Заплашваният съд не е независим в необходимата степен, която да гарантира обществената сигурност и правовата държава, казва съдия Мирослава Тодорова

– Съдия Тодорова, минаха почти два месеца след изтичането на личните ви данни през регистъра на Инспектората на ВСС. Имаше ли някаква официална реакция от там? Или от прокуратурата?

– Получих уведомление от ИВСС, че в случая очевидно ставало въпрос за нарушение на сигурността на личните данни, довело до тяхното случайно неразрешено разкриване. Това позволило незаконосъобразното им допълнително обработване от други сайтове. Служителят, който обработвал декларацията, имал проблем с достъпа до файла, поради което не могъл да заличи личните данни. От уведомлението става ясно, че проверката продължава. Но въпреки че не е приключила, ме уверяват, че ставало въпрос за случайно събитие и изключение в дейността на ИВСС, и ми се извиняват. В началото на август научих от медиите, че КЗЛД са започнали производство по оценка на риска на нарушенията на сигурността на личните данни в ИВСС и са образували проверка по моя случай.

Но и преди да е приключила проверката, изначално са ясни два проблема. Ако констатира проблем със записа на декларацията на който и да е съдия, ИВСС незабавно следва да се свърже с него и да му поиска файл, с който да може да се работи. Това е въпрос и на ефективност на работата, и на базисното дължимо уважение. На мен не ми се обадиха. Това не може да се нарече случайно събитие, защото е въпрос на съзнателен избор. Оттук произтича вторият проблем – налице е или високомерие и немарливост, или некомпетентност. Всъщност има и трети проблем – оказа се, че няма институция, която своевременно да оцени риска за сигурността на наказателния съдия, поставен в ситуация, в която личните му данни са станали достъпни на всички, включително на страните по делата. Всички изброени изводи засягат хипотезата, че публикуването на личните данни действително е станало без намерение да бъда злепоставена и да бъде създаден умишлено риск за сигурността на семейството ми. Хипотезата за умишлено изтичане на информация трябваше да бъде проверена незабавно и не от ИВСС, за да не се заличат евентуалните следи, което не се случи.

– Прокуратурата обаче не образува проверка. А съдийската колегия на ВСС излезе с декларация. Това достатъчна реакция ли е?

– Преди да има резултати от проверката на компетентните органи, които в случая се сведоха до един – КЗЛД (защото прокуратурата не прояви интерес), Съдийската колегия (СК) несъмнено трябваше да излезе с категорично изявление кое приема за нередно и обезпокоително. След приключване на проверката обаче би следвало СК да анализира ситуацията и да вземе конкретни мерки за защита на сигурността на съдиите, така че да бъде неутрализиран всякакъв риск за в бъдеще. Не бива да остава поле за каквито и да било съмнения, спекулации и основания за възбуждане на страх. Заплашваният съд не е независим в необходимата степен, която да гарантира обществената сигурност и правовата държава.

– След подобен скандал Теодора Точкова има ли легитимност да остане главен инспектор? ИВСС има ли капацитет да администрира декларациите?

– Скандалът освети проблем, а това винаги е полезно. В последните години избухнаха редица скандали, които показаха на живо и без необходимост от каквото и да било тълкуване как функционират институциите, включително органите на прокуратурата и на съдебната власт.

– Какво визирате?

– Имам предвид огласените разговори между градски прокурор и лидер на партия, между председателката на Софийския градски съд и съдия от същия съд, осветленото тефтерче на председателя на КПУКИ Златанов с указания или поети ангажименти за злоупотреба с власт по отношение на конкретни представители на държавната власт, включително съдии, и т.н. В този ред на изброяване естествено се вписва и наименованието на файла на декларацията с публикуваните лични данни на мен и семейството ми „Не се чисти“ в императивна форма с удивителни. Така че предстои да видим как ще приключи проверката на ИВСС и КЗЛД и каква ще бъде реакцията на главния инспектор. Това ще покаже дали той има легитимност. Все пак ИВСС според Закона за съдебната власт и Закона за защита личните данни осъществява надзор за оперирането на личните данни по делата, което е огромна отговорност. След случилото се е необходимо да се представят убедителни гаранции, че управлението на ИВСС е способно компетентно и добросъвестно да обезпечи изпълнението на тези правомощия.

– Четохте ли концепцията на бъдещия главен прокурор Иван Гешев?

– Концепцията създава впечатление, че е само една необходима, но недостатъчна част от цялостна концепция за управление на прокуратурата. Безусловно бъдещият главен прокурор трябва да изложи разбиранията си за прокурорския щат, командироването, административните служители, сгради и автомобили, електронни системи и регистри, обученията, съдебната карта, проблеми в работата на прокуратурата. Това е направено, поради което позволява да се изразяват професионални мнения, в това число и възражения, и да се проведат дебати първо в прокурорската общност.

– Засега прокурорската общност е заета само да пише хвалебствени становища в подкрепа на Гешев.

– И аз се опасявам, че такива дебати няма да има и това е симптом на голям проблем, който рефлектира върху всичко останало, а не се вижда да е забелязан в концепцията. Защо извън проявите от последния месец на масово одобрение на кандидатурата на кандидата за главен прокурор в последните години редовите прокурори не участват активно в дискусията за облика на професията, за профила на главния прокурор, за собствената си кариерна съдба? Защо не взеха отношение, когато изтече в публичността разговор между градския прокурор на София и лидер на партия, участваща в управлението на страната в продължителен период, по кадрови въпроси – от избора на главен прокурор през търсене на съдействие за избор на апелативен прокурор до обсъждане на качествата на конкретно персонифицирани прокурори? Този скандал, който открехна вратата към иначе напълно непрозрачно пространство на „отъркване“ на високопоставени представители на съдебната власт в политическата власт и на срамни тайни, можеше да има катарзисно значение и да бъде мощен стимул за промяна. След този скандал вече не е така лесно на управляващите да се позовават на разделението на властите и да отклоняват собствената си отговорност с репликата, че нямат нищо общо с избора на ръководители на отделните структури в съдебната власт. Видя се, че в действителност имат, но не носят отговорност за това. Съвсем справедливо щеше да е прокурорите да поставят въпроса възможно ли е редови прокурор само въз основа на професионални качества да стане апелативен прокурор или главен прокурор, без да е необходимо да търси политически протекции. Защо прокурорите не взеха отношение по т.нар скандал „ЦУМ-гейт“, който пък отвори прекрасна възможност за професионален разговор за допустимите граници на отношенията на висши представители на прокуратурата с политически ангажирани бизнесмени и издатели на вестници, за стандарта на доказване на неетично поведение. Във всички демократични държави под една или друга форма подобни дискусии са се състояли. Защо прокурорите не настояха системата на административно управление да обяви равносметката си относно институционалната саморазправа с избран от самите прокурори член на ВСС – Камен Ситнилски, която в крайна сметка приключи с поредната смърт в прокуратурата, носеща единствено срам, но не и истина. Липсата на активност от страна на прокурорите да поставят тези въпроси показва някакво автоимунно заболяване на институцията, което налага честен и компетентен анализ.

– Защо липсва активност?

– Нямам предвид, че вината е на прокурорите, има много добри професионалисти сред тях. Очевидно обаче има структурен проблем, проблем на системата, който превръща компетентните и почтени прокурори във вътрешни изгнаници. От друга страна, липсата на активност лесно може да бъде припозната като апатия, безразличие или дори страх, а това влияе пряко на доверието на гражданите в институцията. В концепцията на кандидата за главен прокурор се констатира трайна тенденция за намаляване на броя на образуваните досъдебни производства. Достоен въпрос за обсъждане на висотата на избора, който предстои, е дали това не е резултат на натрупано недоверие у гражданите да търсят защита от правоохранителните органи. В съвременния ни национален контекст главният прокурор е институция, натоварена с множество обществени, а и политически очаквания, с опасения и недоверие, с тежка, включително трагична и недоизказана история за смъртта на високопоставени прокурори. Затова е наложително в процедурата по избор да се направи по-обхватен и задълбочен анализ на ролята на прокуратурата, на мястото й в системата на държавните органи, на зоните на опасна близост или недопустимо привнасяне на характеристики от други държавни органи, които възпрепятстват прокурорската функция.

– Анализ и на хармоничните й отношения със съда…

– В концепцията са изброени проблеми в работата на прокуратурата – нормативни, техническо-организационни и специфични, в които са маркирани и отношенията със съда, включени в раздел, озаглавен „ефективен професионален диалог и сътрудничество с правоохранителните органи и съда“. Това индикира нов проблем. Не може да се говори на една плоскост за сътрудничество с МВР и със съда. Опасно е съдът да се приема за съратник. Функцията на съда е различна и за да се постигне върховенството на правото, включително за да се даде защита на гражданина от всяка злоупотреба с власт, не трябва да има съмнения за колаборирането му с властовата страна в процеса. И в тази насока според мен е другата голяма тема – за същността на прокурорската институция, която би следвало да се обсъжда именно когато приключва мандатът на един главен прокурор и преди началото на нов. Тази тема не е засегната в концепцията.

По дефиниция прокуратурата, за да изпълни отговорно и качествено своята задача, трябва да е в добър синхрон и координация с МВР и с митническите инспектори, които имат разследващи функции. Прокурорът ръководи досъдебната фаза, но това не изключва необходимостта да е „теренен“ участник. Истински успешните досъдебни производства се дължат на проактивната роля на прокурора. Вкарването в клиширан образ, добил популярност от последния месец като перифраза на реплика на бивш главен прокурор, за прокурора като редови чиновник, който без МВР и ДАНС е „добре платен деловодител“, задълбочава проблема със самоидентификацията на прокурора. Затова и няма смисъл да укоряваме прокурорите, че не водят дискусията за професията си, за това дали са истински удовлетворени от управлението на прокуратурата, а да се опитаме да вникнем какво стои зад този синдром, при който тежките психологически последици са само един аспект от вредите.

Смесването на статута на правоохранителните органи със статута на съда застрашава правовата държава. С новата конституция, в която в главата „Съдебна власт“ прокуратурата е регламентирана заедно със съда, беше допуснато концептуално объркване на статуса на прокурора. Така се създадоха нереалистични очаквания в редовите прокурори, че са като съдиите. Прокурорите не се ползват от независимостта на съдии, защото зависят от съдебния контрол, зависят и от вътрешноведомствения контрол по вертикала – по-горният прокурор може да дава указания на долустоящия, а главният прокурор може да дава указания на всички.

С други думи, прокуратурата, от една страна, е приближена до съда в конституцията без институционален резон, а, от друга страна, е господар на досъдебното производство, без да има достатъчно механизми да контролира органите на изпълнителната власт, за да постигат ефективност и ефикасност. Това рефлектира и в липсата на самочувствие на отделния прокурор. Неопределеността в прокурорския статус се задълбочава и от факта, че няма действени нормативни гаранции за това, че прокурорът може свободно да упражнява своите правомощия в наказателния процес. За да не се замества вътрешното убеждение на долустоящия прокурор от горестоящия, би следвало да се защити нормативно функционалната му самостоятелност. Това изисква законодателна промяна – да се предвиди, когато горестоящият прокурор не е съгласен с оценката на доказателствата и с вътрешното убеждение на долустоящия, не да дава указания, а сам да извършва съответните действия и да реши преписката. Не претендирам, че изчерпателно показвам генезиса на отчуждението на прокурорите от автентичната дискусия за мястото и ролята на прокуратурата. Но при всички положения повдигнатите въпроси би следвало да намерят място в обсъждането на бъдещето на прокуратурата, те трябва да бъдат сърцевината на належащата реформа.

– Възможно ли е енергията на уличните протести да пренареди предварително зададената схема за избора на Гешев?

– Либералната демокрация изисква гражданските протести да бъдат чути. В държави в преход към утвърждаване на правото, при които са допуснати силни съмнения за криминализиране на институциите, мобилизираното гражданско участие е демократичен шанс. Разчитането на посланието, търсенето на генезиса на недоволството и провеждането на сериозна, а не на протоколно-церемониална дискусия би било белег на зрялост на ВСС, а също и на еманципиране. Въпросът не се изчерпва с името на конкретния кандидат и неговото разбиране за функционирането на прокуратурата в институционалната рамка на правовата държава. Изисква се не само постоянство на общественото внимание, но и компетентен разговор, който да почне от самото начало – какви са функциите на прокуратурата, какви са механизмите за поемане на отговорност, възможно ли е така необходимото успешно сътрудничество с изпълнителната власт да стане в системата, в която е и съдът, това създава ли предпоставки за предаване на зависимост „по симпатия“ върху съда, какви са гаранциите на функционалната самостоятелност на индивидуалния прокурор. Този разговор трябва да бъде иницииран от органите, които имат конституционна компетентност да го направят продуктивен, какъвто е президентът например.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви