Законопроект може да доведе до ново оттегляне на лекарства от България
Здравното министерство предлага болниците да получават 10% по-ниска цена за лекарства от законовата
Когато сравняват средствата, които здравната каса плаща за лекарства и тези, които отделя за заплащане на болничната и извънболничната помощ, лекарите логично са недоволни и настояват парите за тях да се увеличат. За сравнение – през тази година по бюджета на здравната каса са отделени 2.850 млрд. лв. за прегледи и операции в българските лекарски практики и болници и 1.2 млрд. лв. за лекарства. За разлика от средствата за лекарите, обаче, голяма част от парите за лекарства не се плащат от бюджета на НЗОК, а от фармацевтичните компании.
Очаква се компаниите да върнат на НЗОК и да компенсират доплащания на пациентите за огромната сума от около 330 млн. лв. през тази година. Въпреки това пациентите не усещат цените на лекарствата да намаляват. България продължава да бъде държавата в ЕС с най-голямо доплащане за лекарства в аптеките – средно 50% от необходимите лекарства по данни на ЕК.
Така, за да удовлетвори исканията на лекари и пациенти за по-евтини лекарства и повече средства за операции и изследвания, държавата всяка година изобретява нови законови механизми как да иска повече средства от фармацевтичните компании. В отговор част от тях се отказват да продават в България лекарствата си и годишно около 500 продукта се дерегистрират.
Последното такова предложение в момента е публикувано за обществено обсъждане на сайта на здравното министерство в рамките на проекта за промяна на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
То представлява задължение фармацевтичните компании да продават на болниците лекарствата си без аналог с намаление от 10% от официалната регистрирана цена. Те не са съгласни с това и смятат, че по този начин още лекарства ще напуснат България или изобщо няма да бъдат регистрирани.
Досега държавата е провела само един централизиран търг за онколекарства за болниците и въпреки обещанията, че ще постигне огромни спестявания при прогнозна стойност от 1.28 млрд. лв. се постигна спестяване от едва 57 млн. лв.
Как се определя цената на лекарствата
За разлика от труда на медиците, който не е остойностен реално, медикаментите са строго регулирана стока, чиято цена на ниво производител се сравнява с тази в останалите европейски страни. По закон в България тази цена трябва да бъде възможно най-ниската в ЕС. За това отговаря Националният съвет по цените на лекарствата, който всеки ден сравнява дали някъде в общоевропейската система се е появила по-ниска цена на определено лекарство и автоматично я намалява в България.
За да бъде регистрирано едно лекарство в България, производителят му трябва да плаща суми около 50 хил. лева за преглед на досието и за определяне на цена. Отделно от това, ако лекарството няма аналог и производителят иска здравната каса да го плаща, той трябва да дава постоянна отстъпка от 10% от плащанията на НЗОК за него. Ако лекарството ще се плаща за първи път, през първата година производителят трябва напълно да възстанови на НЗОК разходите за него, т.е да го доставя безплатно. Отделно от това касата определя лимит като стойност за разходите за лекарства. Ако лекарите изписват и пациентите използват повече, разликата над лимита се връща на НЗОК от производителите.
Тъй като българската здравна каса е взела решение, че ще покрива 75% от стойността на много скъпи лекарства, а пациентите нямат възможност да доплащат, компаниите имат пациентски програми за около 70 млн. лв. Например, ако лекарството струва 1000 лв. месечно, а пациентът трябва да доплати 250 лв., компанията ги поема и той не плаща нищо.
Реклама
Така общо през тази година се очертава НЗОК да получи от компаниите 330 млн. лв. обратно. Отделно от това от тези 1.2 млрд. лв. 20% или 240 млн. лв. се връщат в бюджета под формата на ДДС. При медицинските услуги не се начислява ДДС.
Какво още предлага здравното министерство
От тази година ведомството започна отново да провежда централизиран търг за доставка на лекарства за болниците. Освен това от години МЗ купува на търг лекарства за ХИВ/СПИН. Компаниите първо кандидатстват в министерството с определена цена за всяка лекарствена позиция, а след като бъдат избрани за доставчик, трябва да се договорят с болниците отделно, но на не по-висока цена от постигнатата в търга.
Здравното министерство, обаче, предлага болниците и МЗ да получават допълнително ценово намаление от 10% и да не плащат повече от 90% от стойността на лекарството в Позитивния лекарствен списък (на медикаментите, които се плащат от здравната каса, болниците и здравното министерство).
Реклама
Според фармацевтичните компании, ако това се случи, определеното в закона ценово намаление от 10% ще бъде взето предвид в останалите европейски държави и новата по-ниска цена ще стане референтна и всички останали страни ще я възприемат. Когато тя стане референтна, ще бъде утвърдена като официална цена у нас, която отново ще трябва да бъде намалена с 10% за болниците и МЗ.
Например, ако в момента цената на едно лекарство е 100 лв. и влезе в сила новата поправка, болниците или МЗ ще трябва да получат лекарството за 90 лв. След като останалите европейски страни синхронизират цената с българската, навсякъде тя ще бъде еквивалент на 90 лв. В този случай и България трябва да свали цената на лекарството на 90 лв. и с ценово намаление от 10%, лекарството да отива в болниците за 81 лева.
„Изправени пред подобна перманентна ценова спирала, компаниите могат да преосмислят доставките на определени лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения и МЗ. Именно заради тази спирала подобни практики на фиксирани със закон отстъпки не се прилагат в ЕС“, коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
В становище до здравното министерство от асоциацията предупреждават, че и без тази поправка в България вече действа силно рестриктивна регулация на цените на лекарствените продукти и допълнителни рестрикции могат да доведат до формиране на нетна цена за определени лекарствени продукти, която е по-ниска от себестойността им и съответно – до преустановяване на доставките им за България.
Когато сравняват средствата, които здравната каса плаща за лекарства и тези, които отделя за заплащане на болничната и извънболничната помощ, лекарите логично са недоволни и настояват парите за тях да се увеличат. За сравнение – през тази година по бюджета на здравната каса са отделени 2.850 млрд. лв. за прегледи и операции в българските лекарски практики и болници и 1.2 млрд. лв. за лекарства. За разлика от средствата за лекарите, обаче, голяма част от парите за лекарства не се плащат от бюджета на НЗОК, а от фармацевтичните компании.
Очаква се компаниите да върнат на НЗОК и да компенсират доплащания на пациентите за огромната сума от около 330 млн. лв. през тази година. Въпреки това пациентите не усещат цените на лекарствата да намаляват. България продължава да бъде държавата в ЕС с най-голямо доплащане за лекарства в аптеките – средно 50% от необходимите лекарства по данни на ЕК.
Благодарим ви, че четете Капитал! Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си. Влезте в профила си Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал. Вижте абонаментните планове
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте