Създаването на нов вътрешен механизъм за мониторинг на съдебната реформа, който трябва да подмени мониторинга на ЕК, не просто е под въпрос, но е много вероятно да започне отначало.

Фондация „Български институт за правно инициативи“ (БИПИ) атакува в пред Върховния административен съд (ВАС) действията на министър Данаил Кирилов, който отмени избора на БИПИ за член на Гражданския съвет към новия механизъм и насрочи нов жребий, без да посочи някакви пороци на процедурата. В жалбата си БИПИ настоява действията на министъра по отхвърляне на резултатите от законно проведения жребий да бъдат обявени за нищожни.

Междувременно, в определение на съда от 23 юли се казва, че от момента на подаване на жалбата процедурата по новия избор е спряна, което означава, че и всякакви действия на министерството по провеждане на нов избор биха били нищожни.

Всичко това се случва в ммомент, когато процедурата по изграждане на нов вътрешен механизъм за мониторинг на съдебната реформа се следи отблизо от Европейската комисия, включително и по сигнал на БИПИ. Организацията цитира писма от кабинета на зам. председателя на Еврокомисията Вера Йоурова и на президента на Европейския съвет Шарл Мишел, изпратени в средата на юни, в които се сочи, че проблемите около създаването на вътрешен механизъм за мониторинг ще намерят отражение в първия годишен доклад на новия механизъм на ЕС за върховенството на правото, който се очаква през септември. Подчертава се и колко е важно участието на неправителствения сектор в този процес по наблюдение и анализ на съдебната реформа, като даже се отбелязва, че това значение се засилва в ситуацията на пандемията от COVID-19.

Какво представлява новият вътрешен механизъм

Новият вътрешен механизъм за мониторинг върху съдебната реформа включва Съвет за координация и сътрудничество, в който участват представители на всички заинтересовани институции на изпълнителната и съдебната власт, както и Граждански съвет към него от 8 членове. Пет от членовете на Гражданския съвет са представители на професионалните организации на магистратите, а три са неправителствени организации, всяка от които с различен профил и избирана с отделен жребий измежду явилите се кандидати за този профил.

Изборът

На 27 февруари т.г. Министерството на правосъдието публикува на сайта си формуляри за участие в Гражданския съвет. Срокът за кандидатстване беше удължаван на два пъти и продължи до края на извънредното положение. В категорията граждански организации с опит в съдебната реформа се явиха две организации, избрана беше БИПИ. Две работодателски организици се явиха в другата категория, жребият посочи БТПП. А в категорията неправителствена организация с опит в борбата с корупцията се яви само един кандидат – „Прозрачност без граници“ и там даже не беше провеждан жребий, а направо се прие тази кандодатура. Часове след првеждането на жребия правосъдното министерство обяви в пресссъобщение, че министър Данаил Кирилов не приема избора само на БИПИ, защото се е състоял само между две кандидатури. Затова удължава срока за кандидатстване с още 60 дни, за да се приведе наново жребий измежду повече кандидати. Въпросът е доколко избощо министър има право да отмени резултата от жребий, проведен като финал на законосъобразна процедура. Съмненията, че е отменен само изборът на БИПИ, която е дългогодишен и постоянен опонент на властта в контекста на носъществената съдебна реформа, както и на непрозрачните процедури по назначаване на публични длъжности, се подсилват от факта, че министерството не намери проблем в другите две избрани кандидатури, ввъпреки, че едната от тях беше избрана също измежду две организации, а другата участва в конкурса само.

Но съществен проблем е, че от министерството не посочиха нито един акт на министъра, с който да е извършена отмяната на резултатите от жребия и удължаването на срока за кандидатстване. Не представиха такива нито по искането на БИПИ, нито на медиите, включително и по конктерно искане на „Капитал“, на което не бе отговорено.

Дори в рамките на образуваното пред ВАС дело Министерството на правосъдието не е представило никакви актове на министъра, с които се отменя избора, а само прессъобщението от 2 юни т.г., което няма как да е част от административна процедура.

Акт 3 в 1

„Описаното неидентифицирано по автор и конкретно съдържание, но пределно дефинирано по правни последици действие представлява своеобразен акт 3 в 1 (три в едно)“, се казва в жалбата на БИПИ до ВАС. Първо, анулират се резултатите от проведен законосъобразен жребий, второ, едностранно се лишава класиран кандидат от придобито законно право, и трето, възобновява се изчерпана (поради осъществяване на сложен смесен фактически състав) административна процедура. Всички тези актове са нищожни, защото министърът на правосъдието няма такава компетентност. Извън това, става въпрос и за неоснователно бездействие на министъра, на когото постановлението за създаване на новия вътрешен механизъм (ПМС № 240/2019 г.) предписва да изпрати протоколите от жребия на двамата съпредседатели на Съвета за координация и сътрудничество, за да одобрят окончателния поименен списък на Гражданския съвет. Съпредседателите са вицепремиерът Еатерина Захариева, в чийто ресор е съдебната реформа и представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев.

Така в резултат на произвол и превратно прилагане на административните правила процедурата по създаване на Гражданския съвет, а и на самия механизъм, блокира неизвестно докога. Делото по жалбата на БИПИ е насрочено за 18 нооември. От Министерството на правосъдието и до момента няма никакво публично съобщение по темата, макар че в началото на август изтече и новият 60-дневен срок за кандидатстване, обявен от министъра на 2 юни. Според адвокат Георги Атанасов всички действия на администрацията на министерството, осъществени след датата на подаване на жалбата, биха били нищожни, освен ако в крайна сметка ВАС отхвърли жалбата и потвърди действията на министъра.

Георги Атанасов: Съдът каза, че процедурата е спряна

Ние поискахме да бъде спряна процедурата. ВАС каза, че тази процедура е спряна с подаване на жалбата на 16 юни, защото на решението на министъра на правосъдието за удължаване на срока не е присъщо юридическото качество предварително изпълнение. Ако процедурата е спряна от датата на подаване на жалбата, всички действия, които са извършвани в нейното изпълнение, включително провеждането на евентуален жребий и завършващ акт на съпредседателите на Съвета за координация и сътрудничество, с който да се определят членове на Гражданския съвет, би следвало да се нищожни като осъществени извън компетентността при отсъствие на материална компетентност.Ако впоследствие жалбата бъде отхвърлена, тогава може да се приеме с обратна сила, че действията на министъра са били законосъобразни. Тогава всички действия, които са били извършени по тази процедура, въпреки спирането, могат бъдат обект на ново оспорване, но могат да бъдат признати в последствие в специално съдебно решение като санирани от отхвърлянето на една такава нова жалба.

На свой ред изпълнителният дирктор на БИПИ Биляна Гяурова Вегертседер припомня, че преди ваканцията в Народното събрание имаше парламентарно питане на Крум Зарков (БСП) до вицепремиера Екатерина Захариева, съпредседател на новия механизъм, относно процедурата. Захариева на практика подкрепи позицията на колегата си Кирилов, че било хубаво да има повече участници в процедурата, без да изрази мнение по законността на действията, с които се реализира това пожелание, и прехвърли топката на Кирилов. Същия ден, в свое изявление от парламентарната трибуна Данаил Кирилов обяви, че няма нищо против БИПИ и откривал духовно сродство с изпълнителната директорка на организацията г-жа Биляна Гяурава -Вегертседер.

Реклама

„На въпрос по темата в рамките на парламентарния контрол извън конкретния въпрос, Кирилов заяви „нямам нищо против БИПИ , дори имаме дълбока професионална и духовна връзка с г-жа Вегертседер“. Считам, че подобен тип изказване е проява на лош вкус и недопустимо от парламентарната трибина. Същевременно то не отговаря на същностния въпрос по какъв начин и с какви аргументи е саботирана процесудрата по избора“, коментира за „Капитал“ Биляна Гяурова.

В резултат на всичко това съгласуваната с ЕК инициатива за подмяна на външния с вътрешен мониторинг може да изиграе лоша шега на управляващите. Новият механизъм на ЕС за върховенство на правото ще следи как в България се развива вътрешния механизъм за мониторинг над съдебната реформа – създаването на новия Съвет за координация и сътрудничество, който трябва да подмени мониторинга на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка (CVM). Вътрешният мeханизъм трябва да стартира след обнародване на решението на ЕК за прекратяване на CVM, а кога и дали ще бъде взето то е също под въпрос.

Междувременно през септември трябва да излезе докладът по новия механизъм за върховенството на правото, от който се очаква да даде оценка за развитието на вътрешния мониторинг в България, както и някакъв отговор за статута на наблюдението на ЕК върху България – двоен мониторинг по новия и стария механизъм или най-после бленуваната отмяна на CVM. Със сигурност това звучи обяркващо за публиката, но засега очевидно политиката на управляващите и триковете на Данаил Кирилов са съсредоточени да протакат колкото се може повече.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar