качулка с прорези за очите и устата – качулка, за която той отрекъл да му принадлежи. „Докато оформял заповедта за задържане на Иванов, полицейският инспектор провел разговор с него и установил неговата самоличност. При въпроса какво прави в полунощ в землището на село Бохот с черна качулка с прорези и заредена нарезна пушка с оптика в джип и в компанията на криминално проявено лице последният според данните от докладната не дал смислен отговор“, пише в съдебното решение.

Съдия Арабаджиева отменя заповедта с мотив, че този, който не е изпълнил полицейското разпореждане, е шофьорът на джипа, а не съдия Иванов.

Първо шум, после мълчание
Въпреки че Румяна Арнаудова съобщи за разследването на специална пресконференция и с отделни участия в ефира на трите национални телевизии, шест месеца по-късно прокуратурата далеч не е толкова разговорлива по случая. На въпрос на „Капитал“ Румяна Арнаудова ни препрати към зам. градския прокурор на София и говорител на Софийската градска прокуратура (СГП) Зорница Таскова, която в продължение на месец не отговаряше на запитването ни, а накрая заяви по телефона, че няма да отговори какво се е случило с разследването. На въпрос защо прокуратурата първо дава пресконференция, а после отказва да отговаря, прокурор Таскова ни препоръча да се обърнем към този, който е дал пресконференцията – Румяна Арнаудова, която пък обяви, че няма как да знае как е приключило разследване, което не се наблюдава от нея.

От два независими източника „Капитал“ научи, че разследването е било прекратено. Какво са показали експертизите (които ще струват на бюджета няколко хиляди лева) можем само да гадаем. Не е ясно и кое престъпление не е било открито.

Разследването за инцидента срещу приятеля на съдия Иванов – Васил Василев, не може да тръгне по същество, защото прокуратурите в Плевен и Ловеч си го прехвърлят.

Изглежда, че единствените потърпевши от цялата история са двамата полицаи. От източник във вътрешното министерство „Капитал“ научи, че срещу тях тече проверка от прокуратурата, която е започнала по сигнал на един от задържаните, който ги обвинил, че са откраднали прибор за нощно виждане на стойност от 30 хил. лв.

Ама наистина ли няма нарушение?
От фактологията, която прокуратурата представя и която съдът приема по делото, с което отменя ареста на съдията, са ясни със сигурност три неща:

1. През нощта съдия Иванов е бил в автомобил, снабден с боен фар.
2. В автомобила е имало две заредени карабини, едната от които е била в краката на съдията.
3. У съдията е открита черна маска с прорези на очите.

Според Закона за лова и опазване на дивеча „ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не“. Другояче казано, по смисъла на закона двамата са ловували. Същият закон изрично забранява ловуването с „изкуствени източници на светлина“ и с автомобил. Тези нарушения са административни и се наказват с глоба от 100 до 800 лв., а оръжието се конфискува. Опитахме се да разберем от Регионалната дирекция по горите в Ловеч дали срещу двамата е издаден акт за установяване на административно нарушение, но все още очакваме отговор.

Според Етичния кодекс на българските магистрати „с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност“, а освен това трябва да се „въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото“. Магистратът трябва да е „последователен и неотклонен при спазването на правните и етичните норми“.

„В 23 часа магистрат да осъществява намерението си да ловува незаконосъобразно е достатъчно недостойно“, каза Румяна Арнаудова в деня, в който представи новината, и заяви, че поради тази причина главният прокурор е сезирал председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. По информация на „Капитал“ Панов е изпратил материалите на председателите на Окръжен съд – Ловеч, и Апелативен съд – Велико Търново, които имат компетенции да вземат отношение, но те не са предложили образуването на дисциплинарно производство.

От Инспектората към Висшия съдебен съвет отговориха, че проверката при тях е приключила със заключение, че няма нарушение на етичните стандарти.

Избирателното съобщаване за започване на проверки и укриване на резултатите от тях съвсем не е изолирана практика на органите на съдебната власт, но тя винаги е била критикувана като сериозен проблем, особено когато се отнася до магистрат. Вън от всичко това, наличието на публична информация за резултатите от тази проверка и мотивите за това би следвало да е от полза и за самия съдия, ако той наистина е невинен, както и за авторитета на съда. Иначе в публичното пространство остава само заявката за сериозно нарушение от съдията и мълчанието на всички институции оттам нататък.

Неслучаен съдия

Магистрат от областта определи съдия Иван Иванов като близък до МВР, прокуратурата и ДАНС, а освен това и до директора на Регионалната дирекция по горите – Ловеч. Кариерата му на съдия започва през 1996 г., когато е назначен за съдия в Районен съд – Ловеч, а две години по-късно става негов зам.-председател. През 2000 г. е повишен в окръжния съд, а преди две години кандидатства за председателския пост, но получава пет гласа. През последните четири години съдия Иванов е подавал до Сметната палата уведомления, че няма промяна в имущественото му състояние. Видно от Имотния регистър, пет дни след злополучния лов той е придобил апартамент на „първа линия“ в Царево. Стойността на сделката според регистъра е 68 хил. лв., а имотът е 60 кв.м. Продавач е строителната фирма „Водстрой 98“, която дълги години се свързваше с депутата от ДПС Делян Пеески. Сделката е интересна, защото фирмата е известна с участието си в обществени поръчки, а не с изграждането на жилищни сгради.

Пред ВСС съдия Иванов е декларирал, че членува в ловната дружинка в с. Радювене. Ловните дружинки, подобно на масонските ложи, създават скрити мрежи, които генерират потенциален конфликт на интереси.

Потърсен чрез ОС – Ловеч, съдия Иван Иванов е отказал да отговори на поставените от „Капитал“ въпроси.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar