Авторът Здравка Калайджиева е български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (2008 – 2015 г. )

Justitia fundamentum regnorum. Правосъдието е основа на държавността.

Тази латинската максима безпомощно виси на стената на Съдебната палата. В България държавната власт се крепи не върху върховенството на правото и въздаденото от съда правосъдие, а на правомощията на прокуратурата и натрапвания страх от нея. Самата Конституция определя прокуратурата като част от съдебната власт, а прокурорите – като магистрати с несменяем статут на съдии, които не отговарят за решенията си.

Е, в Конституцията пише също така, че само съдът може да раздава правосъдие. Изглежда, обаче, че прокуратурата също има такива амбиции и час по час раздава справедливост по телевизията. Какво пък – Конституцията ги обявява за магистрати и те не носят отговорност за своето „вътрешно убеждение“, дори и когато то е погрешно и отхвърлено от съда…

Този „инструмент“ е удобен за властта и за тези, които й дърпат конците, защото може да прегради достъпа до правосъдие и да ни натрапи своите представи за законност и престъпност вместо съда. Той премества превръзката от очите на Темида върху устата й … поне докато бъде съсипан животът, здравето, репутацията и бизнесът на неудобните на властта, или докато изтече давността за престъпленията, които обществото смаяно наблюдава.

Самата прокуратура няма превръзка на очите, но пък се е научила да си ги затваря пред очевидното. Тя няма превръзка и на устата, както стана ясно от шумните й медийни изяви, с които ни убеждава, че не съдът, а прокуратурата е спасителят на нацията. Независимо от законността.

Твърде символично е, че вместо максимата Justitia fundamentum regnorum, логото на Асоциацията на прокурорите е лъв (символ на държавата), който държи в едната си ръка меч, за да посече „лошите“, а в другата – щит, с който да защити „добрите“. Днес мечът на прокуратурата заплашва и медии, и адвокати, и съдии, и… държавния глава.

Възмущението и гневът на хората по площадите се насъбра и от осигурения щит за безнаказаната корупция, която ни изяжда хляба, и от избирателното наказателно преследване, и от безнаказаното полицейско (и не само полицейско) насилие (което според премиера „никога не е било толерирано“, но пък и често не е било разследвано и наказвано), безотчетността и фактическата безконтролност и безнаказаност на прокурорите (особено на главния), храбро отбранявана от властите и отстоявана срещу „посегателствата“ на разни международни институции.

Повече от десет години Европейският съюз напразно настоява за преследване на корупцията по високите етажи на властта, а Комитетът на министрите към Съвета на Европа всуе очаква българските власти да предприемат мерки срещу неефективното разследване, установено в повече от 50 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. И защо не? Според закона не извършителите, а гражданите плащат обезщетенията за нарушените ни права – право на живот, забраната на изтезанията и нечовешкото третиране, на достъпа до съд, на защита и справедлив съдебен процес.

Реклама

Исканото „преместване“ на прокуратурата в изпълнителната власт без промени в безконтролните й правомощия може и да въведе теоретична възможност на правителството да уволни главния прокурор. Подобна промяна изисква Велико народно събрание, но не гарантира, че изпълнителната власт ще посегне на удобния си „инструмент“.

Въпросът не е къде е мястото на прокуратурата, а дали тя си го знае. Необходими са промени в правомощията, отчетността и ефективността на прокуратурата. За това не е нужно Велико народно събрание, а незабавни промени в Конституцията, които Народното събрание да въведе сега:

  • поставянето на прокуратурата под обществен, а не политически контрол – чрез промени в състава и структурата на ВСС, за да не могат прокурорите да си избират главен прокурор без одобрение на обществото;
  • създаването на отделна, независима от ВСС и главния прокурор специална прокуратура, подчинена на президента – за наказателно преследване на онези, които взимат подкупите, а не само на тези, които им ги дават, включително представителите на съдебната власт и прокуратурата;
  • изолирането на влиянието на прокуратурата върху съда и ясно разграничаване на функциите им, за да се осигури достъп до съд и справедив съдебен процес;
  • обжалваемост пред съд на всички действия и бездействия на прокуратурата, които засягат основните права на засегнатите лица, за да не ни разказват по телевизията кой е престъпник и кой – не;
  • въвеждането на ефективен независим механизъм за отстраняването и отговорността на главния прокурор, когато нарушава закона пред очите ни;
  • възможност за пострадалите от престъпления да сезират съда, ако прокуратурата не иска да си причинява тяхното преследване;
  • пряка имуществена отговорност за нарушения на права, допуснати от представители на изпълнителната власт и прокурорите – за да не плащаме от джоба си за посегателствата върху конституционните ни права на разумен срок на производството, на защита и презумпция за невинност до произнасянето на съд.

Обществото се увери, че България се превръща в „прокурорска република“, която е щит за едни и меч за други, дава указания на Щаба за борба с коронавируса и на министрите – да си вършат работата, определя пазарните цени на яйцата и на акциите на борсата, но не и на студения резерв и на акциите на Първа инвестиционна банка. Не очаквайте, обаче, тази прокуратура да се саморазпусне заедно с Народното събрание или да се закрие с оставката на Министерския съвет. За да се прогонят мутрите и да се възстанови нормалната държавност е необходима преди всичко незабавна дълбока реформа на съдебната система, с която действащото обикновено Народно събрание да бъде принудено да превърне удобния за властите „инструмент“ в ефективна и отчетна пред обществото прокуратура и да осигури на гражданите достъп до правосъдие и справедлив процес пред действително независим и безпристрастен съд!

Законодателната и изпълнителната власт вкупом съгрешиха с нееднократните промени на Конституцията, които изкривиха разделението на властите и заличиха принципа за тяхното взаимно възпиране. Нека сега законодателят върне правосъдието в ръцете на съда и гарантира правата ни с имуществото на онези, които ги нарушават! Съдбата на изпълнителната и законодателната власт е предопределена, ако забравят, че Justitia fundamentum regnorum!

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar