Няма заплаха за свободата на медиите, настоява властта в Хърватия. Журналистите обаче веднага контрират правителството, че заведените дела срещу медиите им пречат да си вършат работата. Асоциацията на хърватските журналисти (АХЖ) дори призова националният радио и тв оператор HRT да даде пример, като оттегли всички дела, които води срещу журналисти и медии. Оказва се, че HRT и висши съдебни служители най-често съдят журналисти. Според последните данни хърватският обществен радио и тв оператор е завел 33 съдебни иска срещу журналисти (сред които има и негови служители), а размерът на поисканите обезщетения е 300 000 евро. Журналистите смятат, че подобни рутинни граждански и криминални дела „сплашват критичната журналистика“ в Хърватия.

Даворка Блажевич от Шибеник стартира сайта с нестопанска цел TRIS преди 5 години. Според нея заради професионалния ненационалистически подход към журналистиката сайтът бързо става популярен. Финансирането му в момента обаче е под заплаха заради водени срещу него дела и защото Министерството на културата преди 2 години прекрати отпускането на средства на медии с нестопанска цел. След две заведени дела, като едното все още не е приключило, и заради голямо финансово обезщетение TRIS сложи край на една от най-популярните си рубрики, наречена „Портрет на седмицата“ – „в нея публикувахме „личности и дела“ на обществени фигури от съответната седмица“, разказва тя. „Това беше критичен материал, винаги подкрепен с информация или данни, които вече сме публикували“, отбелязва Блажевич. Тя е разочарована от медийния закон, който влезе в сила през 2013 г. и от който се очаква да гарантира на журналистите свобода на изразяване. „Журналист има право да изрази мнение за всички събития, явления, личности, обекти и дейности“, пише в него. „За съжаление, изглежда, не разбираме свободата на медиите твърде буквално – така че тази рубрика ни струваше много, особено на мен като главен редактор и колумнист“, добавя Блажевич.

Притеснена от броя на делата срещу журналисти и медии, АХЖ изпрати запитвания до 90 местни медии. И получи отговори от 18, след което представи заключенията си на кръгла маса под надслов „Журналисти в съдебната зала“ преди месец. Хървое Зовко, който оглавява АХЖ, е журналист и бивш редактор в HRT. Той казва, че срещу отговорилите на въпросника медии в момента има заведени 1163 съдебни иска. „Питаме се какъв е истинският брой на тези искове“, казва той.

Проблемът със съдебните дела не е само на хърватските медии

Сръбската журналистическа асоциация казва, че през 2016 г. и 2017 г. в съдилищата е имало 1143 жалби срещу журналисти, редактори и собственици на медии. В повечето от тях се иска обезщетение за нанесени нематериални щети като душевни терзания, накърняване на репутацията и нарушено право на личен живот. Причиняването на „душевни терзания“ е една от най-често посочваните причини в исковите молби. Според много журналисти и експерти с това често се злоупотребява.

Медийната групировка „Ханза“, от която е част хърватският ежедневник „Ютарни лист“, съобщава, че срещу нея са заведени 459 съдебни иска. Средното поискано обезщетение е около 104 000 куни (14 040 евро). Една от последните присъди по дело срещу „Ютарни лист“ е от ноември 2018 г. и предизвиква особено учудване. Според решението изданието трябва да плати на съдия от Окръжния съд в град Сплит и на Невен Чамби, който е член на Държавния съдебен съвет (ДСС), 50 000 куни (6750 евро). По казуса предстои да се произнесе и Общинският съд в Сплит. В интервю депутатът Никола Гърмоя обвини ДСС в корупция. Той не назова никого от 11-те членове, но Чамби заведе дело от частен характер срещу изданието, като твърди, че коментарите са били насочени срещу него и интервюто му е нанесло вреди. Той твърди, че е бил принуден да взима „успокоителни няколко дни“.

Предаването „Ревизия“ на балканския клон на тв канала „Ал Джазира“ попита защо ДСС не е завел колективен съдебен иск срещу депутата, който е обвинил институцията в корупция. Председателят на ДСС Желко Сарич заяви, че е трябвало да направят това, но въпреки това съветът не подава такъв иск, а настоя да бъде пуснато опровержение във вестника. „Всички имаме различна чувствителност и не оценяваме по еднакъв начин лечебната сила на парите. Който реши да подаде съдебен иск – да го направи, ще го уважа; който не иска, не е необходимо да го прави“, казва Сарич пред „Ал Джазира“.

Брояч, качен на сайта на АХЖ, показва, че досега

36 иска са подадени от HRT срещу журналисти и медии

Под броя на обвиненията е поставена общата сума на исканите компенсации – 2 227 500 куни (300 730 евро). Сред тях е и АХЖ като организация, както и срещу председателя на професионалното сдружение в HRT Саня Миклеушевич Павич и срещу Хървое Зовко. Те са съдени за нанасяне на щети на „честта и репутацията“ на тв и радио оператора заради публични изказвания. HRT иска от тях обезщетение в размер на 500 000 куни (70 000 евро). Зовко, който в продължение на 21 години работи в HRT, разказва за свободата на медиите в Хърватия и няколко пъти обвинява държавния оператор в цензура. През октомври м.г. той казва пред сайта Index.hr, че HRT страда от „цензура и технологичен хаос“. Зовко е уволнен, а мотивите за това са „поредица от обиди, неправомерно поведение и непрофесионални изказвания“. Според Зовко за първи път в историята си HRT съди свои служители и професионална организация. HRT обаче защитава действията си. От там заявяват, че не е имало друга възможност, освен да търси по законов начин обезщетение, „тъй като те невярно твърдят, че има цензура в HRT, въпреки че знаят, че не е така“.

HRT отрича, че съди някои от журналистите си. От там казват, че са завели съдебни искове само срещу издатели и продуценти. Компанията публикува списък с дела срещу издатели, но в него не фигурират жалбите срещу АХЖ, Зовко и Миклеушевич Павич. Адвокатът, защитаващ много от журналистите в съда, Ваня Юрич, заяви пред сайта за проверка на фактите „Фактограф“, че HRT е предложил помирителна процедура по делото срещу АХЖ и Миклеушевич Павич. Но не и по случая със Зовко.

Зовко казва, че въвеждането на закононарушения на срама през януари 2013 г. масово се нарушава. „Според мен с това се злоупотребява от началото“, казва той. „Институции, финансирани с обществени средства като HRT, започнаха поход срещу АХЖ, служителите й, другите журналисти и медиите“, спомня си той. „След това се включи и университетът (в Загреб, чийто уебсайт srednja.hr съобщи, че има заведени 10 дела срещу него), а след това и съдиите“, добавя Зовко. Според него ситуацията е доста сложна, когато съдия заведе дело срещу журналист.

Адвокатът и бивш съдия по наказателни дела Бранко Шерич казва, че законът често се нарушава. Според него причиняването на „душевни терзания“ трябва да бъде определено по-точно. „Няма смисъл съдилищата своеволно да заключават, че някой е понесъл душевни терзания. Засегнатата страна, особено ако това е обществена личност, трябва да има праг на търпимост към критики; трябва да се обърне към психиатър“, добавя Шерич. Според него обезщетенията не трябва да бъдат повече от „символични“ и целта им в по-широк смисъл трябва да е „предупреждение към журналиста да не прекрачва границата (на законната критика)“.

Зовко припомня, че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) предупреди Хърватия, че

исковете за финансови обезщетения са прекалено високи

Според него съдилищата трябва да прилагат решението на ЕСПЧ. През ноември м.г. ЕСПЧ постанови, че Хърватия е нарушила чл. 10 от Европейската харта за човешките права за правото на свободно изразяване и информация, след като съдия заведе дело срещу седмичното издание „Народни лист“ заради публикуването на статия преди десет години. В нея се отправя критика към съдията, че е участвал в празненство, определяно като конфликт на интереси. През 2010 г. хърватски съд нареди на издателя да плати почти 7000 евро за нанесени вреди.

ЕСПЧ „смята, че е трудно да се приеме, че е нанесена толкова сериозна вреда на репутацията на съдията, че да оправдае обезщетение от 50 000 куни (6750 евро)“. Според решението на базирания в Страсбург съд „тази сума представлява две трети от сумата, които хърватските съдилища обичайно присъждат за душевни терзания, предизвикани от причинена в резултат на грешка смърт на брат или сестра“. Дамир Контрец, който е председател на Асоциацията на хърватските съдии, казва, че решенията на ЕСПЧ трябва да бъдат важен източник и стандарт за вътрешните съдилища. Според него съдилищата обичайно прилагат тези стандарти. Шерич смята, че законът не трябва да бъде променян в частта, касаеща журналистите – но признава, че съдиите трябва да проявяват повече разбиране и се нуждаят от по-добро образование.

Хърватският премиер Андрей Пленкович отхвърля твърденията за цензура. На 6 февруари, когато АХЖ представи данните за съдебните дела, той обяви, че „Фрийдъм хаус“ е поставила Хърватия сред страните със свободни медии и свободна медийна собственост. Сайтът „Фактограф“ обаче оспорва коментара на Пленкович за класацията на „Фрийдъм хаус“. От там отбелязват, че оценката на Хърватия е паднала с 1 точка – от 86 точки през 2017 г., те са станали 85 през 2018 г. – и че глобален доклад трябва да включва както западните демокрации, така и страните, опустошени от война. „Европейският континент в голяма степен е посочен като „свободен“, с изключение, разбира се, на Унгария“. Освен това Хърватия е обвинена, че обикновено застава на страната на Унгария в евроинституциите, въпреки че Унгария е паднала от „свободна“ до „частично свободна“ заради правителствените атаки по демократични институции, „включително медиите и съдебната система, НПО и търсещи убежище“. Пленкович признава, че обществените личности трябва да бъдат

„готови за подобен вид натиск“ от страна на медиите

„Като обект на много текстове … мога всеки ден да завеждам дела… Но няма да направя подобно нещо“, казва той. Шерич смята, че големите съдебни обезщетения подкопават журналистиката много повече, отколкото очевидните начини за това. „Ако журналист знае, че съд може да приеме нещо за нанасящо вреда на честта на някой или (предизвиква) срам заради журналистическа статия, той ще се погрижи да пише малко или нищо (по темата). Ще бъдат принудени да се самоцензурират“, казва Шарич.

Блажевич също смята, че подобни мерки насърчават по-голяма самоцензура, но пък „цензурата я има на работното място“. Според нея редакционното ръководство не се е отказало от критични статии, но се опитва да бъде по-внимателно сега и да критикува феномени, „но не и хора“. „Ако нещо, което пиша, обижда някого, това трябва да бъде негов/нейн проблем, а не журналистически. Всеки човек е длъжен да обръща внимание на честта и репутацията си, а не да очаква журналисти да пазят репутацията му чрез самоцензура“, добавя Блажевич.

Според Контрец твърденията, че съдебните искове подкопават свободата на медиите, са „некоректни и злонамерени тълкувания“, като подобни заключения се основават на индивидуални, често неокончателни решения. Според него е полезно да се анализира информацията на Общинския градски съд в Загреб като „най-големия съд в страната“. Тези данни показват, че около една трета от делата са свързани с процеси срещу медии, казва той. Контрец отбелязва, че през 2018 г. общо 239 са случаите, по които се иска обезщетение от медиите, а съдилищата са приели изцяло само 22 от тях. За 47 искът частично е приет.

Правосъдният министър Дражен Бошнякович казва, че в периода между 2015 г. и 2017 г. 20 от 130 присъди срещу журналисти са били оправдателни. Той използва това като доказателство, че не се увеличава натискът върху журналисти в Хърватия. Според Зовко обаче проблемът не е дали окончателните присъди срещу журналистите са осъдителни, или не. Проблемът започва със заведените дела и исковете за обезщетения. „Тези искове са опит да се сплашват хората, да се отклонят от мисията си, която е сериозна критична журналистика в обществен интерес“, казва той. „Различни законодателни поправки и дори наказателни производства в известна степен правят съдиите арбитри на обществения интерес … искаме да променим това“, добавя Зовко.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви