(Откъс от интерюто пред „Дневник“)

„Намесих се да спася човек, не да убия.“ Така в дълъг разговор с „Дневник“ в първия ден на свобода (16 октомври) австралийският гражданин Джок Полфрийман, който на 19 септември бе освободен от затвора предсрочно от съда, а на 15 октомври излезе от имигрантския център в Бусманци, обяснява защо се е стигнало до фаталния сблъсък на площад „Света Неделя“ на 27 декември 2007 г. В сблъсъка бе убит студентът Андрей Монов и ранен Антоан Захариев, заради което Полфрийман получи 20-години затвор.

Австралиецът разказва, че в таксито, с което пристига за срещата с „Дневник“ е бил разпознат от шофьора. Казва, че не се е притеснил, а започнали разговор за затвора. Някои реплики и познания на шофьора за живота зад решетките го учудили и си помислил, че или е бил надзирател, или още работи като такъв, защото знае, че това е практика. Оказало се, че шофьорът е бивш затворник, който излежал двегодишна присъда. „Вози ме колега“, смее се Полфрийман на иронията на случката.

По-малко от 24 часа след напускане на центъра за бежанци, Полфрийман е под адреналина на първия ден на свобода. Цял ден давал интервюта и не може да каже да е усетил нещо специално. Телефонът му звъни непрекъснато – най-често от Австралия, но и от приятели и познати в България.

Приема всякакви въпроси, приема и забележките когато не изговаря нещо правилно на български с „благодаря“ и го повтаря по правилния начин, фокусиран е да повтаря колкото е необходимо нещата, които смята за несправедливи спрямо него, задава на висок глас въпроси, краен е към българските институции и не са страхува да казва каквото мисли за прокурори, шефове на затвора, корупцията вътре, често се смее нервно.

Въпреки че през последните десетина дни много пъти са описвани въпросите и неяснотите около задържането му след решението за предсрочно освобождаване, минаваме отново през всичко, което се е случило между 20 септември и 15 октомври вечерта, за да изясним факти и детайли от неговата гледна точка.

Защо е отсъствал адвокатът му, когато го откарват в Бусманци

На 20 септември адвокат Калин Ангелов е в затвора от 8.30 сутринта, но до 15 ч. никой от администрацията не казва дали и кога ще бъде освободен Полфрийман, въпреки че съдебното определение е влязло в сила още с произнасянето на съда предния ден. Към 15.30 Полфрийман предлага на адвоката си да напусне затвора, за да се разбере какво предстои, защото очевидно той пречи. Веднага след излизането на адвоката пристигат двамата цивилни мъже, извеждат го с вързани ръце и го вкарват в автомобила – този кадър бе разпространен от телевизиите – без да му кажат, че го карат в мигрантския център в Бусманци. Не знае защо завързват ръцете му.

Държи да нарича центъра за бежанци „затвор“ и поправя въпросите. Твърди, че е затвор и като човек, който е бил и на двете места може да направи това сравнение.

Мистерията с паспорта: Никой не ме попита имам ли паспорт

Австралийското посолство в Атина е издало паспорт на Полфрийман още на 22 септември. Но не му го е връчило веднага, защото дипломатите се опасявали да не бъде откраднат в мигрантския център. Те обаче информирали всички компетентни по случая институции, да знаят, че той има паспорт, обяснява Полфрийман в интервюто пред „Дневник“.

Заради твърденията на институциите пред медиите, че причината да продължава да е задържан в Бусманци е, че няма лични документи, паспортът все пак му бил връчен скоро след издаването му, но никой не го е питал има ли или няма личен документ. Когато на 10 октомври главният прокурор казва пред журналисти, че причината Полфрийман да стои в мигрантския център е липсата на валидни лични документи у самия него, той веднага публикува на страницата си във „Фейсбук“ снимка на паспорта си, с който казва, че е разполагал от преди изявлението на Цацаров. Този паспорт му е отнет в деня на освобождаването му – 15 октомври.

Забраната за напускане на страната не важи след 19 септември

Забраната за напускане на страната от 2011 г., която му представили едва след визитата на австралийския посланик при вътрешния министър, е била издадена някога за да обезпечи изтърпяването на присъдата. В нея пишело, че действа „до отпадане на основанието“. Затова той обжалва пред съда не забраната, а бездействието на институцията, която не му разрешава свободно придвижване.

Няколко пъти Полфрийман настоява, че такава забрана отдавна няма.

Тя обаче е „топката“, която си прехвърлят МВР и прокуратурата през последните две седмици, защо не може да напусне страната.

Има ли корупция в затвора

„Да, корупция има и тя се проявява както в изготвянето на заключенията за предсрочното освобождаване, така и за осигуряване на работа на затворниците. Анкетите които се правят от неправителствени организации или институциите, са формални и не покриват неграмотните затворници, които излизат от затвора без никакъв шанс и надежда да се интегрират“, обяснява Полфрийман.

Една от целите на затворническото сдружение, което е основал, е да помага на затворниците, особено на неграмотните, на близките на такива осъдени, както и на задържани под стража, за които близките не знаят къде са и ги откриват едва след като ги обявят за издирване.

Казва, че досега сдружението се издържа с дарения, предимно от негови приятели от Австралия и Канада, но иска да разшири дейността му.

За какво е наказван в затвора

Наказанията, които са му налагани в затвора са от такъв характер, че отпадат след изтичане на година от налагането им, обяснява Полфрийман. Той твърди, че е наказван например за това че не иска да се обръсне; Също – че не свалил шапката си пред началника на затвора; за обидно за заатворническото ръководство съдържание на стикер, който залепил на стената, на който пише: „Когато несправедливостта е закон, съпротивата е дълг“.

Повечето от наказанията освен по закон се отменяли от наградите, които получавал във вид на отпуск без гривна – два пъти по 8 часа и три пъти по два дни.

Защо се намира в София през декември 2007

По това време бил войник в британски пехотен полк, получил отпуска и дошъл да я прекара в България, при негов приятел, който имал къща в софийско село. На 27 декември излезли да се разходят през нощта в центъра на София. На площад „Света Неделя“ става фаталният сблъсък с групата на Андрей Монов.

За какво съжалява и ще съди ли българската държава

Без колебание – отговаря с „да“ и на двата въпроса. Казва, че съжалява за смъртта на Андрей Монов.

„В първите две-три години исках аз да съм убит“.

Но надигащата се през годините агресия и то напоследък от институции и политици срещу него му пречи да моли за прошка. „Агресията ми пречи да сваля гарда“. Затова не можел да демонстрира публично и единствено разкаяние.

Ще съди българската държава за задържането му след 19 септември. А ако върховните съдии възобновят делото за освобождаването му и друг съдебен състав му наложи да доизлежи присъдата, ще се подчини на решението и ще се върне в затвора. А след време отново ще поиска предсрочно освобождаване.

Съобщава още, че австралийският посланик към ЕС е сигнализирал миналата седмица Европейската комисия за задържането му в мигрантския център и ограниченото му право на придвижване.

„Носите ли нож? Не.“

Независимо какво може да му се случи и какви съвети му дават – да се пази, включително и от провокации, твърди, че не се страхува да се разхожда по улиците в София.

Какво още каза за вината и наказанието, за системата, за бъдещето, защо иска да остане в България – гледайте утре интервюто с Пол Фрийман в „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar