Доц. д-р Христо Христев преподава право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Дневник“ го покани на разговор по повод абсурдната война по върховете на прокуратурата.

Главният прокурор Иван Гешев обяви по повод доклада за работата на прокуратура за предходната година, че тя е реформирана, уникална, че успехите й са признати от европейските партньори. В същото време гледаме другия сюжет, в който прокуратурата сама се изобличава като организирана престъпна група: главният прокурор и заместникът му се обвиняват взаимно в престъпления. Какъв прочит правите на ситуацията?

– Всеки, който прави заключения, че прокуратурата е реформирана или има някакви особени успехи в изпълнение на основните си функции, в частност по отношение на корупционните престъпления, се намира доста далече от реалността. Картината е ясна от години и тя е много различна.

Не ми се иска да сравнявам прокуратурата с организирана престъпна група, защото се опитвам да имам някакви останки от респект към тази част от съдебната система. Все пак това, което виждаме през последните дни, изявленията на главния прокурор, на неговия заместник, на заместника на неговия заместник, на членове на Висшия съдебен съвет, това е една мрачна, изключително неприятна и тъжна картина. Бих казал, картина на разпада на правовата държава в България. Не мога да го квалифицирам по друг начин.

Когато толкова високопоставени магистрати, натоварени с това да противодействат на престъпността, да гарантират нормалното функциониране на съдебната властта и да осигуряват законността, си говорят в едни категории, в стил, речитатив, който прилича на мафиотските филми. Когато се обвиняват в най-тежки престъпления – в изнудване, в заплаха за живота и здравето им, в посегателства срещу семействата им.

Този сюжет за всеки, който не е изпаднал в краен конформизъм или социална алиенация от българската реалност, изглежда по един начин: това е недвусмислен, крещяш и грозен израз на всички пороци на съдебната система и практиката на упражняване на публичната власт в България, които съществуват от години.

Тези проблеми бяха очертани в най-различни форми на анализ и експертни мнения от години насам. Предлагаха се решения, но на практика няма никакво движение в правилна посока. Прокуратурата си остава все така уредена в логиката на конституцията от 1991 г. – централизирана, йерархизирана, с единоначалие, със съответната институционална култура, която произтича от тази структура, с мястото, ролята и значението на главния прокурор в нея, с липсата на механизъм за контрол и отчетност на главния прокурор, с очевидно, потвърдено от самите протагонисти в тази сага, тежко преплитане в политически и други зависимости.Казахте, че има разпад на правовата държава, миналата година говорехте за риск от нова национална катастрофа. Как можем да обясним това на хората, които очевидно смятат, че случващото се не ги засяга пряко?

– Да, много хора в България смятат, че „тука е така“. И че всичко това не ги засяга пряко. Поне до момента, в който не ги ограбят, не отнемат бизнеса им, не пребият или прегазят техен роднина на центъра на София. Или не станат жертва на друго престъпление. И не се наложи да потърсят компетентните органи, за да получат ефективно разследване на случая и защита от закона. В повечето случаи няма да го получат. За съжаление, може би чак тогава си даваме сметка, че правовата държава не е просто красиво словосъчетание и илюзия за наивници, а нещо, което липсва у нас.

Тогава не е ли парадоксална апатията към тези процеси?

– Не е странно, това е социално-психологически феномен. Когато непрестанно се трупат и задълбочават проблеми, човек, за да оцелее психологически, ако не си събере куфарите и не се махне от тук, започва да ги игнорира тези проблеми. Абстрахира се от реалността. Създава си един измамен свят на личен комфорт, вярвайки, че с работа, добри доходи, връзки, може да компенсира неработещата държава.

Как гражданите можем да си върнем институциите и да конструираме отново правовата държава?

– Чрез активно отношение към общите въпроси на живота ни, към това, което се случва в обществото. Чрез ангажиране с публични позиции. Чрез протести, чрез участие в избори. Тази потребност и нагласа за промяна, която съществува в част от българското общество, все още не може да намери адекватен политически и управленски израз. Първо, защото вотът за подобна промяна не е категоричен. Второ, защото политическите носители на заявката за промяна не се справят особено убедително с ролята си.

„Моята банда срещу твоята банда“: докъде ще стигне войната между прокурори, политици и приятели

Трябва ли и Висшият съдебен съвет да влезе във фокуса, когато се правят промени по отношение на недосегаемостта на главния прокурор, членовете му не остават ли в сянката?

– Съществуват механизми за реализиране на отговорност на членовете на ВСС, например от прокуратурата, когато има данни за престъпление.

Ние ще видим как ще се развие сюжетът от последните дни, но когато се оценява една правна уредба, начинът, по който тя действа, резултатите от прилагането й, това трябва да се прави в контекст и в някакъв по-продължителен период от време.

Бих искал да подчертая, че не смятам, че проблемът е персонален и опира просто до личността на главния прокурор. Конкретното име не е от особено значение. Можеше да бъде друго. И ситуацията нямаше да е много по-различна.

Дълбоко порочен е начинът, по който е конструирана прокуратурата в конституцията от 1991 г., и проведена в законодателната уредба въз основа на нея. Тя просто предпоставя, когато там попадне човек с манталитет на силовик, да се вживее в ролята на абсолютния повелител на всичко, което може и не може да се случва в България. И впрочем настоящият главен прокурор не е първият главен прокурор, който решава, че над него са само Господ и звездите.Новата коалиция тръгва да води разговори за конституционно мнозинство за съдебна реформа, но някак все не става дума за антикорупционната комисия (КПКОНПИ), която като една бухалка действа по старите си методи. Не става дума и за ДАНС – никой не знае какво работи тази структура.

– Какво точно прави ДАНС е известно на немного широк кръг от хора. Както ДАНС, като една свръхнатоварена с функции специална служба за сигурност, така и КПКОНПИ възникнаха в много сходен контекст – когато на определен етап се установи, че прокуратурата не изпълнява надеждно своята мисия по противодействие на корупцията. ДАНС и КПКОНПИ трябваше да преодолеят определени дефицити в работата на прокуратурата. В крайна сметка обаче ние се намираме в хипотеза, в която по всеобща оценка ефективно противодействие на корупцията няма. Нито от прокуратурата. Нито от ДАНС. Нито от КПКОНПИ.

Не само, сглоби се един политически инструмент за разправа с неудобните.

– Точно така. Не са изпълнени особените задачи, с които тези органи бяха създадени. Същевременно прокуратурата продължава да е основен проблем на правовата държава у нас. И все по-често възникват хипотези, в които всички тези правоохранителни органи се използват за репресивен инструмент срещу неудобните на статуквото на властта. Който и да го уплътнява в определен момент.

Как гледате на предложението на „Продължаваме промяната“ да се дадат още разследващи функции на комисията?

– Знам каква е логиката в основата на това предложение, но не я споделям. Тя е, че понеже прокуратурата не си върши работата, трябва да й намерим контратежест – да има някой друг, който да може да провежда ефективно разследване и по някакъв начин да измислим как да може той да участва и в съдебната фаза на наказателното производство, за да компенсира действията или бездействията на прокуратурата.

За мен тази философия е изначално погрешна. Когато основният, овластен да осъществява наказателното производство орган не изпълнява ефективно своите задължения, няма как с подобни компенсаторни механизми да заобиколим този централен проблем. За мен донякъде това показва и липса на познаване на проблематиката.А иначе би могло да се мисли в перспектива за специализиран правоохранителен орган, който да извършва разследвания по случаи на корупция. Но в тази връзка и доколкото говорим за ДАНС и за КПКОНПИ, преди да се мисли в тази посока, е необходим много внимателен анализ, какъв е резултатът от дейността им досега. Какво и защо не работи.

Грешка ли беше, че миналата година правителството „Петков“ не започна да разглобява тази бухалка?

– Трудно ми е да кажа, защото те бяха в сложен контекст – в една много комплицирана коалиция тип „орел, рак и щука“. Не съм убеден доколко някои от участниците в тази коалиция бяха наистина добросъвестни в твърденията си, че техен политически приоритет е осъществяването на реална промяна. Видяхме в последващото им поведение, че те всъщност са по-близо до статуквото.

Според вас експертност ли липсва тук или просто са страшно много задачите, които са спешни?

Право на Европейския съюз. Наказателноправни въпроси С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка Купете- Първо, трябва да бъдем честни и да отчетем, че липсва и достатъчна подкрепа като вот в обществото – не е много реалистично да се правят радикални реформи с една трета или една четвърт от гласовете. Липсва и достатъчен политически контекст и способност за поставяне в него на много от лицата, която са се заели с тази роля – да бъдат носители на промяната. В някои от тях липсва и експертност.

Ако се върнем все пак на основния въпрос, бих обобщил нещата по следния начин: колкото и нови структури и механизми да създадем, защото прокуратурата не работи, очевидно изминалите 10 и повече години ясно очертават, че ние няма да преодолеем основния проблем, който имаме. Когато прокуратурата не работи, няма как да очакваме, че определени компенсиращи механизми, които нито имат тези правомощия, нито могат да имат този мащаб на действие, нито могат да имат тази роля в наказателното производство, ще заместят това, което прокуратурата би направила.

Не звучи много розово.

– За съжаление, да.

При положение че в момента се търси конституционно мнозинство за промяна на нещата, които обсъждаме с вас, в същото време огромен брой от регулаторите са с изтекъл мандат и без излъчен нов състав. Кое трябва да се направи първо – да се реши проблемът със състава на регулаторите и тогава да се променя конституцията или обратното?

– Вижте, и за двете е необходимо мнозинство в парламента. На първо време е необходимо обикновено мнозинство, което да гарантира нормалното функциониране на парламента, каквото ние очевидно нямаме. А за съдебна реформа е необходимо конституционно мнозинство, каквото също смятам, че в настоящия етап нямаме.

И все пак, ако търсим рационално отговор на въпроса, как можем да излезем от блатото, в което дълбоко се е потопила страната ни, мисля, че е крайно време да спрем да търсим обходни пътища. Няма да стане с обходни маневри преодоляването на всички тези проблеми, които коментираме. Очевидно трябва да се атакува централният проблем. Но това не може да стане, без да има достатъчна подкрепа в обществото и да бъде излъчено съответното управление, което да проведе този дневен ред. Дали това е възможно в момента, мисля, че не. Оттам нататък очевидно, ще трябва да си извървим пътя по мъките, за да се формира обществена воля за реална промяна.

Очаквате предсрочни избори пак?

– Не мога да кажа.

Ще ви попитам по друг начин – може ли ГЕРБ и ДПС да бъдат част от такова конституционно мнозинство?

– На фона на досегашното им поведение ми е трудно да разглеждам като реалистична подобна перспектива. Ако се окаже, че не съм прав – още по-добре.

Съюзът на съдиите: Оставки на Гешев, Сарафов и Тодоров, след тях и на съдебния съвет

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar