Сигурно си мислите, че няма как да има в България структура, която едновременно да се занимава, следи и анализира образование, енергетика, здравеопазване, корупция, политически процеси, чужденци, пътници, инвестиции, еврофондове, парични потоци, полети, митници, дизелово гориво и какво ли още не? Ако обаче човек надникне в Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2017 г., ще се убеди, че със сигурност има такъв поне наблюдател. А ако се съди от написаното в документа, то става дума за нещо като добрата фея, която

ни пази едновременно от крайнолеви, крайнодесни, терористи,

контрабандисти, корумпирани, източващи бюджет и еврофондове и от който друг се сети.
И е напълно възможно да е дори точно така, но по стар бюрократично-шпионски подход и стил, то винаги хвалбите във въпросните доклади приличат на нещо като аналитичен тюрлюгювеч, задължително анонимизиран до безпроблемност.
Например, в доклада на ДАНС е записано, че специалните служби на различни държави от региона продължавали активно да работят за реализация на собствените външнополитически доктрини и стратегически интереси, включително чрез опити за придобиване на чувствителна и класифицирана информация за процеси в социалната, политическата, икономическата, военната сфера у нас. Кои са тези държави, кои са тези служби, какво са правили всъщност – за това няма нито дума.
Пак в този документ може да бъде прочетена хвалбата как със заповед на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки

„отнемане право на пребиваване“, „експулсиране“ и „забрана за влизане

в Република България“ на 31 лица, съпричастни към терористична дейност. Отделно от това в информационния масив на нежеланите чужденци в Република България като пътуващи чуждестранни бойци били включени 58 лица. Какви са тези хора, какво е тяхната терористична съпричастност, от кои страни – пак нито дума. И кой точно смята, че печели каквото и да е, ако отчете, че „през 2017 г. ДАНС и МВР провеждат 21 съвместни операции на национално и регионално ниво за разкриване, пресичане и предотвратяване на дейности, свързани с незаконната миграция“, както и „2 съвместни операции със съюзнически служби на други държави“. В резултат била

„неутрализирана или ограничена дейността на престъпни групи и лица“,

занимаващи се с незаконно превеждане на чужди граждани през държавата граница и/или подпомагане на чужденци да пребивават или преминават в страната в нарушение на закона“?
Или пък, че агенти на ДАНС провели 1609 интервюта и след тях 121 лица били определени като потенциален носител на риск за националната сигурност на България, а накрая били предприети мерки за недопускане легализирането на пребиваването им у нас. Че били проучени общо 71 356 лица (спрямо 56 115 през 2016 г.). В резултат не било допуснато влизане или пребиваване в страната на чужди граждани с рисков профил, кандидатстващи за визи, статут на пребиваване, българско гражданство или получаване на закрила. Ами спокойно може да се напише, че операциите са 100 например. Или пък, че опасните се оказали 200 души.
Или пък кой точно може да измисли, че траен обект на внимание на чуждите служби оставали „позиции, намерения и

активности на българската държава и съюзниците й по евроатлантическия вектор“

в областите външна политика, политика за сигурност, планиране на отбранителните действия и сътрудничество. Такъв акцент се наблюдавал и по отношение на подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на ЕС, като за изпълнение на разузнавателните задачи се прилагал широк инструментариум, в т.ч. операции за влияние и въздействие“.
Какви са тези операции, какви са тези шпиони, какви са тези вектори – само ДАНС знае и трябва да знае очевидно?
Или пък

колко агенти и колко милиона лева бюджет са необходими,

за да се запише в доклад и анализ, че през 2017 г. ДАНС си потвърдила констатацията, че към корупционни прояви били най-податливи „секторите със значителен материален ресурс, където се установяват непрозрачни процедури за възлагане на дейности и са налице нарушения и слабости при упражняването на контролни или разрешителни функции“. Както и че корупционните схеми често включвали освен лица, заемащи висши държавни длъжности, и служители на по-ниско йерархично ниво. Че най-разпространената форма на корупция в местната и изпълнителната власт продължавала да бъдат злоупотребите при „възлагането и изпълнението на обществени поръчки, обхващащи всички етапи от планирането, обявяването, провеждането, изпълнението и последващия контрол“. Иначе

имало устойчивост при корупционните прояви при усвояването на

„целево финансиране, в това число на безвъзмездна европейска финансова помощ“. Актуални били и схемите, използващи разрешителния, лицензионния и контролния режим за лично или групово облагодетелстване“. „Специфична корупционна среда се наблюдава в правораздавателните и правоохранителните органи, особено при случаи с голям материален интерес“, пишат от ДАНС. Агенцията отчита общо 122 реализации (сезиране на прокуратурата и/или предприемане на административни мерки за пресичане на дейността) по линия на корупцията.
От там се хвалят, че благодарение на тяхната работа са пресечени корупционни престъпления, извършени от служители на Агенция „Митници“, Агенция за държавна финансова инспекция, конкретно държавно горско стопанство, ръководни служители в общински администрации. Повдигнати били обвинения срещу „34 лица (в т.ч. на министър и на зам.-министър; на служебен министър; на директор на специализирана болница; на изпълнителния директор на „Конгресен център НДК“). До прокуратурата били изпратени 10 сезиращи справки, в т.ч. за незаконосъобразни действия на 4-ма магистрати. Колко по-анонимно може да го напишат? При това става дума за хвалби и отчитане на дейност и бюджет.
Няма спор, че в доклада може да се видят и интересни, и дори симптоматични неща. Като например обстоятелството, че Агенцията очевидно наблюдава много отблизо политическите процеси в държавата. И стига до извода, че

„в България крайнодесните, крайнолевите и анархистките групи и

организации продължават да са без реална политическа тежест и обществена подкрепа“. Пак там може да се види и анализа, че основните субекти имали изградени структури и лидери, но са с много ограничена членска маса. Както и че през периода активността им се свеждала до участие в отбелязвания на исторически дати и включване в обществени и социални събития, а проявите протичали без нарушаване на обществения ред. От агенцията подчертават, че към момента рискът за националната сигурност, произтичащ от дейността на крайнодесните, крайнолевите структури и анархистите, е нисък.
Интересно е да се види и погледа на ДАНС върху странни за нейната дейност сфери. Така например в доклада за 2017 г. се отбелязва, че продължавали

проблемите при предоставянето на услуги по водоснабдяване и канализация

(в т.ч. липса на изградени или неефективност на съществуващите пречиствателни съоръжения). „Все по-значим става проблемът с качеството на водата предвид констатираните през 2017 г. случаи на повишено съдържание на химични и биологични замърсители, в т.ч. естествен уран в питейната вода. С висок рисков потенциал остава незадоволителното състояние на редица хидросъоръжения“, пишат агентите.

Анализ се прави и на здравеопазването

Там се констатира, че хроничният проблем е значителната задлъжнялост и влошаващото се финансово състояние на държавни и общински болници, както и регулярният отлив на квалифицирани кадри към частни, в т.ч. чуждестранни клиники. Агентите на ДАНС констатират и че има „неравномерно териториално разпределение на общопрактикуващи лекари и специалисти и това продължава да ограничава достъпа на част от населението до здравни услуги“.

Дисекция се прави и на енергийната сигурност,

като се твърди, че основен проблем „остава липсата на реална диверсификация на източниците и трасетата за доставки на въглеводороди“. В рамките на стратегическите цели за
повишаване на енергийната сигурност и за превръщане на България в значим регионален енергиен център съществена роля имат инициативите за енергийни коридори юг-север/северозапад, реализацията на проекта за газоразпределителен център „Балкан“ край Варна, свързването с газопреносните мрежи на съседните държави, както и продължаването на процесите на проучване и добив на енергийни суровини от собствени находища, пишат от ДАНС. Същевременно обаче значителната междуфирмена задлъжнялост в сектора и финансовите дефицити на ключови държавни енергийни дружества ограничавали възможностите за качествени и навременни инвестиционни и рехабилитационни мероприятия и

създавали предпоставки за повишена аварийност

Интересно е да се отбележи, че енергетиката има трайно място и в правителствения Доклад за състоянието на националната сигурност за 2017 г. Там кабинетът пък е обявил проектът за АЕЦ „Белене“ като „потенциален риск за националната сигурност“. Всъщност, за службите опасността идвала от евентуална нереализация на същия този проект. Те слагат едно рамо на премиерската активност по линия на „Белене“, като твърдят, че рискът щял да дойде, ако не бъде намерено решение за рационално използване на купените реактори и изградената инфраструктура. Тогава това щяло да означава, че те трябва да бъдат отписани от баланса на Националната електрическа компания (НЕК) и можело да се стигне до декапитализиране на НЕК и дори до дестабилизиране на електроенергийния сектор.
Въпросните доклади се ползват и за хвалби и погалване на държавния и политическия елит. Като например, че парламентарните избори през 2017 г. са потвърдили желанието на избирателите за продължаване на предприетия курс в областта на сигурността. Има място дори за пътни ремонти, за строителство на магистрали. Но пък няма за бедността и ниските доходи като голям проблем, като критична зона на националната сигурност. Защо ли?

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar