Коментарът е от профила на автора във „Фейсбук“. Поводът са законодателните промени, предложени от главния прокурор Иван Гешев и експертния му съвет, за намаляване на формализма в изискванията на съда към прокуратурата и облекчаване на доказването на престъпления чрез „понижаване на доказателствения стандарт“. Метафората за ракетата и Луната е на Гешев, който преди време се оправда за забавянето на разследването за източването на КТБ с формализма на наказателния процес: „С нашия НПК, метафорично казано, ние сякаш пътуваме с дизелов двигател до Луната. Обаче сме на път да кацнем.“

Винаги съм отстоявал позицията, че българският наказателен процес страда от излишен формализъм.

Да, стандартът за доказване е висок, съпоставен със стандартите в други европейски държави.

Да, изискванията към обвинителните актове са високи, отново съпоставени с това как изглеждат обвинителните актове в други държави.

Да, със сигурност има оправдани подсъдими заради нередовности по процедурата, които при равни други условия биха били осъдени в Германия например.

Това за мен са обективни факти и няма значение човек от коя страна в процеса е, за да ги установи, особено пък ако има някакъв дори бегъл поглед върху наказателното правосъдие в други държави от семейството на континенталното право. С които в интерес на истината би било релевантно да текат сравненията, съпоставяния с англосаксонските системи, където исторически действат други и философия на процеса, и основен принцип на наказателното преследване, биха били малко не на място.

Обаче това е само една част от цялостната картина на неудачите в наказателното правосъдие.

И пипвайки само тази част, без да се адресират множеството други проблеми в областта, разбира се ще доведе много повече вреди отколкото ползи. И да сложим на ракетата по-мощен двигател като за Луната, ако астронавтът не го бива, все ще я разбие… Е, и обратното също е важимо, но към момента не трябва да го мислим, понеже не е реалност.

Необходим е цялостен подход, а не вторачване само в това, което ни устройва, а другото да не го пипаме. Така се реагира между другото на всички констатации на който и да е външен експертен орган, давал някога мнение за реформа на българското наказателно правосъдие.

Днес се излъчи посланието, че знакови подсъдими са избегнали правосъдието заради формализма на процеса. Сигурно има и такива, но аз поне изследвах напоследък 40-те най-знакови случая на наказателни производства за корупционни престъпления по високите етажи на властта през последните пет години и мога най-отговорно да кажа, че там картината е съвсем друга.

Основно подсъдимите са оправдавани поради това, че им е

повдигнато обвинение за нещо, което не е престъпление –

т.е. не че няма доказателства, а просто целият процес е воден за разследване на някакви деяния, които въобще не са престъпни. Видимо се откроява двоен стандарт – за едно и също нещо един става обвиняем, друг – не. Текат знакови разследвания за твърдени огромни злоупотреби в енергетиката например, които са шумно рекламирани в началото им, а после години наред нищо повече не се чува за тях. Потъват някъде.

Обвинения се повдигат дълги години след извършване на деянието, което е примерно сключване на сделка с публично известни параметри и мотивите за това забавяне са напълно неясни. Все ей такива неща, много по-малкият проблем на тази представителна извадка от конкретно 40 разследвания е формализмът на процеса. Не че го няма и не е проблем, но хич не стои добре да си говорим само за него.

Не бива да се пропуска и моментът с легитимността. На какво отгоре се предлагат промени в наказателния процес, когато непосредственият въпрос е как в настоящата ситуация Прокуратурата на Република България спомага за отстояване на върховенството на правото в страната?

Да се изброяват пак всички примери за обратното от последните месеци просто вече не е нужно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви