Протестите в Беларус бяха потушени със сила, напомня Дойче веле. „Това си беше истинска война срещу невъоръжени хора. Напуснах, защото не исках да бия хората по улиците“, казват няколко бивши полицаи, отказали да служат на Лукашенко.

На 18 август Александър Лукашенко подписа указ за награждаването на повече от 300 белоруски полицаи с медал за „безупречна служба“. От вътрешното министерство твърдят, че това няма нищо общо с действията на полицията по време на протестите, започнали на 9 август, тъй като подготовката за награждаването била започнала още през март. Междувременно от силовите ведомства започнаха да уволняват служители заради последните събития. В социалните мрежи някои от тях поместват видео обръщения към бившите си колеги, направени от тях снимки и други документи. Защо те предприемат тази стъпка и от какво се опасяват? ДВ се свърза с няколко от уволнените полицаи.

„Давали сме клетва пред народа“

Сътрудник на Следствения комитет на Беларус, когото условно ще наречем Владимир (истинското име се пази в редакцията), казва за ДВ, че протестиращите в неговия град са били разпръснати със сила. „Видео е запечатало как при задържането на човек, паднал на колене, полицаите го налагат с палки. Разговарях с полицай, участвал в сцената, и бях впечатлен от начина, по който той разказва за случая“, споделя Владимир.

Самият Владимир предложил да се свика събрание на офицерския и ръководния състав на Следствения комитет, за да се обсъдят действията на силите за сигурност по време на мирните акции. „Преди всичко става дума за това, че са били извършени редица престъпления, които в друг момент щяха веднага да станат обект на подробно разследване. Но този път реакция нямаше, а ние сме давали клетва за вярност пред народа. Тук явно играят роля политически интереси, а не спазването на закона“, казва Владимир.

Неговото предложение било отхвърлено, а самият той бил отстранен от работа и в момента се извършвала служебна проверка на действията му. Възможно е след 17-годишна служба Владимир да бъде уволнен за „дискредитиране“ на Следствения комитет. Пред ДВ той споделя, че се страхува за себе си и за семейството си. „Убеден съм, че когато отмине сегашната криза, настоящето правителство ще подложи на някакъв вид репресии както мен, така и онези мои колеги, които постъпиха по същия начин“, казва той.

„Тръгнах си, защото не исках да бия хората“

Съгласен с това е и капитанът от милицията Егор Емелянов. Бившият служител на охранително звено към вътрешното министерство в град Новополоцк също е прослужил 17 години и е искал да се пенсионира предсрочно още преди изборите.

Но му отказали с аргумента, че трябва да изкара службата си докрай. В противен случай трябвало да върне еднократното парично възнаграждение от около 2 500 долара, изплащани като стимул за сключването на договори за дългосрочна служба.

„Имам семейство, всички живеем на кредит, включително жилището ни е на изплащане, затова беше трудно решение. Но след събитията от 9 и 10 август вече нямах никакво съмнение – разбрах, че не мога повече да служа. Това беше истинска война срещу беззащитни хора“.

Емелянов казал на началниците си, че няма да излезе навън, за да гони и бие протестиращите, дори и да му бъде наредено. „Щом е така, предупредиха ме те, няма да се разделим с теб по живо по здраво. Тогава аз просто оставих служебната си карта и казах, че повече няма да се явя на работа.“

Емелянов твърди, че никога не е участвал в силови акции срещу мирни демонстрации, такива и не се били случвали преди това в Новополоцк. По думите му, местните служители на реда и сега не са прилагали сила, нито са използвали оръжие. Насилието било дело на изпратени от другаде военни подкрепления и на отряди на ОМОН, казва той.

След като капитанът напуснал, уволнили петима от неговите бивши подчинени. „Чух ръководството да тръби, че съм се продал на Европа за пари. Страхувам се, притеснявам се и за семейството си. Ако тези хора се задържат на власт, ме очакват големи проблеми“, казва Емелянов.

„Разбрах, че нямам място в системата“

Свой личен избор е направил и подполковникът от милицията Александър. „След като видях снимки на хора, пребити от органите на реда, разбрах, че повече нямам място в системата“, казва той за ДВ. По думите му, хората очаквали изборите като празник, но вотът им останал незачетен. „Не твърдя, че съм видял как фалшифицират резултатите. Но хората от избирателната комисия се страхуваха да излязат на улицата, не можеха с нищо да си обяснят изборните резултати, просто седяха и плачеха“, разказва подполковникът.

Изборите и събитията след тях окончателно убедили Александър да подаде молба за напускане. „Видях с очите си какви хора излизат от ареста на улица „Окрестина“ в Минск. Не на това сме учили курсантите, не за това сме служили“, добавя той. По никой начин Александър не може да си обясни сегашната жестокост на органите на реда. „Ние сме един народ и не бива да се противопоставяме едни на други или да се избиваме“, казва още той.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви