Дали Джулиан Асандж не спечели делото, преди още то да е започнало?

Британската полиция го арестува в еквадорското посолство в Лондон, където той живееше в изгнание от 2012 г. Арестът бе по искане на САЩ, които го обвиняват в конспирация за извършване на компютърно престъпление. Последователите на Асандж веднага разкритикуваха твърдата ръка на правителството и обявиха действията му за опасен удар срещу свободата на словото. Ако се зачетете в хлъзгавото обвинение, ще видите, че правителството е на крачка от опасното определение, че преследва издател за издателска дейност.

Ако случаят се развие според очакванията, във Великобритания Асандж ще получи трибуна, за да убеждава световната аудитория, че е обект на политически нагласен процес. Ако загуби този рунд и случаят бъде прехвърлен в САЩ, по закон той може да накара правителството да му предостави куп документи – нещо, което той така обича. Предвид множеството обвинения, които прокурорите се заканваха да му отправят, включително по закона за шпионажа, обвинението е доста слаба работа. Ако не повдигнат по-сериозни обвинения, което Министерството на правосъдието според „Ройтерс“ смята да направи, бившият беглец може да успее да използва британската процедура по екстрадиция, за да избегне съдебно преследване в САЩ.

Адвокатът по наказателни дела Кен Уайт бе сред първите, които обърнаха внимание върху слабостите на обвинението. То избягва теми, свързани с Първата поправка – не се говори за публикуване на държавни тайни. Асандж е обвинен в компютърно престъпление, защото се е съгласил да помогне на бившия военен Челси Манинг да хакне паролите на правителствена компютърна система за класифицирана информация. Всъщност това не е новина – чу се по време на процеса срещу Манинг през 2012 г. Прокурорите са представили списък с контактите в чата от персоналния компютър на Манинг, в които тя търси от потребител на име „Натанаил Франк“ съвет за разбиване на пароли, а прокурорите свързват това лице с имейл адрес, използван от Асандж. „Франк“ отговаря,че има таблици, които биха й били полезни.

Прокурорите вероятно са избрали този подход по две причини. Първо, защото компютърните престъпления се наказват от закона и в САЩ, и във Великобритания и делата за екстрадиция по тях са относително лесни. Обвинение в шпионаж би усложнило екстрадирането, защото то позволява на ответника на поиска „изключение за политическо нарушение“ и да твърди, че договорът за правна помощ между САЩ и Обединеното кралство не позволява това. Фетуллах Гюлен, който живее в САЩ и е издирван от Турция, се отбранява от опитите на Турция да бъде екстрадиран именно по този начин.

Ако американските прокурори не внесат допълнителни обвинения срещу Асандж, той вероятно ще твърди, че САЩ се опитват да измамят британските власти за истинските си мотиви, като го обвиняват за едно престъпление – компютърно хакерство, а след това го съдят за друго – помагачество за кражба на класифицирана информация или дори шпионаж. Всеки от тези аргументи би разколебал британците.

Дори и прокурорите да успеят да го екстрадират, Асандж има и други начини да ги препъне. Той би имал право да поиска достъп до потенциално оневиняваща го правителствена информация в полза на защитата си. Готови ли са прокурорите да предоставят допълнителна информация на адвокатите на Джулиан Асандж само за да го надвият? Престъплението, в което в момента го обвиняват, носи сравнително леката присъда от 5 г. затвор.

Причината, поради която прокурорите ходят на пръсти около Асандж и не го обвиняват в шпионаж, е т.нар. проблем „Ню Йорк таймс“. „Ако Министерството на правосъдието обвини Асандж, то ще трябва да обвини и „Ню Йорк таймс“ и други медии и автори, които са публикували класифицирани материали, като „Вашингтон пост“ и британския „Гардиън“, коментират пожелали анонимност източници.

Дори да е вярно, че действията срещу Асандж показват намеренията на администрацията на Тръмп да заобиколи Първата поправка и да преследва медии за публикуване на класифицирана информация, това едва ли би уплашило журналистите. Докато администрацията на Тръмп не предприеме конкретни действия, Първата поправка изглежда в безопасност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar