– Съдия Дечев, ви сте един от над 300 съдии, подписали се под обръщението към гражданите в отговор на реакцията срещу определението на Софийския апелативен съд за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Реакцията, която за мен поне тръгна от политиците и прокуратурата, срещу съдебния акт ли е или срещу съдебния състав и председателя му Калин Калпакчиев?

– Напълно нормално беше да има реакция от бащата на убитото момче. Но не може така да се възприеме реакцията на политиците и на главния прокурор. Тяхното институционално положение е такова, че за разлика от роднините на убити хора, трябва по-хладнокръвно и обективно да се вглеждат във всеки съдебен казус. Те са публични личности и всяко тяхно изказване има огромно значение. А може да доведе и до правен резултат. Като например искането за възобновяване на делото по освобождаването, направено от главния прокурор. Не коментирам дали такова искане е допустимо и основателно, предстои да се произнесе Върховният касационен съд. Но бих призовал всички колеги юристи поне да си направят труда да проверят какво пише в НПК в главата за възобновяване на наказателни дела. А също и да се запознаят дали изобщо има практика на ВКС по възобновяване на дела за предсрочно освобождаване. И ако е имало такива дела, как са приключили.

Не съм привърженик на идеята, че съдебните актове не се коментират, а трябва да се изпълняват. Нормално е да се обсъждат в обществото, те често влияят на много хора, не само на страните по делата. Въпросът е какво е качеството на дебата. В България дебатът по съдебните актове не винаги е на достатъчно високо ниво, често той се използва не за да се види някаква правна грешка, грешка в процедурата или в тълкуването на закона, а за очерняне на съда, за негативна пропаганда срещу съда като институция, или срещу отделни съдилища и магистрати, които са засегнали интереси на политици и влиятелни бизнесмени. Жалко е, че хората, които участват в такива дебати, не са чели делото или поне самия съдебен акт, който осъждат като неправилен и незаконосъобразен.

– А председателят на съдебния състав точно по това дело се оказа и председател на ССБ, член на предишния ВСС и критик на статуквото…

– По един уникален начин през това съдебно определение се пречупиха няколко сюжетни линии. През него различни среди в обществото преследват своите цели. На първо място е реакцията на родителите на загиналия Андрей Монов. Нормално е те да са неудовлетворени от това съдебно определение и от съдиите. На следващо място обаче прави впечатление, че този съдебен акт беше използван от някои политици във връзка с наближаващата предизборна кампания. И много бързо бяха свикани митинги пред Съдебната палата, бяха проведени шествия, в които определени партии преследваха своите цели.

Има и друга цел – колкото се може повече да се използва този съдебен акт във връзка с избора на бъдещ главен прокурор и по някакъв начин да бъде неутрализиран колегата Калпакчиев. В миналия ВСС той беше човекът, който открито критикуваше главния прокурор Сотир Цацаров. Още когато той беше кандидат за поста, Калпакчиев му зададе неудобни въпроси във връзка с негови имотни сделки. Затова сега чрез критиката към съдиите, към по-изтъкнати представители на ССБ, каквато е и съдия Иванова (Весислава Иванова, вторият член на състава и докладчик по делото, б.а.), се цели да бъде неутрализирана бъдеща тяхна критика, свързана с избора на следващия главен прокурор.

Не мога да пропусна и сюжетната линия, че убитият е български гражданин, а осъденият – чужд. В последните десетина години все по-често се използва патриотичната риторика. Тя се харесва на немалка част от обществото и определени среди се възползват и от това. Обръщам внимание и на изказване от този вторник от член на Съдийската колегия от парламентарната квота (Вероника Имова, б.а.), който натъртваше на факта, че е била пролята българска кръв, спомена се понятието „българска майка“ и това очевидно не е случайно.

– Чакам и официалния отговор от прокуратурата, но вие в практиката си попадали ли сте друг път на искане на главния прокурор за възобновяване на дело за условно предсрочно освобождаване.

– По мои дела никога не е имало такова искане за възобновяване. След този случай, който взриви обществото, се постарах да прегледам практика. Точно по този вид дела почти няма искания за възобновяване. В редките случаи на такива дела ВКС е приемал, че са процесуално недопустимо.

– Цацаров едва ли не знае, че тези дела не подлежат на възобновяване. Какво цели тогава?

– Имайки предвид колко е педантичен и добре информиран, със сигурност е знаел, че до този момент практиката на ВКС не допуска възобновяване. Какво е целял, той би трябвало най-добре да знае. Мога само да предполагам. Цялата история с Полфрийман е горещ картоф, който с искането за възобновяване се връща в съда. И каквото и решение да вземе той, то ще бъде използвано и по-нататък от различни среди. Ако не бъде допусната процедура за възобновяване, кампанията срещу съда ще продължи и ще се съсредоточи срещу ВКС и няма да е учудващо, ако се насочи и към неговия председател. Можем да се досетим и откъде ще дойдат критиките, какви ще бъдат, как това ще се употреби в процедурата за избор на главен прокурор.

И още един детайл. Цацаров 20 години е бил съдия в Пловдивския район. Има 2 мандата като председател на Окръжния съд. Всеобщо известно е, че като председател държи да знае какво се случва в неговия съд, но и в другите съдилища от района. Публично призна, че когато Цветан Цветанов беше даден на съд от съдия Мирослава Тодорова и делото беше разпределено в Районния съд в Пловдив, той е изискал делото, за да го прочете, преди то да бъде разпределено. Затова прави впечатление, че никога от г-н Цацаров не сме чували коментар защо Апелативният съд в Пловдив по дела за предсрочно освобождение винаги се произнася с определение, а не с решение. Както Цацаров твърди, че трябва в искането си за възобновяване.

– Ако бяхте член на ВСС, какво щяхте да кажете на колегите си, инициирали становището, че с пускането на Полфрийман е нарушен балансът между правото и справедливостта?

– Нямаше да подкрепя тази позиция по една много нормална причина. Как може да се вземе толкова категорично становище, при положение че гласуващите не са прочели делото?! Не само в съвета, но и сред включилите се в обществения дебат имаше хора, които дори не се притесняваха да кажат – аз не съм чел делото, но така и така.

Да вземем и интервюто по БНТ с бившия съдия Антон Станков и следователя и и бивш член на ВСС Ясен Тодоров. В едно от най-гледаните времена бяха поканени двама души, които вместо да дебатират помежду си, говореха едно и също. При това Тодоров няма никакъв опит с такива дела.

На бившия главен прокурор Никола Филчев се даде трибуната няколко пъти. Въобще начинът, по който се дирижираше дискусията, е достоен за дипломни работи на студенти по журналистика. Дори за докторантура. Как се подхваща един дебат, как се манипулира и насочва, така че някои факти да се прикрият, други да се изкривят и обществото да не разбере за какво става дума и каква е истинската фактическа обстановка по делото, въз основа на която колегите са взели своето правно решение.

– След като наляха масло в огъня, от ВСС излязоха с второ становище – колко е опасно улицата да диктува на съда. Какво означава такова шизофренично поведение? При това имаше членове, които гласуваха против, и такива, които си направиха отвод.

– Не съм разговарял с тях. Вероятно след първото им обръщение поне част от тях са си дали сметка, че всъщност истерията и призивите едва ли не за физическа разправа с част от членовете на състава, квалифицирането им като „лош материал“ в тв ефир, което ми напомни за времето на националния социализъм, че е абсурдно да не осъдят такива призиви и ожесточение в обществото. Жалко, че първоначално се зае позиция на страната на критикуващите.

Нормално е Боян Магдалинчев като баща на третия съдия от състава да си направи отвод. Но не разбирам защо Стефан Гроздев и Боян Новански са гласували против. Не знам какво би трябвало да се случи, че да реагират.

– Ще останат ли съдии, които да се произнасят, без да мислят за политическия и уличен резонанс?

– Негативната и агресивна реакция на влиятелни хора, използването от тях на медии с голямо покритие за създаване на един очернен образ на съда като институция и на отделни съдии, ще има дългосрочен ефект. Има реална опасност в бъдеще колеги да се притесняват да вземат решения по свое вътрешно убеждение въз основа на фактите по делото и след анализ на доказателствата и според закона. При тази невероятна обществена истерия, в която имаше призив улицата да се намеси, не би било учудващо, ако някой колега би се огънал и предпочел да запази своето спокойствие и физическо здраве не само лично, но и на членовете на семейството си.

Ако в сферата на политиката е донякъде разбираемо и традиционно представители на партии да се заиграват с улицата и настроенията на масите, в съда това е изключително опасно. Съдийски популизъм означава съдията да спре да се съобразява със закона.

– След призивите за линч отговорните институции трябваше ли да се задействат за защита на съдебния състав?

– Беше редно да се предложи някаква форма на закрила, за да се покаже на съдиите, които бяха подложени на тази агресия, че законите за закрила не съществуват само формално, а се прилагат за всички магистрати. Това щеше да е и знак към обществото, че не може да се допуска такава агресия, и срещу нея ще има институционален отпор.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви