Има ли задкулисие при създаването на днешната съдебна система? На този въпрос отговаря в предаването „120 минути“ проф. Пенчо Пенев, един от създателите на Конституцията на Република България в честта ѝ за правосъдието.

Проф. Пенчо Пенев е част от първия и втория кабинет на Андрей Луканов през 1990 г., както и от правителството на Димитър Попов. Управлява правосъдието непосредствено преди и след първите демократични избори. Той е конституционен съдия в първия състав на Конституционния съд след промените. Участва в създаването на Конституцията и на съдебната система на България.

„По това време бях министър на правосъдието, когато се приемаше Конституцията, същевременно и депутат във Великото Народно събрание. В качеството ми и на депутат и на министър съм участвал в този процес. Работеше една подкомисия към комисията за изработване на конституцията, която се занимаваше със съдебната власт“, спомня си професорът.

В началото на прехода той е част от т.нар. реформаторска вътрешна опозиция в БКП, а след това на БСП, довела до свалянето на Тодор Живков от власт. Реформаторските сили в партията се оглавяват от Андрей Луканов и Петър Младенов срещу консервативното крило, начело с Александър Лилов. Пенев е начело на екипа на министерството на правосъдието, който строи новата съдебна власт.

„Този проект – това предложение на министерството, което тогава оглавявах залегна като първото предложение, първият проект за съдебна власт в Конституцията. В този проект се предвиждаше прокуратурата да бъде прокуратура към съдилищата, прокуратура към съда. Това е парадигмата, по която е изградена съдебната власт в закона на устройство на съдилищата от 1934 г. Това е всъщност системата по която се гради съдебната власт през повечето време на съществуването на третата българска държава“, разказва още той.

Но не и във времето на тоталитаризма. През 45-те години диктатура, у нас се изгражда прокуратура по съветски образец, която да е централизирана, ударна сила на управляващата партия.

„Говорим до 9 септември. Съгласно това предложение, което залегна в първия проект на Конституцията се предвиждаше да има прокурор към ВКП, прокурори към апелативните съдилища, към окръжните съдилища. По този начин йерархичността е смекчена в смисъл, че прокуратурата и прокурора към ВКП няма собствен апарат. Апарат за въздействие и упражняване на някаква еднолична власт, която да бъде в противоречие с йерархичността, каквато трябва да я има навсякъде. Включително и в демократичния свят. Ние считахме, че тази система за организация на прокуратурата е по-добрата и отговаря на новите изисквания“, обясни проф. Пенев.

Идеята да се скъса напълно със съветския модел на всевластен главен прокурор се сблъсква със сериозен отпор от самата прокуратура на тоталитарната държава, създадена според конституцията на народната република от 1971 година и действаща към този момент. В комисията, която създава конституцията се зараждат силни лобита.

„Тогава прокуратурата се почувства застрашена, в смисъл, че ще бъде принизена нейната роля, маргинализирана. И макар че не се предвиждаше нито да се посегне върху магистратския статут, нито по отношение на несменяемостта, нито по отношение на ранговете, не беше приемливо, защото дотогавашния модел на прокуратурата, записан в Конституцията от 1971-ва, предвиждаше една много мощна организационна структура начело с главна прокуратура и главен прокурор. Това нещо, това за което вие казвате, че е тоталитарен модел, това нещо се предвиждаше да бъде туширано. Те бяха подразнени, че се изтъква основната роля на съда“, обяснява той.

Под натиск от прокуратурата на народната република проектът за структурата на съдебната система е променен така, че традицията от тоталитарната държава се пренася в новата демократична конституция.

„Компромисният вариант да има структура, която следва структурата на съдилищата, убеден съм без никакви задни мисли от г-н Иван Първанов, т.е. компромисния вариант, който съхрани онзи вид на прокуратурата от преди това беше предложена от човек от СДС. Съюзявайки се с върховния съд, върховният съд и главна прокуратура намериха много сериозно лоби и самите участници в комисията за изработване на конституцията и възприеха този компромисен вариант. И в комисиите и в парламента участваха депутати и от ляво и от дясно. Мина без никакви обструкции“, спомня си проф. Пенев.

Конституцията е приета с компромиса. Започва преходът, а ролята на главния прокурор в политиката и икономиката на новата България се оказва в центъра или по-скоро в дъното на държавните процеси във всичките 33 години до ден днешен. Първият главен прокурор след промените Иван Татарчев ще остане в историята с най-простото обяснение за ролята на главния след промените: „Над мен е само Господ“.

Главните прокурори през следващите години ще се запомнят със скандали, които сриват доверието на българите в правосъдието.

Главният прокурор Иван Филчев остава в историята с делото в съда за правата на човека в Страсбург, когато европейският съд установява, че „с оглед на централизирана структура на българската прокуратура, когато г-н Филчев е главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него“.

Цитатът е от прословутото дело „Колеви“, заведено от прокурора Николай Колев през 2001 г., и довършено от семейството му след убийството му през 2002 г.

Почти всички главни прокурори след промените са оставили сериозни съмнения, че участват в икономическия и политическия процес на страна на този политически играч, който ги е избрал. През 2017-та бизнесменът Сашо Дончев, спонсорирал опозиционния вестник „Сега“ разкри за своя среща с главния прокурор Сотир Цацаров, в която е получил предупреждение.

„Аз бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже , че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. И аз го питам: Вие какво искате да ми кажете? А той ми казва: Г-н Филчев ми каза, че съм много мек. И аз викам: Вие какво си въобразявате? Тази институция си позволява да ме заплашва. Вие разбирате ли в какво общество живеем?“, казва тогава Сашо Дончев.

„Големият проблем на регулацията на съдебната власт в конституцията е една грешка, която всички допуснахме тогава. Тази грешка е свързана с това, че всички депутати в НС – и от ляво, и от дясно, виждахме НС като институция, която ще е гарант за независимостта на съдебната власт. Парламентът като избран чрез свободни демократични избори, при наличие на многопартийност, ще бъде аксиоматично онзи орган, който ще може да гарантира на съдебната власт независимостта. Това е широко отворена врата за навлизане на политическо влияние в кадровия орган на системата“, обяснява проф. Пенев.

Според него зад днешната роля на прокуратурата не стои заговор в дните, когато е писана конституцията. А по-скоро грешна преценка. Включително на манталитета на обществото ни.

„В тази връзка трябва да има законова регламентация, която трябва да се осъществи в няколко посоки – контрол на актовете за образ за образуване. Трябва да се упражни контрол по възбудени, но спрени и прекомерно забавени производства“, твърди още той.

Проф. Пенев не се наема с прогноза дали идеите за реформи в правосъдието, които партиите днес обсъждат, могат да бъдат отменени от Конституционния съд. В сега действащата българската конституция могат да бъдат направени промени и от обикновено народно събрание, но не и в частта, която засяга управлението на държавата. Такива промени може да направи само велико народно събрание.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar