Съдебната сага, която се води за перона между държавното „Летище Пловдив“ ЕАД и частната фирма „Летище Пловдив“ АД, е на финал. За 18 февруари е насрочено делото във Върховния касационен съд. Изходът от него се очаква, за да стартира нова процедура за отдаване на концесия. До момента две съдебни инстанции – Окръжният и Апелативният съд в Пловдив, се произнесоха в полза на частника. До преди няколко години частната фирма взимаше тлъст наем за перона. През 2015 г. тогавашният директор на държавното летище Владимир Щърбанов /вече покойник/ разтури договора, спря да плаща наем и тръгнаха съдебни процеси.

Кашата се забърква през 1995 г., когато държавното „Летище Пловдив“ ЕАД и инвестиционен фонд „Тракия“ правят джойнт венчър и учредяват акционерно дружество със същото име. Държавата апортира сгради и техника и първоначално нейното участие в смесената фирма е 55 %. Три години по-късно делът на държавата е стопен на 36 на сто. Това става по класическата схема с увеличение на капитала, след като частниците разширяват терминала към перона с 20 метра. Строителството е оценено на 300 000 долара, а собствениците се сдобиват с констативен нотариален акт, издаден на 18 септември 1998 г. Няколко месеца по-късно, след промяната в Закона за гражданското въздухоплаване през 1999 г., новото дружество губи лиценза си за летищен оператор и остава само рентиер. Междувременно фонд „Тракия“ продава дела си в „Летище Пловдив“ АД на швейцарската фирма от „ТАДО“. В управата на летището влиза Виктор Вълков – бивш външен министър в правителството на Димитър Попов, а изпълнителен директор става Станислав Караданов – управител на „Тадо България“. Конците обаче дърпа Младен Мутафчийски, бивш директор на външнотърговските оръжейни фирми „Кинтекс“ и „Тератон“. Държавата решава да построи свой терминал, за да не е тотално зависима от частните собственици. Директорът на „Летище Пловдив“ АД Караданов обявява, че идеята за изграждането му е икономически неизгодна, защото необходимите инвестиции ще са близо 30 млн. долара, а на пловдивския аеропорт пътникопотокът е много малък. Неочаквано той и Виктор Вълков напускат управлението на частното летищно дружество. Шефове стават Иван Христов и Орлин Милев, бивш директор на „Кореком“. Милев веднага се задейства и в края на 2004 г.

„Летище Пловдив“АД слага ръка на перона, въпреки че той е построен върху държавна земя и според всички документи принадлежи на Министерството на отбраната. Врътката става отново с констативен нотариален акт – законно издаден на база представени документи, без проверка и свидетели. Така съоръжението се оказва с двама собственици – държавата и частната фирма. Започват съдебни битки, които държавата тогава губи пред Върховния касационен съд. Транспортният министър от правителството на Станишев – Петър Мутафчиев, се заема да реши проблема със собствеността. По негово време започва изграждането на новия терминал, отделно Мутафчиев предлага, а Министерският съвет решава всички имоти, които касаят гражданското летище, да бъдат прехвърлени от Министерство на отбраната на транспортното ведомство. Започват преговори държавата да откупи частния дял. Мутафчиев преговаря с Младен Мутафчийски, който първоначално иска 11 млн. лева, но после отстъпва до 8 млн. Сделката изглежда почти сключена, но докато финансовото министерство умува дали да отпусне парите, в края на 2007-а в играта влиза Иво Прокопиев. Тогавашният председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България откупува дела на „ТАДО“ от 58,08 % чрез фирмата си „Алфа финанс холдинг“. Впоследствие Прокопиев вижда, че придобивката му не е толкова доходоносна и прехвърля своя дял на датското „Нордик еърпорт инфрастракчър Ей Пи ЕС“. Търговията с акциите на частната фирма не стихва.

По последни данни от портала за фирмено разузнаване ДАКСИ става ясно, че мажоритарен акционер на „Летище Пловдив“ АД с 58.08% акции е „БК Проджект“ ЕООД, с регистрация в София. То е еднолична собственост на „Апостолови партнерс“ ООД със съдружници братята Красимир и Росен Апостолови. „БК Проджект“ ЕООД е и в управителния съвет на „Летище Пловдив“ АД заедно с юриста на дружеството Станислав Тачев и 81-годишната Анка Сарандева. Делът на държавния аеропорт в смесеното АД е 36.08%.

От досието на частната фирма е изчезнал доскорошният съдружник Димитър Запрянов Стоянов, който държеше 5,84 %. Не е ясно защо е приет за съдружник и на кой са прехвърлени неговите акции. Но пък Стоянов притежава десетки затънали фирми, които са регистрирани на домашния му адрес в село Скутаре. На името на „бушона“ са прехвърлени все дружества с борчове към НАП.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar