Винаги когато някой убие крадец в дома си, хората се надигат. Казват – той е престъпник, заслужава да умре. Но същите тези хора не плащат данъци, подкупват пътни полицаи, не си регистрират гаражите, постройките, летните кухни. Но те са по-малко престъпници. Особено според Наказателния кодекс, тъй като не отнемат човешки живот. И законодателят е прав да ги третира като по-леки бандити. Но дали морално те са по-човеци от останалите, след като преправят оръжия, за да убиват? И то за по 100 лева? Ами и те не са от най-нормалните. Но пазят домовете си. Това ги прави герои. И си е така. Защото семейството е най-важното. „Моят дом е моята крепост“. И законът трябва да е зад пазителите на крепостта, а не зад тези, които се опитват да влязат в нея. Но трябва и да е безпристрастен. Когато дебнеш някого 30 минути, за да го простреляш, не си от най-добрите пазачи. Стига този същият мъж да не е застрашил най-близките ти. Тогава си пазител. Но разликата е толкова тънка, че дори законодателят не може да я направи така, че всички да са доволни. И въпреки протестите, въпреки общественото недоволство, едва ли ще има промяна в закона. Особено когато всички се въоръжават и не регистрират оръжията си. Когато във всеки дом има потенциален убиец, който може да зарови трупа в задния си двор и никой да не разбере за престъплението му. А когато отнемеш човешки живот, си престъпник. Особено когато е умишлено. И когато се скриеш и не съобщиш на органите на реда. Когато чакаш да ти се размине. На никого не се разминава. Ако имаш чисти намерения, то тогава вместо да дебнеш половин час, се обаждаш на полицията. Не чакаш преправеното ти оръжие да сработи, а се осланяш на закона. На кварталния. На близкото районно. Там има добре обучени хора, на които работата им е това. Те трябва да неутрализират някого, а не ти. Този, които имаш незаконно оръжие. Защото всички искаме законът да е зад нас, но никой не го спазва. Не го уважаваме, а искаме той да ни уважава. Ами няма как да стане. Дори всички градове и села да се надигнат на протест, магистратите трябва да отсъдят правилно. Или иначе казано справедливо. Защото тогава пък може да се вдигнат всички роднини на убития с незаконно оръжие. Ами тогава какво ще правим? Вместо законодателни промени, ще искаме проверки на КОС за всички незаконни оръжия. Все нещо ще искаме и все ще сме недоволни. Лекарят си е лекар, убиецът си е убиец, съдът си е съд. За това последният е създаден, за да отмерва, за да е арбитър. Не можем да „подкупваме“ съдията с протести. Прекрасно е, че гражданското общество се надига и иска справедливост. Но къде е справедливостта? Убиецът ли е виновен или крадецът? Агресорът или този, който защитава дома си? Нека оставим на съдиите да преценят това. Те работят с доказателства, ние работим с впечатления. Дано правото и справедливостта да възтържествуват. Дано няма повече обири. Дано няма нито едно застрашено семейство. Дано няма нито един баща, който да гние в затвора, когато е защитил най-близките си. Тогава правото няма да е преправено, а само оръжието. Тогава ще сме правова държава, а не майсторска.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви