Мариус Гилезан е румънски колумнист и автор на книги с фокус върху международните отношения и корупцията.Текстът е предоставен от базирания в Лондон Европейски съвет за външна политика като част от поредица за състоянието на демокрацията в страните от Централна и Източна Европа след присъединяването им към Европейския съюз.

Трийсет години след края на комунистическата тайна служба Секуритате Румъния за съжаление продължава да бъде пленена държава, в която авторитарни политици и настоящии и бивши членове на службите за сигурност са узурпирали властта и злоупотребяват с нея. Въпреки подкрепата от Брюксел и Вашингтон борбата срещу корупцията в Румъния до голяма степен си остава мираж, който се разтваря във въздуха при по-внимателен поглед.

Една от най-шокиращите кампании, организирани от влиятелни представители на държавата, беше срещу Дан Адамеску, германски бизнесмен от румънски произход. След дълга и успешна бизнес кариера той се превърна в мишена на румънската каста на властта и буквално беше ликвидиран въз основа на обвинение в корупция за 20 000 евро.

Адамеску е предприемач, започнал от нулата в Германия през 80-те години, след като бяга от комунистическа Румъния. След падането на Чаушеску той се завръща в родината си и е пионер в много бизнеси. Най-успешният беше ASTRA, разпадащият се държавен застраховател, който той трансформира във водеща компания за финансови услуги в Румъния през първото десетилетие на този век.

В ход, който в крайна сметка доведе до неговия крах, той подкрепи вестник „Румъния либера“ (Romania Libera) – най-старият всекидневник в страната, с история на разкриване на корумпирани лидери и практики на злоупотреби от страна на тайните служби. След като изданието беше силно засегнато от финансовата криза и започна да трупа загуби, Адамеску субсидира журналистическите разследвания в него и заедно с това се застъпи за демокрация и икономическа либерализация.

Това развитие срещна мощно противопоставяне, когато Виктор Понта дойде на власт в Румъния през 2012 г. Кампаниите срещу политически опоненти станаха нещо обичайно и Адамеску беше на върха в списъка като издател на „Румъния Либера“. Понта не криеше омразата си към него и, както разкриха британски и германски разузнавателни експерти, нареди на прокурори и хора от службите да започнат кампания за унищожаването му, която включваше разбиване на компанията му ASTRA и прекратяване на финансовата му подкрепа за вестника.

В ход, който в крайна сметка доведе до неговия крах, Адамеску подкрепи вестник „Румъния либера“ – най-стария всекидневник в страната, с история на разкриване на корумпирани лидери и злоупотреби на тайните служби.

През май 2014 г. Понта обяви ареста на Адамеску на живо по държавната телевизия. Десет дни по-късно той беше разходен с белезници пред телевизионните камери. Отделни страници от разследването бяха предоставени от прокурорите в пресата, за да повлияят на общественото мнение и съдилищата. И се получи. На Адамеску беше отказана гаранция, защото е германец и богат и защото не признава повдигнатите му обвинения. В бърз и кратък процес той беше осъден въз основа на показания на бивш негов служител без никакви подкрепящи ги доказателства. През май 2016 г. Fair Trials International (глобална правозащитна организация) заключени, че съдебното производство срещу Адамеску „не е спазило презумпцията за невиновност“.

Но атаките не спряха дотук. И в затвора той продължи да бъде мишена на държавата. Лекарствата за лечение на лупус и сърдечно заболяване му бяха отнети за повече от 37 дни и многократно му беше отказана необходимата операция на коляното – докато загуби способността си да ходи. В една от последните поразителни гледки той пропълзя по стълбите на съда.

През ноември 2016 г. на Адамеску бе отказано условно освобождаване поради лошо здраве. Причината беше, че не се е ангажирал правилно с трудовата рехабилитация – семинари, които не е можел да посещава, защото не е можел да ходи. В мъчително за четящите го писмено свидетелство за случващото се в затвора Адамеску казва, че се надява да оцелее и в това изпитание. Но не стана така – почина през януари 2017 г.

Румъния се опита да замете случая под килима – дори стигна дотам да го обвини, че е отговорен за собствената си смърт. През 2017 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) стартира „пилотно дело“ – рядко използван механизъм, констатиращ системен проблем и изискващ план за неговото коригиране – и принуди Министерството на правосъдието на Румъния да обнови съществуващите затвори и да изгради нови. Румънските власти обаче и до днес показват слаб интерес към разглеждането на проблема. В продължение на няколко години те използват успешна комбинация от измама и забавяне, обещавайки реформи и инвестиции, без на практика да правят почти нищо.

Подобно на съседката си Унгария Румъния твърди, че защитава европейските ценности, но в същото време продължава да атакува критични медии и опозиционни гласове. А Европейската комисия продължава да си обръща погледа настрани. Няма последствия за нарушаването на демократичните правила. Това е нещо, на което не може и не трябва да бъде позволено да продължи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar