Ива Митева: Ще направя всичко, за да няма напрежение в пленарната зала
Още акценти от интервюто с новата председателка на Народното събрание:
Кабинетът е в оставка, но е действащ и не пречи да внесе Плана за възстановяване
„Има такъв народ“ не се е отказала от мажоритарния вот, но промяната на изборната система е нещо много сериозно. Сега ние ще дадем заявката си, че ще работим за смяна на системата, като запишем в Изборния кодекс, че пропорционалната система ще се прилага до първия редовен вот за народни представители
Първият експеримент на електронното дистанционно гласуване трябва да е на изборите за президент
Много ще е трудно, но трябва всички закони в държавата да бъдат консолидирани
Ще прилагам строго правилника при обиди – може да се налага забележка, може и отстраняване от заседание
– Г-жо Митева, работите в Народното събрание от много години, но като експерт. Кажете – удобен ли е столът на председателя?
– Оказа се, че не е много лесно място. За широката публика изглежда лесно да се ръководи заседанието, впечатлението е, че председателят има представителни и организационни функции. Но в действителност отговорността е огромна. Първите дни ми беше малко трудно да усетя атмосферата в залата, да се ориентирам, да разчитам правилно и да прилагам нормите от правилника. Последните няколко мандата съм участвала в изработването на този правилник. Сега, когато трябва да го прилагам, виждам, че има много неща, които трябва да бъдат изменени. Затова предложихме да се изработи изцяло нов правилник, който да послужи като основа, върху която депутатите да правят своите предложения.
– Какво ще промените? В петък излезе запис от ваш разговор с Татяна Дончева, че трябва да се ограничават изказванията на депутатите.
– Не смятам, че думите ѝ са били в посока да се ограничават изказванията на депутатите. Прегледах правилниците на другите държави в ЕС и практиките са различни. Предлаганата промяна е личното обяснение да бъде изместено отново в края на пленарното заседание, както беше до 2009 г. Това е практика и в държави като Франция. По този начин народните представители няма да злоупотребяват с това право. В момента то е безгранично, може да го искат по всяко време. Свидетели сте как те вземат думата за лично обяснение, но се отклоняват и нещата излизат извън контрол. Предложението се прави, за да има нормален работен процес.
– Но личното обяснение дава право на отговор на засегнат депутат. Неведнъж сме ставали свидетели на остри реплики, дори обиди.
– Когато има остри обиди, мисля да започна да прилагам строго правилника. Още повече че самата аз съм настоявала да бъдат включени в правилника разпоредбите, свързани с етичните норми на народния представител, тъй като имаше препоръки на Групата държави срещу корупцията. При оскърбителни думи срещу колега може да се налага забележка, депутатите може да бъдат отстранявани от заседания. Включително за обиди срещу премиера и други държавни органи. Правилникът трябва да започне да се прилага в цялата му строгост и депутатите да носят своята отговорност.
– Ще ви се налага доста често да санкционирате депутатите, защото видяхме, че има много емоция в пленарната зала и се използва доста остър и цветен език.
– Колкото – толкова. Депутатите трябва да спазват правилника.
Другата промяна, която се предлага, е за процедурите по начина на водене. За тях също няма ограничение и може да се искат по всяко време. В другите държави на ЕС има изрично изискване да се посочи конкретната разпоредба от правилника, която се нарушава, и смятам, че това е редно да се прави и при нас. В правилника относно процедурните въпроси изрично се казва, че трябва да се посочи конкретното нарушение. А виждате, че това не се прави. Така с безкрайни процедури се нажежава обстановката в залата.
– Вие и в момента говорите повече като експерт, отколкото като политик. А в пленарната зала се прави повече политика и всеки трябва да може да се изказва.
– Така е, но има някакви граници и трябва да започнем да спазваме правилника.
– В петък в пленарната зала беше зададен много остър тон, видяхме силна конфронтация. По този начин ли ще работи това Народно събрание?
– Може би с времето страстите ще намалеят. Всичко зависи от развиването на процедурата по чл. 99 от конституцията – ако се вижда, че се отива към избори, че мандатите ще бъдат върнати и няма да се състави кабинет, страстите ще останат нажежени. Това е нормално, защото, отивайки на избори, всички искат да покажат на избирателя, че изпълняват обещанията и се опитват да бъдат активни. И това вдига адреналина в залата.
– А към избори ли ще се отива наистина?
– Това, което усещам, е, че по-скоро да.
– Хората обаче искат стабилност. Видимо е, че правителство на ГЕРБ няма да събере подкрепа в пленарната зала. Но Слави Трифонов няма ли да предложи кабинет?
– Не мога да говоря от негово име. Когато бъде връчен мандатът, ще се види какво ще се прави. Но когато нямате гласове, нямате много полезни ходове. Когато трябва да работите при договорки, е още по-трудно. Когато не можете да изпълнявате това, което сте заявили като предизборна програма, няма да ви е лесно. Не смятам също, че избирателите ще бъдат доволни и са гласували за толкова шарена коалиция. Така че е въпрос на политически решения, които не са от моята компетентност.
Затова много точно трябва да се преценят гласовете на всяка парламентарна група. Предстои приемането на закони. Първият сблъсък ще е още в правната комисия, където ще се гледат изборните закони. И там ще се види накъде се отива.
– И БСП, и ДПС заявиха, че ще дадат подкрепа на правителство на ИТН.
– Да, но ще я дават по отделни политики и въпроси. Подкрепата не е безрезервна. Винаги пред избирателя ще стои съмнението, че има някаква договорка, пазарлък.
– Избори сега няма ли да върнат статуквото? Партиите на протеста ще имат ли мнозинство?
– Силно се надявам, но решава избирателят.
– Не трябва ли „Има такъв народ“ да излъчи правителство от експерти?
– Нека оставим ръководството на „Има такъв народ“ да вземе своите решения.
– Вие не участвате ли в такива разговори?
– Не, не съм участвала в такива разговори. Председателят на НС е пръв сред равни, има своите функции. Той е един балансьор и смятам да бъде така.
– Ще успеете ли да влезете в тази роля – на балансьор? В петък видяхме, че залата се раздели – всички срещу ГЕРБ.
– Ще се опитам да направя всичко, което зависи от мен, за да няма напрежение в залата.
– Как ще накарате премиера Бойко Борисов да дойде в пленарната зала? Чуха се идеи да го доведете принудително.
– Не смятам, че трябва да стигаме до крайни мерки за довеждането му в зала. Но конституцията е ясна – парламентът може да задължи премиера да дойде в пленарната зала. Премиерът се е заклел да спазва конституцията и законите на страната и трябва да изпълни това.
– В понеделник Борисов бе опериран и ще е в болничен тази седмица, това извинява ли го?
– Естествено. А в писмото, което постъпи в парламента, пишеше, че е в отпуска от 16 април, но без крайна дата.
– Какво ще направите, ако въобще не дойде?
– Тук става въпрос за политическа отговорност и нека не забравяме, че всеки човек има достойнство. Премиерът трябва да спазва конституцията и да уважава решенията на Народното събрание.
– Защо беше необходимо да се започне още в първия ден с оставката на правителството?
– Защото тя е депозирана в НС. Така отпушихме процедурата за консултациите при президента.
Няма случай да има подадена оставка и тя да не е приета, да няма акт на НС. Този акт само констатира подадената оставка. И сме вече в хипотезата на чл. 111, ал. 3 от конституцията – правителство в оставка, което продължава да изпълнява функциите си до избирането на ново. Трайната практика на НС е категорична, имало е много дебати. От 2001 г. оставката на кабинета винаги се е приемала така.
– Това, че кабинетът е в оставка, няма ли да попречи за внасянето на Плана за възстановяване в срок?
– Не пречи. Решението на парламента не променя нищо – кабинетът е в оставка, но е действащ. Има нормално правителство с всички правомощия по конституция, което дори подлежи на парламентарен контрол.
– Какво ще направи парламентът за бързото приемане на плана, за да не загуби страната средства, ако не бъде внесен до 30 април?
– Комисията по бюджет и финанси ще се справи в срок и ще излезе с доклад.
– Вие сте участвали в писането на първия Изборен кодекс. Сега са внесени няколко проекта, по кои текстове ще се постигне консенсус?
– Много от законите имат допирни точки. Една от големите теми е тази за гласуването на българите в чужбина. Възстановяват се нормите, които бяха до 2016 г. – премахват се всякакви ограничения за вота в чужбина. Огромният брой заявления – около 88 000, които бяха подадени от българите в чужбина, показва, че тези хора искат да бъдат активни и да участват в процесите в България. Те имат право на глас и то трябва да им бъде осигурено. И тези норми трябва да действат до въвеждането на електронното дистанционно гласуване. Но това, около което всички се обединяваме, е, че първият експеримент на дистанционното гласуване трябва да бъде направен на изборите за президент. А на следващите европейски избори да има реално електронно дистанционно гласуване.
– Ще има ли изборен район за българите в чужбина, активна регистрация, изцяло машинен вот?
– Предлагаме 100% машинен вот и в чужбина. Хартиените бюлетини да останат за малките секции до 300 души, за болници, домове за стари хора, плавателните съдове под българско знаме. Но в чужбина също да има машини. Недопустимо е българите в чужбина да гласуват по различен начин. Те не гласуват за кандидатски листи, с преференции и на машина. Защо? През 1990 г. българите в чужбина гласуваха за кандидатски листи. Значи преди 30 г. е могло, а днес, в XXI век, не може. Защо?
Около 23% от гласувалите са дали своя вот с машина. Недействителните бюлетини през 2017 г. са 169 009, това са 4,6% от подадените гласове, почти 12 мандата. А сега са 86 527. Виждате колко много са намалели недействителните гласове. Затова предлагаме да има машини навсякъде, като броят на отпечатаните бюлетини да бъде 50% от броя на избирателите в съответните секции. Така ще гарантираме, че няма да блокира, ако случайно спре машината, има непредвидени обстоятелства или избирателят не може да гласува с нея. Но няма да се блокира изборният процес.
– Защо „Има такъв народ“ се отказа от мажоритарния вот?
– „Има такъв народ“ не се е отказала от мажоритарния вот. Промяната на изборната система е нещо много сериозно – несериозно е да я променяме за 2 дни.Това може да стане след обсъждания с експертите по изборни системи. В законопроекта на ГЕРБ липсват основни елементи. Най-важното на мажоритарната система е районирането. То не може да бъде направено, преди да е проведено преброяването – последните данни за населението са отпреди 10 г. Това е много важно за осъществяване на принципа за равното избирателно право. Необходимо е да се създаде независима комисия от специалисти – социолози, географи, математици, включително с балансирано участие от политическите сили, които да мислят как да стане това райониране. Всички сме чели и знаем за районирането в Масачузетс – примера „джеримандъринг“, който се състои в прекрояване на районите в полза на определена партия. Това се наблюдава под лупа от всички международни организации. Политическият консенсус по определянето на изборните райони трябва да е постигнат най-малко 1 г. преди изборите съгласно международните стандарти. Очертаването им не трябва да преследва краткосрочни политически цели и изкуствено определяне на границите.
Това няма как да се случи в този мандат, ако парламентът има кратък живот. След като заявяваме, че сме за ясно и предвидимо законодателство, не можем да тръгнем към текстове, писани за една нощ. Това само ще покаже, че неглижираме работата на НС като законодателен орган.
Сега ние ще дадем заявката си, че ще работим за смяна на системата. Ще предложим с промените в Изборния кодекс да се запише ясно, че пропорционалната система ще се прилага до първите редовни избори за народни представители. И когато се конституира парламентът, той ще има достатъчен хоризонт от 4 г., в който всички тези въпроси да бъдат внимателно обсъдени и да се изработи мажоритарната система.
– Какви ще са другите ви приоритети, свързани със законодателството?
– Парламентът трябва да започне работа по консолидиране на законодателните актове. България е една от четирите държави заедно с Ирландия, Гърция и Кипър, в които липсва държавен орган, който да поддържа законите в консолидиран вид онлайн. Тоест всеки гражданин да може да влезе на сайта на Народното събрание, да види закона в актуалната му редакция и да може този закон да се ползва и да има удостоверителна сила в съда. В момента няма орган, който да удостовери съдържанието на закона. При тази честа промяна на законите – ние, специалистите, вече трудно се оправяме в тях, а какво остава за гражданите. Трябва да се въведе ред. Много ще е трудно, защото това означава всички закони в държавата да бъдат прегледани и консолидирани. Но трябва да се започне отнякъде.
Визитка
Родена на 25 ноември 1972 г. в Разград
Завършила право в СУ „Св. Кл. Охридски“. Отчислена е с право на защита като докторант по „Конституционно право на РБългария“ в Института за държавата и правото към БАН
През 2000 г. е назначена в Народното събрание като държавен експерт. Издига се до шеф на дирекция „Законодателна дейност и право на ЕС“
От 2017 до 2019 г. е лектор по практическо нормотворчество в програмата за следдипломна квалификация на Института за публична администрация и СУ. Хоноруван преподавател е в НБУ, където води курс по практическо законотворчество
Депутат от „Има такъв народ“
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте