Който замърсява въздуха, като изгаря обработени масла, отпадъчни нефтопродукти, синтетични и текстилни материали, ще бъде лишен от свобода до две години и ще трябва да плати глоба от 2 до 5 хил. лв. Това предложение внесе днес ГЕРБ като допълнение към Наказателния кодекс. От самото условие, както и от коментара на Красимир Ципов обаче става ясно, че санкциите няма да засегнат гражданите, горящи в дворовете си отпадъци, а ще се отнасят най-вече за юридически лица.

В такъв случай обаче, изглежда, мярката няма да е особено полезна на фона на множество оплаквания, подавани всеки ден от граждани в квартали като „Красна поляна“ и „Слатина“ заради горенето на отпадъци в частни дворове.

За гражданите по-малка глоба

„Това е допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс за лишаване от свобода за юридически лица, които управляват неправомерно отпадъците. Санкциите ще се налагат, когато има досъдебно производство и се докаже. Тогава съдът ще постанови съответното наказание, дали да наложи глоба или лишаване от свобода до две години“, коментира Ципов.

Той допълни още, че замърсяването се дължи най-вече на производствените обекти, а когато става въпрос за физически лица, трябва да се предвиди обществената опасност. Затова и в законопроекта е предвидена още една точка (6), която гласи, че в маловажни случаи наказанието ще бъде пробация или глоба до 1000 лв. На въпрос дали тя се отнася най-вече за граждани, които горят отпадъци в домашни условия, Ципов отвърна, че „може да се приеме и по този начин“ и се аргументира с това, че такива престъпни деяния не се случват ежедневно.

Какъв е контролът в момента

И сега според Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и наредбите на общината Столичният инспекторат има право да налага глоби с фиш в същите размери със съдействието на полицията. Проблемът обаче е в събираемостта и достъпността до частните домове. Преди седмица, когато кметът на София Йорданка Фандъкова се похвали с поставянето на нови филтри за комини, районният кмет на „Красна поляна“ Иван Чакъров, един от най-замърсените столични квартали, коментира ефекта от проверките.

„Глобите са напълно фиктивни засега – само 50 лв., ако хванем някой да замърсява и гори в общинско жилище. Имаме право и да налагаме глоби по закона за екологията, но е проблем, че не можем да влизаме в самите жилища и да установяваме там какво се гори. За хванатите извън пределите на жилището глобите са от 100 до 500 лв.“, каза той.

Този проблем, изглежда, няма да се разреши, тъй като и сега не е предвидено как да става влизането в домовете и още повече как да се установява точно, че се замърсява въздухът. Ясно е, че това не може да става „на око“, тъй като за съда са нужни безспорни доказателства, най-вече установени с калибрирани измервателни уреди.

Гражданското недоволство обаче продължава да се увеличава – по думите на Фандъкова само вчера са получени 30 сигнала, а от началото на месеца са направени 345 проверки и наложени 45 санкции. В същото време за цялата 2018 г. те са били общо 857, става ясно от отчета на Столичния инспекторат. „Бяха направени проверки на строителни обекти, сервизи, на които после се налагат санкции“, поясни Фандъкова. С което пък затвърди, че фокусът не е падал върху частните домове. Единственият пример, който даде в тази посока, е за нарушение и наложени санкции в два частни имота в „Подуяне“ и „Възраждане“, където се е горяла стара дограма.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar