Малко над 4200 години са изработили лишените от свобода у нас на външни обекти и обекти и цехове в затвора. Това показва справка, предоставена от Министерството на правосъдието по искане на „Монитор“.

В документа е посочено, че през 2019 година 4318 затворници са изработили по 249 дни зад решетките или на външни обекти, или общо 1 075 182 човекодни. От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ уточняват, че посочените часове труд са сметнати при 5-дневна работна седмица с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. За 2020 г. пък статистиката сочи, че 2791 лишени от свобода са изработили по 167 човекодни, или общо 466 097 дни.

В страната има 12 затвора. Лишените от свобода полагат труд съгласно изискванията, посочени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за неговото приложение. Те гласят, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му. При организиране на работата по отношение на лишените от свобода непълнолетни особено внимание се обръща на възможностите за повишаване на квалификацията.

Лишените от свобода работят предимно в цехове стопанства и работилници на територията на затворите. Работата в местата за лишаване от свобода се организира на съвременно равнище, сходно до производството в съответния отрасъл за предприятията извън местата за лишаване от свобода.

Лишените от свобода могат да работят на обекти на юридически и физически лица при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието.

Юридическите и физическите лица са длъжни да осигуряват за своя сметка здравословни и безопасни условия на труд, необходимите хигиенно-битови условия и условия за охрана на лишените от свобода.

За извършената работа юридическите и физическите лица заплащат на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ полагащото се възнаграждение съобразно действащите системи на заплащане на труда заедно с всички начисления, които се полагат за работниците.

Броят на затворниците, полагащи труд на външни работни обекти или в цехове към затворите, е един и същ през календарната година, но съставът се променя по следните причини: изтичане на срока на наложеното наказание, явяване на дела или процесуални следствени действия, превод в друг затвор, спиране от работа поради извършени нарушения или несправяне с работа, пускане в отпуск, временна нетрудоспособност и други. Условията за работа на лишените от свобода се определят от трудовото законодателство.

Възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения.

Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затвори и затворнически общежития от закрит тип, работят в предприятия, цехове и работилници на територията на съответните затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Тези затворници могат да бъдат извеждани на работа извън затвора или затворническото общежитие по изключение на обособени външни охраняеми обекти само при осигурена охрана от държавни служители с полицейска подготовка. Държавните служители с полицейска подготовка от ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ могат да охраняват външни работни обекти по тяхно желание.

Статистиката сочи, че през 2019 г. на външни обекти най-много лишени от свобода са работили от затворите в София, Стара Загора, Бургас и Пловдив. Тази година – от затворите в София, Пловдив, Стара Загора и Бургас.

Общият брой на външните обекти на всички затвори през 2019 г. е бил 489, а на цеховете в затворите – 29. Общият брой на външните обекти на всички затвори през 2020 г. е 310, а на цеховете в затворите – 28. Това означава, че пандизчиите са се трудили на 799 обекта извън решетките, тъй като цеховете в затворите са постоянно действащи, а броят на външните обекти се мени. Работата намалява срока на изтърпяването на наказанието и затова почти всички лишени от свобода имат желание да работят.

В Белене плетат мебели от ракита

Иван Първанов

Лишени от свобода от затвора в град Белене плетат мебели от върба ракита: столове, табуретки, панери, маси, кошници, пана и др. Продукцията на лишените от свобода се предлага за продажба от Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“. Наред с това пандизчиите, излежаващи своите присъди в Беленския затвор, имат възможност да се занимават и с растениевъдство и животновъдство. Дейността в направление селско стопанство е изцяло съсредоточена на територията на остров Персин. Основните култури, които се отглеждат, са пшеница, рапица, люцерна, слънчоглед, царевица зърно и царевица за силаж. Животновъдният отрасъл е съсредоточен и се развива изцяло в направление млечно говедовъдство. Добитото краве мляко се предава на оторизирана фирма съгласно сключен договор за продажба. От новородените телета мъжките се продават, а женските се използват за обновяване на основното стадо. Освен това затворът в Белене предлага и работни групи за извършване на обща строителна и друга работа.

Ловешкото поделение на ДП Фонд Затворно дело формира основния си приход от отдаването на труд, което включва трите затворнически общежития в Троян, Ловеч и Велико Търново. В зависимост от определения режим на изтърпяване някои от лишените от свобода имат право да излизат навън и да полагат труд на външни обекти, предимно в областта на строителството или селското стопанство. Такива са лишените от свобода в ТПО В. Търново. В други случаи затворниците работят на ишлеме вътре в самия затвор, като изработват части за мебели, кухненско обзавеждане, постелъчен инвентар: възглавници дюшеци, калъфки, чаршафи. Освен това лишените от свобода в Ловеч се занимават и с отглеждане на зеленчуци в оранжерии и едър рогат добитък.

В затвора в Плевен лишените от свобода могат да работят по производството на облекло и също на плетени изделия от ракита, както и в зеленчукопроизводството.

Във Варна е най-търсената и евтина работна ръка

Добромир Радушев

400 от общо 480 лишени от свобода, настанени в основния корпус на затвора във Варна, прилежащото общежитие и общежитието от открит тип в с. Разделна, имат някаква трудова заетост. По този показател Варненският затвор е сред първенците в страната. Повечето обитатели предпочитат да се трудят, защото 2 отработени дни се смятат за 3 излежани от присъдата. В Разделна работят около 130, в цеха за гипсокартон във Варна – 20 затворници. В затвора се произвеждат още профили за сухо строителство, има мебелен цех, специализиран в производството на мебели за дома и офиса, домакински шкафове, различни по видове и размер фазерни врати. В рамките на организираното промишлено производство се реализират успешни партньорства с фирми за изработка на дървени каси, както и за изработка на щипки, с което се осигурява по–висока заетост на лишените от свобода. В цеха по металообработка се изработват метални врати, охранителни решетки, метални конструкции, оръжейни каси и пренавиване на електродвигатели. Затворници са изработили и параваните за последните евроизбори. Завършено типово производство в затвора няма, тъй като малцина от обитателите му имат професионална компетентност за тази дейност. Най-голям е делът на отдаването на затворнически труд. Заради кадровата криза в строителството и други производствени сфери затворът във Варна се е утвърдил като стопански субект и желан партньор от множество фирми в града за наемането на работна ръка. Повечето лишени от свобода, чийто режим позволява напускането на пределите на затвора, са ангажирани с работа на външни обекти, където отработват времето на присъдите си. Интересът към доброволния и платен труд е много по-голям, отколкото преди години. Докато търпят наказанията си, голяма част от тях придобиват нови знания и умения, които им помагат за бъдещия живот на свобода. Те се обучават в квалификационни курсове, посещават началното училище за ограмотяване. Най-трудно се осигурява трудова заетост на осъдените до живот, които са около 20.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar