С гласовете на всички парламентарни групи Народното събрание прие окончателно медийния закон на депутата от ДПС и издател Делян Пеевски, с който се засилва държавната репресия спрямо неудобните медии и се създава илюзията, че ще се противодейства на фалшивите новини.

При витаещ във въздуха страх да не се спомене името на вносителя и да не се каже гласно, че законът обслужва само него, дебатът се сведе само до абсурден диалог между Антон Кутев от БСП и колегата на Пеевски Йордан Цонев. Стана ясно, че народните представители не са наясно нито какво приемат, нито какви ще са последиците от поправките в закона за депозирането на печатни медии, но въпреки това като по команда гласуваха „за“, за да не обидят крупния издател.

Пеевски, който не е стъпвал в пленарната зала от началото на този парламент, но си получава редовно заплатата, пак липсваше. Въпреки това депутатът от БСП Антон Кутев толкова внимаваше да не засегне едрия издател и законотворец, че тръгна да дава хипотетичен пример с издателя на „Сега“ Сашо Дончев. Вместо да назове проблема с истинското му име, Кутев заяви, че няма да говори за Пеевски, въпреки че той „сигурно има медии“. „Знаем, че Сашо Дончев и „Овергаз“ имат вестник. Ако Сашо Дончев получава пари от държавата и чрез рекламен договор финансира собствения си вестник през фирма, свързана с него, тука ще излезе ли това нещо? Ще излезе информация, че фирма еди-коя си е имала рекламен договор. Логиката на законопроекта за пряката зависимост на медиите от властта с тези текстове продължава да е неясна“, коментира социалистът. Пак без да споменава имена, Кутев опита да каже и че целта на закона е друга. „Съжалявам, че трябва да го формулирам така, но за мен целта е да се изсветли определен собственик на медии. Не виждам защо този медиен трик трябва да минава през законодателството“, каза депутатът от БСП.

Всъщност проблемът с държавното финансиране на медии е съвсем различен. Печатните медии не могат да кандидатстват директно за държавни пари, а само посредством рекламна агенция, следователно няма как и с този закон да се осветли кой какви пари е вземал от министерства и агенции. За сметка на това медиите на депутата законодател получиха възможност да лъснат имиджа си, декларирайки приходите само от предходната година. Така ще остане тайна как в предишни години в тях са били наливани публични средства, преминаващи през рухналата КТБ.

Най-неочаквани признания направи съвносителят на законопроекта Йордан Цонев от ДПС. Ядосан от думите на Кутев, той обяви, че целта на закона наистина е пиар, но не на издателя, чието име не се спомена, а на България. Той трябвало да внуши на Брюксел, че в България се прави положителна промяна и тя да бъде отбелязана в следващия мониторингов доклад. Най-големият враг на свободата на словото според управляващите е международната неправителствена организация „Репортери без граници“, която постави България на 111-о място по медийна свобода т. г., което Цонев окачестви като „клепане“.

„Анализът на медийната среда в България досега се прави по информация на „Репортери без граница“, а там България е критикувана жестоко. Друга класация ни поставя след слаборазвитите държави и тя пак се прави от НПО от кръга „Сорос“. Силно се надявам, че опитът да изсветлим собствеността и финансирането ще бъде отразен в следващия доклад на ЕК. Той не е опит за пиар акция на едно лице, а е пиар акция на България и на медийната среда в България. Правим крачка България да не бъде клепана, да отговорим на онези изисквания, които все пак са справедливи като част от оценките, които ни се дават, и да подобрим тези оценки“, заяви Цонев.

НЕВЕЖЕСТВО

Депутатите демонстрираха фрапиращо непознаване на правилата и стандартите в журналистиката. Над половината от и без това краткия дебат премина в дискусия дали и как законът „Пеевски“ ще принуди медиите да декларират лицата, които контролират редакционната им политика, ако те са различни от официално обявените им собственици. В преследване на тази задача в последния момент законопроектът преписа дефиницията за „действителен собственик“ от Закона за мерките срещу изпирането на пари, което позволява намеса на спецслужбите при изясняването му.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar