Какво ви очаква, ако утре спрете да плащате вноските по кредита и той стане предсрочно изискуем? Какво може да ви се случи, ако не сте доволен от обслужването в сервиза и не искате да платите за ремонта на автомобила ви? Ами ако спрете да плащате наема си? Или просто имате възражения в изпълнението на един търговски договор, по който сте страна?

Според прокуратурата – до пет години затвор. По последната практика най-голямата прокуратура – Софийската районна прокуратура – неизпълнението на един търговски договор или непрекратяването му по процедура, която според прокуратурата е следвало да се приложи, съставлява престъплението самоуправство („Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева“).

Историята

Преди месец и половина Руси Данев, бивш депутат от Великото народно събрание, а сега собственик и управител на дружества, занимаващи се с търговия на ток, е обвинен в самоуправство.

Според прокурор Иво Боев от Софийската районна прокуратура като управител на дружеството „Ритъм-4-ТБ“ Данев „самоволно не по установения ред, а именно чрез иск на основание чл. 307 от Търговския закон, осъществил оспорваното право“ от фирмата „Енерджи Маркет“ да се преустанови изпълнението на договора за доставка на електроенергия. Разследването срещу него се води от „Икономическа полиция“ към СДВР именно по сигнал на „Енерджи маркет.“

Спорът между двете дружества е един от многото появили се на енергийния пазар след спада на потреблението и цените заради извънредното положение, въведено през март. Още в първата седмица след затварянето на хотелите, ресторантите и учебните заведения борсовата търговия с ток буквално се срина – обемите намаляха с 15-20%, а цените с над 50%. Тази ситуация беше добра, за тези които купуват всеки ден от борсата, но пагубна за мнозинството търговци и потребители, които имат дългосрочни договори. Повечето от последните бяха сключени в началото на годината при нива 100-120 лв./мВтч, докато след март цените паднаха до 50 лв./мВтч, като дори сега, след ръстовете през юли и август, остават около 80 лв./мВтч. Така закупеният скъпо ток трябваше да бъде продаден на загуба или договорите да се прекратят.

В първите дни от обявяване на извънредното положение в юридическите среди започна дебат по темата дали институтите на непреодолима сила или стопанска непоносимост са приложими към ситуацията с коронавируса. Но в този спор по правото между юристи и търговци прокуратурата няма как да има място.

През април, по време на организиран от „Капитал“ и „Schoenherr България“ уебинар по темата адвокат Илко Стоянов даде общо описание на двата института на търговското право: „Най-общо форсмажор дава възможност за страните да отложат или прекратят изпълнението на договора, ако то е станало невъзможно вследствие с непредвиденото събитие. Стопанската непоносимост означава друго – страните могат да искат изменение на договора, ако се окаже, че пандемията и мерките са извънредно несправедливи към съществуващия вече договор. И двата института ни дават само обща насока, но не могат автоматично да се прилагат и да дадат разрешение към която и да е конкретна ситуация в момента. Случващото се е без аналог в историята. Дори и по време на война икономиката работи, макар и да произвежда друго.“

Ето в този контекст през март Руси Данев се обръща към Българската търговско-промишлена палата, която му издава сертификат за форсмажор. Именно позовавайки се на този документ той уведомява към контрагента си с искане (т.нар. уведомление за форсмажор) да преустанови временно действието на договора или да получи намаление на цената.

Два месеца по-късно той получава писмо от СДВР, с което му е изискана информация относно договора и така разбира, че е образувана прокурорска преписка по спора между двамата търговци. Изискана му е информация за отношенията, за пазара на ток и т..н.

Три месеца по-късно Данев е вече обвиняем. Според Софийската районна прокуратура той не е трябвало да се позове на форсмажор, а на друг текст от Търговския закон и да внесе иск до съда, който да констатира, че е налице стопанска непоносимост.

„Обвинението в самоуправство за неизпълнение на търговски договор е абсурдно и опасно. Това е брутална наказателна репресия по отношение на свободата на лицата, страните по договора, дали да изпълнят или да не изпълнят един договор. За последствията от неизпълнението, длъжникът безспорно носи гражданско-правна отговорност, ако се докаже виновност при неизпълнението. Но никога, длъжникът по един договор, дори и да е отказал изпълнението му абсолютно неправомерно, не носи наказателна отговорност. Никога неизпълнението на договор не се приравнява с престъпление. Това е основен принцип на върховенството на закона и на правовата държава, към които всички ние се стремим и които очевидно още не сме изградили“, пише адвокат Светлана Георгиева, която представлява Руси Данев, в жалбата си до Софийския районен съд срещу наложената му мярка за неотклонение.

Двойни стандарти

Случаят с Данев не е първият, при който се стига до съдебен спор, но е първият известен, в който прокуратурата се намесва и взема страна. Той създава прецедент – на практика прокуратурата приема, че може да преследва по наказателен път всеки, за когото е преценила, че е прекратил „неправилно“ сключен от него търговски или друг договор.

За сравнение в първия нашумял такъв спор, прокуратурата отказва да се намеси, въпреки че има преки щети за държавата. Още в първата седмица след въвеждането на извънредното положение стана ясно, че свързаният с Христо Ковачки търговец на ток „Гранд енерджи дистрибюшън“, който е най-големият на българския пазар с близо 1 милиард лева приходи за 2019 г., е спрял да изпълнява ангажиментите си по договора с „Топлофикация София“ за изкупуване на електроенергия. Столичната топлофикация продаваше енергията си на „Гранд енерджи дистрибюшън“ по фиксирана цена от 91.50 лв./МВтч, а търговецът я пласираше на борсата, където средната цена от 1 юли 2019 г. до 31 март 2020 г. беше малко над 97.5 лв./МВтч. Заради извънредното положение обаче стойността на борсовия ток падна под 50 лв./МВтч и съответно купената за 91.5 лева енергия нямаше как да бъде продадена без големи загуби.

Точно за това „Гранд енерджи дистрибюшън“ пледира за настъпили ликвидни проблеми вследствие на рязкото поевтиняване на електроенергията и намаленото потребление. Но директорът на столичното парно Александър Александров не признава това и казва, че ще предприеме необходимите стъпки съгласно нормативната уредба, за да защити правата на дружеството по съдебен ред и да изиска съответстващите неустойки и обезщетения поради неизпълнението на договора.

При Ковачки става въпрос за серийно действие. Освен „Гранд енерджи дистрибюшън“ и останалите, свързани с него, търговци на ток – „Юропиан трейд оф енерджи“, „Хидро пауър ютилитис“ и „ТЕЦ Марица 3“, спряха да изпълняват ангажиментите си по сключени дългосрочни договори за покупка на електроенергия. Те отказаха да приемат произведения от АЕЦ „Козлодуй“ ток по годишните търгове, които спечелиха в края на ноември и началото на декември 2019 г. Тогава постигнатите цени бяха средно около 110 лв./МВтч, или над два пъти по-високи от актуалните към онзи момент на борсата. От „АЕЦ Козлодуй“ обявиха, че ще използват всички законоустановени средства и начини за защита на финансовия интерес на дружеството, като по казуса в момента се води дело за пропуснати ползи в размер на десетки милиони лева.

Къде е проблемът?

Ясно е, че неизпълнението на задължение по един частен договор трудно може да бъде квалифицирано като самоуправство. На практика прокуратурата вкарва престъпление и принуда в сферата на човешки отношения, за която законът казва, че страните следва да са равнопоставени, да преговарят, сами да търсят отговорност на насрещната страна и т.н.

Разминаването на конкретния казус с наказателното право е само част от проблема. Очевидният двоен стандарт в конкретния случай, а и като цяло репутацията на българската прокуратура при намесата в такива спорове („Осемте джуджета“ или разследавнето за КТБ) поставят за пореден път въпроса за сигурността на бизнес средата в България.

По темата работи и Ивайло Станчев.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви