– Наскоро ГДБОП допусна безумен гаф – по погрешка разби вратата на младо семейство и задържа за кратко невинен мъж. Оправданието за това беше, че GPS-ът е завел полицаите на грешен адрес. Може ли това да бъде обяснението?

– Грешката е в чипа, а не в GPS-a. Това, което е най-неприятното от гледна точка на гражданската сигурност, е, че това е проблем на лошото управление. Такива акции, с които се задържа човек, заради правата на самия човек и сигурността на самите полицаи подлежат на допълнителни процедури. Трябва да има план на задържането, той трябва да е утвърден от висшестоящия началник, за да се носи отговорност нагоре по веригата, всеки трябва да си знае задълженията и преди провеждането на такава операция задължително се прави оперативка, на която се разпределят задачите. Защото, ако започне акция по задържането на едно лице, вътре може да се окажат негови съучастници и при това въоръжени. Може да се окаже, че има невинни хора, които да бъдат взети за заложници. Може да се окаже, че вратата е метална и няма как да се отвори така, както си мислят. Така се случи преди време в Лясковец.

– Казвате, че е необходима сериозна предварителна проверка преди такава полицейска акция.

– Задължително. Това е част от буквара на полицейската работа. Когато този буквар не се знае, значи хората са неграмотни. Самият факт, че отива една голяма група от въоръжени полицаи, говори, че арестът може да е опасен. Че лицето, което ще се задържа, може да окаже съпротива. Обектът също така трябва да се огледа за резервни входове и изходи.

– Пострадалите от полицейския рейд свидетелстваха, че униформените са им казали, че ще научат от телевизията какво се случва. Възможно ли е тези спецакции да се правят само за да бъдат отразени гръмко от медиите?

– Това е дългосрочна тенденция в МВР, когато направи нещо малко, да се стреми да го раздуе, и това се превръща в проблем. Тези бомбастични акции обикновено не водят до повишаване на доверието в МВР, не водят до повишаване на гражданската сигурност. Гражданите след такива акции не се чувстват по-сигурни, а точно обратното. Идеята, че с такива широко оповестени акции може да се възвърне доверието в МВР, да се внуши, че има ред, дори да съществува в главите на ръководителите на МВР, е много лошо изпълнена. Според мен насоката на тяхната мисъл е не да успокоят гражданите, а да се промотират лично те като едни страхотни ръководители, все едно досега нищо не се е работило в МВР. Сега се появява един началник герой, който започва да тръшка лошите по земята. Това е концепцията на Бойко Борисов, по чието време като главен секретар бяха извършени купища такива сензационни задържания. Всичко това е много фалшиво и някога работеше, но днес хората са наясно, че това е само зрелище.

– Трябва ли професионалното ръководство на МВР в лицето на главния секретар Ивайло Иванов да понесе отговорност за грубата грешка на ГДБОП? (Междувременно вътрешният министър съобщи, че има двама наказани служители. Имената и видът на наказанието не бяха съобщени.)

– Ясно е, че министърът е политическо лице. Неговата политическа отговорност е да гарантира изпълняването на програмата на управляващата партия, доколкото изобщо я разбира и има такава. Отговорността за практическата дейност е на главния секретар. Вие виждате, че той преживя няколко много грозни професионални случая, като побоя над младежи по време на протестите. От МВР отклоняват въпроса за насилието. Виждаме, че изобщо не става дума за неизбежна самоотбрана от страна на полицията. А да тръшкаш, риташ хора с белезници, това не превишаване на каквато и да е норма, а си е чисто изтезание. Това е работа на хора, които са садисти, и за това е отговорен главният секретар, който досега би трябвало 10 пъти да е подал оставка.

– В същото време Ивайло Иванов разпореди вътрешна проверка в какъв вид са униформите на служителите на реда – дали по тях има поставени нерегламентирани знаци и етикети, каквито видяхме върху полицаите на протестите. Как обаче се позволи на първо място тези служители на реда да нарушат правилника?

– Ръководителите са за това да обучават състава, да отговарят за тези, които са на улицата – лицето на МВР. Би трябвало при всяко излизане този, който е старшият, да направи развод. Тогава, освен че полицаите получават задачите си, се оглеждат и униформите, да не са окъсани, мръсни, служителите да не са пияни. Това не се върши. Освен че това управление не желае да носи отговорност за задълженията си, то се ангажира в откровени лъжи. Ще дам пример с шефа на СДВР, който със сълзи на очи обясни, че са намерили самоделни взривни устройства в палатките на майките от „Системата ни убива“ , а след това от въпроси на медиите стана ясно, че никъде няма такова нещо.

– Полицията успя ли да противодейства адекватно на провокациите по време на протеста на 2 септември?

– Тук е мястото да кажем, че полицаите са в йерархична система. Това, което сме видели да се случва, е това, което им е разпоредено. Казано им е да си траят, да не се намесват срещу провокациите и те това правят. Дали е резултат на некомпетентно управление, или умишлено е направено, за да се нагнети чувство за отмъстителност у полицаите, е спорен въпрос, но според мен е смес от двете неща. Лошите или злонамерените решения за съжаление водят до компрометиране на обикновените служители и на МВР като цяло.

– Сега виждаме разкол между редовите полицаи и политическото ръководство, след като синдикатът на МВР поиска по-високо увеличение на възнагражденията и повече средства за капиталови разходи. Считате ли техните искания за основателни?

– Техните искания са много основателни, защото тези хора са много натоварени вече 1 година. Почти всички от тях инкасират извънреден труд, който не им се плаща. По закон една малка част им се плаща, за друга им се дава отпуск, който никога не могат да вземат. Без да обсъждаме дали беше правилно, или не да има КПП-та, на служителите беше разпоредено да бъдат там и в контакт с други хора. Опасно е, може да е заразно. От всичко, което чуваме и виждаме, разбираме, че МВР е на някакъв тип автомат, ръководителите се крият и не поемат отговорност, а товарът се поема от тези, които не го заслужават – обикновените полицаи.

– До момента обаче управляващите остават глухи за исканията им. Защо?

– Това е от много време. Още през първото управление на Борисов, когато имаше много сериозни вълнения за заплатите, за униформите, се водеха едни формални преговори, от които нищо не се постигна. От тогава до сега непрекъснато се водят преговори, които са безрезултатни, но по този начин се успиват полицаите, които си мислят, че нещо се прави. А сега вече ръководството даже не се преструва, че размишлява за проблемите на полицаите.

– А щатът в МВР трябва ли да се промени? Покрай протестите видяхме масово командироване на полицаи в столицата.

– Когато докараш полицаите от цялата страна, изглежда, че са много, но това не променя факта, че има около 15% недокомплект. При положение че говорим за около 14 000 полицаи, които са униформени, значи около 2000 са свободните щатни бройки. И това са липсващи полицаи на първа линия. Когато тях ги няма, останалите се натоварват допълнително.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar