Наказателното дело срещу разследващия руски журналист Иван Голунов за опит за разпространение на наркотични вещества в големи размери е приключено след силния обществен отзвук. Московският кореспондент на сайта „Медуза“ настоява, че наркотиците са му подхвърлени от полицията, а в информацията, предоставена от властите при задържането му, имаше несъответствия, които провокираха някои медии да напишат, че това е възможно.

Това е само един от многото случаи – в Русия съдят около 100 хил. души за престъпления, свързани с наркотици, всяка година, и много от тях твърдят, че делата им са скалъпени.

Проблемът не е само законодателен, смята Кирил Титаев от Института за проблемите на правоприлагането от Европейския университет в Санкт Петербург, интервюиран от „Медуза“. Например в дадена смес съдържаща наркотично вещество, за тегло на наркотика се смята цялата смес, а не само това на наркотичното вещество, и това на книга значително утежнява престъпленията.

Освен това за „разпространение“ може да се счита и размяната на такива вещества между потребители, която също е криминализирана – тези случаи не се разглеждат отделно, продължава той. „Ако се разгледа общата структура на престъпленията, такива случаи са съществена част. Но както показва световният опит, борбата с наркопотреблението е безперспективно. Ефективна е само борбата с производството и разпространението.“

За 10 грама и 10 килограма

Световната наука също така знае, че не всички наркотици са еднакво опасни, а в Русия те не са достатъчно разделени от гледна точка на законодателството. Това пречи и на достатъчно ефективната борба на правохранителните органи срещу по-сериозните наркотици, смята Титаев. Освен това продалият двуседмична доза ще бъде наказан като другия, продал например няколко килограма. Има и случаи, при които за разпространение се говори при задържани с количество, малко превишаващо една доза – на практика няма значима разлика между разпространяването на 10 грама и 10 килограма.

„Не може да се говори за фалшификация“ във всички случаи, но навярно прокурорите трябва внимателно да проверяват именно тези случаи, обяснява Титаев при коментара, че в Русия има удивително много случаи на задържания, при които започва дело за разпространение в особено голям размер. Стандартът за доказване на престъплението е нисък и се прояви и при случая на Голунов и е доста вероятно, ако не ставаше въпрос за „по-малко известен и социално защитен човек“, има известна вероятност към делото да се добавят получените под натиск показания с признаване на вината.

Един от вариантите за решаване на ситуацията е обискът да се случва само в присъствито на адвокат, задържането да се записва с камера, а видеозаснемането да замени свидетелите като доказателство за това – практика, използвана по света.

Не Иван Голунов, а Игор Годунов

Въпросът за преразглеждане на члн. 228 от Наказателния кодекс за разпространение на наркотични вещества може да си остане само предмет на разговори въпреки вълната, отприщена от слачуя на Голунов, пише Олга Романова на сайта на деловото издание РБК.

Ако човек си представи, че задържаният е не журналистът Иван Голунов, а студентът Игор Годунов, обстоятелствата на задържането няма да са много различни – полицията ще може да обискира квартирата му в негото отсъствие с поне няколко мотива, пише Романова. Възможно е „полицията действително да има основание“ да предполага, че Игор Г. търгува с наркотици, но е възможно и той „да не се харесва на бащата на приятелката (или приятеля) си, а той да е подполковник от МВР“.

Информацията може да идва и от наркодилър, ходил на детска градина заедно с Годунов и да не са се разбирали, а може Игор да е купил веднъж от него варихуана и да е нанесъл „непоправима вина на обществото“.

Фактически в случая на Голунов бе „произведен или имитиран обиск“. „Разбирали ли са оперативните работници, че не бива да го правят? Разбирали са и вероятно дори не ги е безпокоила възможността деянията им да изплуват в съдебно дело. Напротив, ако направят от Игор Г. наркодилър, това би „удовлетворило началството“ и полицаите биха могли да получат премия, пише Романова.

Ако нито в дома на Игор Г., нито в дрехите или други негови принадлежности не се открият наркотици (какъвто бе и случаят с Голунов), те могат просто да бъдат подхвърлени, както става с руския журналист. Ако Игор не разполага с наркотици, но някога е купил хашиш от дребен наркодилър, свидетелствал срещу него или съхранил комуникация с жертвата, това би мотло да е „достатъчно за присъда“ – условна, ако Игор Г. бъде заставен да подпише. А това се случва в 80% от случаите.

Чудо, но за последен път

Дори адвокатът да се окаже честен – което частично решава проблема – ако съдията се окаже например сестра на жената на началника на следствения отдел, започнал делото, нищо не може да се направи.

Ако Игор Г., както и Иван, е „наред“ в списъка с поръчките, „само чудо“ може да го спаси. Проблемът е, че всеки по веригата смята, че си е свършил работата: МВР е съобщило за заловени дилъри, прокурорът е поддържал обвинението, съсът отправил под домашен арест. И с най-добрия адвокат Игор Г. би се озовал зад решетките.

С Иван Голунов обаче се случи чудо – за пръв път, но и за последен. Проблемът е в начина, по който законът се прилага. „На година се осъждат за наркопрестъпления средно 100 хил. души, а за 10 години – вече милион. Наистина ли чувствате, че се води борба с наркотиците?“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar