Спецправосъдието в България стана на 7 години. Ако беше човек, щеше да е първолак и да срича, но като институция би трябвало вече да е изучило предмета на дейността си – организираната престъпност и корупцията. Оттук нататък какво следва да видим? Разговаряме за това с ръководителя на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев.

– Времето лети, г-н Ушев. Сякаш вчера беше, когато се роди специализираното правосъдие, като беше орисано от Еврокомисията да направи това, което не успяваха другите институции – да докаже, че държавата и у нас е по-силна от мафията. Като високопоставен магистрат, какво виждате, като хвърлите поглед напред…и назад?
– Това, което виждам сега, за разлика от първата година е, например, че колегите натрупаха достатъчно опит и увереност при разглеждане на делата за организирани престъпни групи. Преди около три години към подсъдността на съда бяха прибавени и делата по Глава първа от Наказателния кодекс – за измама, предателство, шпионство, тероризъм. По някои от тези текстове нямаше абсолютно никаква съдебна практика, така че, ние я създаваме в момента. През 2017 г. подсъдността на съда отново беше разширена и към нея се прибавиха редица корупционни престъпления срещу лица от тъй наречените „високи етажи на властта“. Както виждате, развиваме се. Мисля, че за 7 години, развитието ни не е никак малко.

– Вие току-що представихте Седмия годишен отчет на Апелативния специализиран наказателен съд, който оглавявате. Помогнете ни се ориентираме по какво този отчет се различава от Шестия, от Петия и от предишните?
– Подходът на настоящото ръководство на съда към отчета е по-различен.

– В смисъл?
– Имам предвид включването на анализи в него. Целта е да се представят не само цифрите, а и анализ на причините, поради които ни се отменят делата от Върховния касационен съд. А също и да се посочат основните причини, поради които Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) отменя актовете на Специализирания наказателен съд (СпНС). То е важно за развитието на специализираните институции. Освен това, в доклада за първи път показваме някои цифри – като броя на часовете прекарани от съдиите в съдебни заседания; броя на томовете на разгледаните дела; броя на подсъдимите и обвиняемите лица по тях; броя на престъпленията, за които са повдигнати обвинения. Мисля, че тази статистика е от ключово значение, за да може да се придобие реална представа за огромния обем работа, която сме свършили през годината.

– Колко дела срещу организирани престъпни групи са постъпили миналата година в съда ви?
– Общият брой на постъпилите дела за 2018 г. е 636. От тях 529 са за организирани престъпни групи.

– Цифрите са забележителни, да. Може да се каже, че всеки работен ден пристигат при вас нови дела срещу наркотрафиканти, рекетьори, терористи, данъчни измамници…Коя е най-тежката присъда, която сте им издали?
– По принцип апелативният съд постановява нова осъдителна присъда само в случаите, когато отменя оправдателна присъда на първата инстанция. През 2018 г. най-тежката присъда е от 8 години лишаване от свобода и глоба в от 4 000 лева. Наказанието е наложено за отвличане и изнудване.

– От законодателните промени, с които корупционните престъпления на депутати, министри, шефове на агенции, областни управители, кметове и магистрати бяха пратени в спецсъда, мина година и половина, ако не греша. Какво се случи оттогава при вас? Отвори ли ви се много повече работа?
– Определено да. Засега в АСНС по този вид дела се разглеждат предимно производства по мерки за неотклонение („подписка“, „гаранция“ „домашен арест“ или „задържане под стража“ – б.а). Тези процеси носят особен заряд – продължават по цели дни, а понякога и през нощта. По голяма част от тях се явяват най – добрите адвокати. Има случаи, в които се ангажира и огромен медиен ресурс за тях.

– Обяснимо е медиите да проявяват засилен интерес към алчността на политиците и злоупотребите с власт.
– Зад този медиен интерес прозира понякога и целта да се представят обвиняемите и подсъдимите като жертви. И в случай на съдебно решение в техен ущърб, се очерня съдът. В тази обстановка съдиите се опитват просто да си свършат работата. И смятам, че я вършат честно и усърдно.

– Колко съдии работят при вас? По колко дела разглежда месечно всеки от тях? Преувеличават ли тези, които твърдят, че вие сте от най-натоварените съдилища в страната?
– В Апелативния специализиран наказателен съд по щат работят 14 съдии. През 2018 г. в съда са разгледани 672 въззивни (за проверка на първоинстанционни присъди – б.а.), дела, от които 95 въззивни дела от общ характер и 577 въззивни частни дела. 90% от делата са решени в рамките на годината. По 65% от въззивните дела от общ характер е проведено съдебно следствие. За да илюстрирам тежестта на тези дела, ще ви посоча и други цифри. Общият брой томове по тях е 15 512! Те са се водили срещу 1341 лица, някои с обвинения за няколко престъпления. Общо 2101 часа са прекарали съдиите в съдебни заседания през годината. Сега разбирате ли защо, като казвам, че един съдия от апелативния съд е разгледал средно 4 дела месечно, аз имам предвид, че това е огромен труд.

– Да. А броят на делата във вашия съд расте още, така ли?
– „Расте още“ е слабо казано. За 2018 г. се наблюдава драстично увеличаване на броя на делата в АСНС. Миналата година, спрямо 2017-а, броят на разглежданите ВНОХД (Въззивни наказателни от общ характер дела) се е увеличил с 55%, а броят на ВНЧД (Въззивните наказателни частни дела) – с 32%.

– Делата в спецсъда са многотомни, знаем – по 100, по 200 и по 1000 тома даже. Ако един съдия разполага с 2 дни, за да вникне в дело с 20 подсъдими и 200 тома с доказателства, събрани от службите, той какво прави? Помогнете ни да си представим, как успява?
– Работи почти денощно, включително в почивните дни. Неведнъж съдиите си вземат отпуск, за да могат да си напишат решенията, без да им се разпределят други дела. На мен редовно ми се налага да работя и след 10 часа вечерта. И не се изненадвам, когато виждам и други колеги в съда по това време. Всичко е въпрос на всеотдайност, на отношение и на организация на работата. Колегите в АСНС са добри професионалисти. Всеки от тях осъзнава огромната отговорност, с която е натоварен при разглеждането и решаването на тези важни за държавата ни дела.

– Чела съм френски обвинителен акт от две странички – за убийството на български студент от двама злодеи. Тия стотици томове и хиляди страници, които се пращат от прокуратурата в съдилищата у нас, не издават ли професионално безсилие и безхарактерност? Или издават само глупостта на законодателите и формализма на НПК, както прокурорите твърдят?
– По мое мнение наказателният ни процес е твърде формален. Действително в редица европейски държави има значително по-занижени изисквания към обвинителните актове, а също и към мотивите на съда. В някои случаи мотиви въобще не са необходими, например, когато присъдата не е обжалвана или протестирана. Не знам дали българското обществото е узряло за такъв тип законодателни промени. Но смятам, че са необходими по-смели крачки в тази посока. Защото е видно, че увеличаването на щата на магистратите не води до желаното намаляване на тяхното натоварване, респективно до по-бързо и качествено правосъдие.

– Сградата на улица „Черковна“, в която работите е винаги претъпкана с папки и хора. Има 4 зали за първоинстанционния спецсъд и една за апелативния, ако не греша?
– Да?

– Чудя се как така кадровият орган на съдебната власт е решил, че 20-ина съдии и 5 зали стигат за най-големите, най-важните и най – публичните дела – тия срещу корупцията и мафията?
– Все пак трябва да кажем, че щатът на Специализирания съд беше увеличен с 4 бройки през изминалата година. Тоест, от Висшия съдебен съвет (ВСС) се проявява разбиране за нуждата от кадровото обезпечаване на специализираните съдилища. Аз се надявам същото разбиране да бъде проявено и по отношение на Апелативния специализират наказателен съд. Още повече, когато пленумът на ВСС увеличава числеността на Апелативната специализирана прокуратура, не е обосновано да се намалява числеността на апелативния съд. Това е и единственият съд на апелативно ниво, в който няма съдебни помощници.

– Говорим от години, че ви мъчи кадрова и жилищна криза. Решава ли се вече тя? Или са прави тия, които подозират, че разни гузни големци целят нарочно спецсъдът да блокира?
– В началото на тази година Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) окончателно освободи сградата на ул. „Черковна“ 90 за нуждите на специализираните съдилища и прокуратури. Освободените от ДКСИ помещения се заеха от прокуратурата. С административните й ръководители направихме споразумение – в замяна на това, съдилищата да получат партерния етаж на сградата, който също се заема от прокуратурата, защото съдебните зали и деловодства няма как да бъдат разположени на другите етажи.

– Е, да, освен всичко друго, за знаковите съдебни дела се събира и публика, като на кино…
– Тъй или инак, ние спазихме нашата част от споразумението, проявявайки разбиране за нуждите на прокурорите. И не сме заели нито едно помещение, освободено от ДКСИ. Очаквам и и.ф. административните ръководители на специализираните прокуратури (първоинстанционната и апелативната – б.а.) да спазят поетия от тях ангажимент възможно най-скоро. Защото нуждите на съда от зали и деловодства пряко рефлектира върху разглеждането на делата, от чието забавяне страда обществото ни.

– Знам, че не приемате определенията „акули“ и „цаци“. Неведнъж обяснявате, че всички дела и подсъдими са еднакво важни за вас…А това, че се боите от едрите риби? Истина ли виждате в него или обида?
– Ситуацията при нас е вече такава, че (ако използвам вашата терминология) „цаците“ станаха рядкост. Виждате на какви хора се повдигат обвинения – министри, депутати, кметове, т.нар. „олигарси“, знакови фигури от родния ъндърграунд. Всички тези дела се разглеждат при нас. Ако отлича някоe като по – важно, може би утре ще ми поискат отвод… Що се отнася до страха, аз мисля, че той би могъл да дискредитира един съдия не по-малко от липсата на почтеност или компетентност. Затова пак повтарям: всички процеси са важни. И най – важен е този, по който работя в момента.

– Спецправосъдието поначало се харесва на евродокладчиците. Те ви хвалят за нарасналия брой дела и че успявате да ги решавате. Но в докладите им неизменно се повтаря критиката, че у нас очевидно има корупция, а пък няма в затворите корумпирани политици – не и от действащите, не и от висшите. Напоследък тази критика е адресирана специално за вас, за спецсъдиите. Как мислите?
– Мисля, че похвалите за работата ни по делата за организираната престъпност са напълно заслужени. Не случайно мониторингът на Европейската комисия по този показател е прекратен. Що се отнася до делата за корупцията по високите етажи на властта, трябва да се вземе предвид, че те са ни подсъдни само от година и половина. А за да се развие едно дело на досъдебно производство, после на първа и втора инстанция, отнема значително повече време. Вярвам, че и при тези дела с времето ще има резултати. Но да не забравяме все пак, че над нас има и трета инстанция – Върховния касационен съд

– Вие колко апартамента имате, г-н Ушев?
– Имам един апартамент от 50 кв. метра, който е закупен с ипотечен кредит. Живея в него от години. Разрешаването на проблемите на институциите, които съм оглавявал, винаги е било приоритетно за мен. Може би затова съм поизостанал в решаването на собствените си битови проблеми.

Нашият гост

Георги Ушев е роден на 7 октомври 1974 г. във Велинград. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Младши прокурор и прокурор в Софийската районна прокуратура (2000-2004). Съдия и зам.-шеф на Софийския районен съд (2004-2009), откъдето е командирован в Софийския градски съд (2009-2011). През 2011 г. е избран за председател на Специализирания наказателен съд, а от лятото на 2017-а оглавява по-високата инстанция – Апелативния специализиран наказателен съд.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar