Как ли заспива и как се буди човек, натоварен с общественото очакване да пребори корупцията в България, да направи нечестно забогателите бедни и да възстанови справедливостта? Шефът на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев знае това. Не бави отговора: „Заспивам бързо, щом срещна леглото, защото от рано до късно работя. Сънят ми е спокоен, тъй като знам, че върша работата, за която съм избран от Народното събрание и давам от себе си максималното.“

– Г-н Георгиев, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) натрупа вече практически опит. Този опит повиши ли оптимизма, с който поехте ръководството й, или напротив?
– Повиши го, категорично. През януари 2018 г. беше приет Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), а през април се сформира в пълен състав избраната от парламента комисия (КПКОНПИ), която обедини 5 антикорупционни структури: Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и съответните звена от Сметната палата и ДАНС. За 8-те месеца оттогава постигнахме сериозни резултати във всички направления на дейността ни.

– Като например.
– По 1-то направление – конфликта на интереси: взехме 140 решения, установихме 28 случая на конфликт и наложихме санкции за над 105 000 лв. За сравнение: миналата година, преди да се влее в новата комисия, КПУКИ е установила 3 случая.

По 2-то направление – незаконно придобитото имущество: взети са 189 решения за внасяне в съда на искове за налагане на обезпечителни мерки – на обща стойност 311 млн. лв.! Текат 146 граждански дела за отнемане по наши искове – за близо 343 млн. лв. Водим 2016 проверки за едно или повече лица. Има влезли в сила 21 съдебни решения в полза на КПКОНПИ, за 12, 401 млн. лв. От създаването на първата комисия през 2006 г. до сега в полза на държавата е отнето имущество на стойност над 120 млн. лв.

По направлението за противодействие на корупцията: по сигнали, които отработихме, бяха задържани кметицата на Младост със 70 000 евро подкуп и 20 души от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). За 3,5 месеца пресякохме схема, действала с години, при която хора – вкл. и криминално проявени, нямащи нищо общо с България, са получавали срещу пари българско гражданство и са продължавали после престъпната си дейност в други държави. Те са увреждали репутацията на страната ни. Действахме решително и в община Септември, и в община Перник, където прокуратурата повдигна обвинения на бивши и действащи кметове за ощетяване на бюджета, длъжностни престъпления и неизгодни сделки. По наша разработка прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) беше отстранен от длъжност и обвинен в престъпление по служба. Деянието е извършено, докато е бил административен ръководител на Районна прокуратура – Кнежа през 2015 г. Мога да изброя още случаи. Извършили сме към 1 000 проверки по данни за корупция, 70 от преписките са изпратени в прокуратурата.

Относно превенцията на корупцията: Всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, се съгласува с КПКОНПИ за наличието на корупционен риск. По 62 проекта са направени 102 бележки и 127 предложения с цел как да се затворят евентуални вратички за корупцията. Давам пример: предлага се законопроект с широк марж на глобите – от 10 до 10 000 лв. Това е възможност някое длъжностно лице да злоупотреби – да наложи по-ниска глоба, ако му се въздейства корупционно. Препоръката ни: да се отделят физическите от юридическите лица, да има строги критерии за налагането на глобите, за да не се оставя техният размер на преценката на един чиновник.

– Експертите от бившата БОРКОР изготвиха не един доклад с подобни предписания, но какво от това?
– Техните становища рядко са намирали сериозен отзвук. Сега по новия закон, всеки орган е длъжен да отговори на всяка наша препоръка в срок. Да продължим ли по направления? Следва антикорупционното обучение.

– В детските градини? То беше доста одумвано.
– То вече стартира. В Перник с куклен театър беше показано на децата колко е лошо да не се спазват правилата. Гледах го и аз. Вълкът решава да строи хотел в гората и дава на лисицата буркан с мед – да го носи на мечока, който да изкорени дърветата. Катеричката обаче предупреждава кучето, което е полицай. Накрая лисицата, вълкът и мечокът са вкарани в полицейската кола. А децата раздават снимки с усмивки на куклите. Най-много получи кучето, защото спаси гората.

– Много мило.
– И важно. Антикорупционното обучение ще го има и в училищата. Това е дългосрочен проект, за който може би сме закъснели с 30 г. Но по-добре късно, отколкото никога. Трябва да променим възприятията за корупция у нас. „Да изберем този, казват, той ще краде по-малко от онзи.“ Що за логика? Той не трябва да краде изобщо! Промяната на мисленето е трудна и бавна. Но е наша задача. Както и управлението на запорираното имущество – 6-та ни дейност. Изготвихме регистър, в който вписваме запорираното имущество, което ще анализираме и управляваме. Прост пример: Запорираме скъп автомобил. Той след 6-7 г., колкото продължават някои дела в съда, струва вече не 100 000, а под 10 000 лв. Като предвидим след анализ поевтиняването му, ще поискаме от съда да бъде продаден и парите да се внесат в специална сметка в банка. Ако загубим делото, ще ги върнем на човека, ще му платим и обезщетение. А ако спечелим, в бюджета ще влязат 100 000 вместо 10 000 лв. Според чужди експерти, от отнето имущество за 1 млн. евро в бюджета влизат 100 хил. – 10%. У нас този процент е по-висок. Трудно се продава имущество на престъпници, за част от него не може да се намерят купувачи. Процентът ще нарасне още, ако управляваме добре запорираното имущество. Когато то е вече отнето, управлението му се поема от Междуведомствения съвет – колективен орган, който се състои от заместник-министри. Но те си имат и други грижи. Аз апелирам към законодателите да помислят не е ли редно ние да управляваме и отнетото имущество до неговата реализация, т.е. докато му се намери стопанин. Това за нас ще е допълнителна тежест. Но ще бъде добре за бюджета.

– Ясно, г-н Георгиев. Работата не ви плаши. Но признайте си, че има случаи, когато удряте на камък.
– Не един, 100 случая ще ви посоча такива. На дела, прекратени от съда, защото не сме спазили 1-годишния срок за проверка. Причината е, че чакаме дълго информация от чужбина за офшорни и други фирми, а после ни трябва и време да докажем, че някое лице е свързано с тях. Тези, от които искаме да отнемаме, не си държат парите в България, а навън, за да прикрият престъпния им произход. Понякога година не ни стига да намерим доказателства. Има поне 20 съдебни решения, според които не е проблем, че сме закъснели с 2-3 дни или месец. Има 10-годишна съдебна практика, според която срокът е инструктивен. Но изненадващо се появиха съдебни решения, че е преклузивен. Установили сме, че е незаконно имуществото, но с 3 дни закъснение и съдът решава да не бъде отнемано! А самите съдии пишат мотивите за присъдите с години и нарушават срока за произнасяне по делата.

– Ама не може вие безкрайно да проверявате. Лошият пример на съда не е за подражание.
– Няма безкрайна проверка! Това е манипулация, която се разпространява. Ние проверяваме 10-годишен период на придобиване на имущество, той се брои от датата на уведомяването ни и не може да се разширява. И не може ние да сме единственият орган в държавата, който да хвърля в коша работата си, защото с броени дни я е просрочил!

– Дали ще е така, съдът сега решава.
– Чакаме тълкувателното решение. Но си даваме сметка, че засегнахме сериозни интереси. Олигархични. Лобистки. Финансови. Които стоят и зад политически партии. Засегнахме интереси за 4 млрд. лв! На толкова възлиза запорираното по наши искове имущество. Това са огромни пари! И те не са на обикновени хора. Комисията не е репресивен орган! Ответната реакция не закъсня. Повсеместно започват атаки срещу нас. Чрез медии и как ли не. Но те не ни смущават. Щом се води кампания срещу нас, значи сме си свършили работата… Ще отстояваме правотата си. Аз съм готов! Затова съм избран. И като приключи моят мандат, ще си тръгна с гордо вдигната глава. Знам, че действаме правилно и наистина се опитваме да възстановим справедливостта. Който е крал и не може да обясни откъде има пари – ще му се отнема. Да става каквото ще!

– Не казвайте само, че сте безгрешни. Не е ли грешка, че направихте хиляди тв зрители участници в ареста на Иванчева, който продължи 5 часа? Оттогава май намаля общественото одобрение към вас.
– Какво общо имаме ние с този арест? Да, ние разследвахме случая, разкрихме схемата за взимане на подкупи в кметството. При нас дойде свидетелят Ваклин, той подаде сигнал, ние подслушвахме и записвахме разговорите, белязахме парите съвместно с прокуратурата. Но нямаме никакво отношение към задържането на кметицата! Ние нямаме право да задържаме – депутатите казаха, че няма да ни го дадат. Бяхме на местопроизшествието като част от екип под ръководството на прокурорите и следователите и единствено го обезпечавахме – да не се местят предмети, да не влезе някой в колата. Не сме правили оглед. Нищо не сме правили! И тази служителка, за която се каза, че запушила устата на Иванчева, не е наша! И не й запушваше устата, а сложи за миг пред нея ръката си. Но това се приписа на нас. Манипулира се общественото мнение! Твърди се, че запорираме и отнемаме имущество без съд и присъда. Пълна лъжа! Ние само предлагаме, при неизяснен произход на повече от 150 000 лв., запор. Съдът в двуинстанционно гражданско съдебно производство решава дали да го наложи. Ако сме сгрешили, лицето може да възрази и съдът да го отмени. И решението за отнемане се взима в триинстанционен състезателен процес, в който ние сме по-слабата страна. Тежестта на доказване е върху нас. Пасивното поведение на другата страна е достатъчно, за да не бъде отнето имуществото, ако ние не можем да докажем, че е незаконно придобито.

– Вие неведнъж заявявате, че изпълнявате закона (ЗПКОНПИ) такъв, какъвто е. Но той за броени месеци беше 3 пъти поправян, а и 4-ти закон за изменението му се задава…
– Това са чисто технически поправки, съгласувани с нас. С тях не се променя духът на закона от 2012 г. Първата беше корекция на грешка в препратката на една алинея към друга. Втората поправка беше провокирана от тълкувателното решение на ВКС, с което се измени волята на законодателя. Тя е ясна: осъждането на едно лице по наказателно производство не е предпоставка, а оправдаването не е пречка за предявяване на иск за отнемане. А ето, че излиза тълкувателно решение на Върховния касационен съд, в което се казва: прекратяването на наказателно производство и оправдаването на лицето е пречка! И то абсолютна процесуална пречка! Съдът с тълкувателно решение преобръща закона! Аз алармирах премиера и законодателите. И те незабавно внесоха предложение за законови промени. За да се парира това тълкувателно решение на съда, което автоматично щеше да прекрати 20 дела за над 22 млн. лв., по които е прекратено наказателното производство. Делото срещу Христо Бисеров вече е прекратено, защото той е оправдан от наказателния съд. Ние искаме от него почти 2 млн. лв., но тълкувателното решение, което е задължително за съда, излезе в ден петък и делото му беше прекратено в понеделник. Има още 19 подобни дела. Например срещу кмета и главния архитект на Несебър. И на тях наказателното производство е прекратено, и за тях ние имаме искове за отнемане… Държавата губи милиони. Връщаме се към ситуацията преди 2012 г., когато отнемането на незаконно придобито имущество беше обвързано с наказателната присъда. Апропо, съдът ни отказа и разкриване на банковата тайна на лица с имунитет във връзка с разследвания на корупция. Ние очакваме от законодателя промяна и в този случай. Като не можем да видим банковите сметки, как да сме ефективни?

– Общинските съветници да бъдат извадени от антикорупционния закон, да им отпадне задължението да декларират пред КПКОНПИ имущество, несъвместимост и конфликт на интереси. Това предлагат ГЕРБ и ДПС. Вие знаете, че общинарите масово въртят бизнес общините? Липсата на контрол върху тях не е ли индулгенция за корупцията в местната власт?
– Не. Общинските съветници са около 5 000. КПКОНПИ ще се натовари много с проверките и за тях. Никой не предлага те да не декларират имуществото си. Предлага се да го декларират не пред нас, а пред местните комисии.

– Но там има местни обвързаности…разни.
– Има. Затова ви казвам: ние сме готови и имаме капацитет да проверяваме общинските съветници. Ако трябва, ще назначим още служители. Ще действаме по волята на законодателя.

– А тая воля не ви ли плаши понякога?
– Не. Тя най-накрая, след 30 г. дава възможност да се възстанови справедливостта. Да се види кои са незаконно забогатели и парите им да се върнат в държавата. Връща се доверието в държавата и в нейните институции. С новия закон за 8 месеца има видим напредък в борбата с корупцията. В бъдеще дали ще е такава волята, не знам. Политиката е нещо несигурно. Може да се променят законите.

– Гражданската конфискация си е същинска национализация. Така известни адвокати определят политическата воля. Те цитират закон от 1947 г.: „Конфискуването на натрупаните по неоправдан начин богатства не трябва да се свързва с разкриването на извършено престъпление. Конфискацията трябва да се постанови, стига само въз основа на други белези да се приеме, че увеличеното имотно състояние на лицето е резултат от неправомерна дейност…“. Каква е разликата между текстовете от наше време и времето, заклеймено, като „комунистическо мракобесие“?
– Разликата е огромна. Навремето конфискацията се е извършвала от партийния съд. Сега се извършва от независимия български съд. Ние не сме откриватели и първопроходци на гражданската конфискация. Има я в САЩ, Канада, Италия, Словения, Словакия, Великобритания, Ирландия. А от 2017 г. и в Германия.

– КПКОНПИ ще води производства за отнемане на имоти, без да е произнесена присъда или да е повдигнато обвинение срещу собственика, възмущават се адвокатите.
– Това е смешно. КПКОНПИ не води производството. Тя е искател, равнопоставена страна в съдебен процес. И извинете, но аз нямам 150 000 лв. в имоти, пари и коли, за които не мога да обясня откъде са, и затова не ми се води дело за отнемане. Ние искаме ли да има незаконно забогатели у нас, или не? Искаме ли източване на публични средства? Ако не искаме, то тогава това е пътят. Някой може да е крал и да не е хванат. Десетки хиляди са, които не са хванати. Е, да, ама парите им се виждат. И те не могат да обяснят откъде ги имат.

– Отнемането може да е и от всеки, без значение дали е имал публична или престъпна дейност, и на всякакво имущество, без да се изследва дали е придобито от престъпление! Какво е това!
– Абсолютна лъжа. Ние не отнемаме от обикновения човек, който има 2 апартамента или една кола. Отнемаме от две категории лица: такива, на които е повдигнато обвинение за престъпна дейност и такива от висшите етажи на властта – министри, зам.- министри, магистрати, кметове, общински съветници. При втората категория, ако установим несъответствие между законните доходи и имуществото над 20 000 лв., започваме проверка – дали има несъответствие повече от 150 000 лв.

– А не газите ли презумпцията за невинност, като основен правен принцип? Не я ли заменяте с презумпцията, че всеки собственик на нещо е мошеник?
– Не. Обратното го твърдят едни и същи адвокати, които се явяват по наши дела. И пишат статии с неверни твърдения, които издават липса на солидна правна подготовка. Бъркат наказателното преследване с гражданското производство за отнемане. Презумпция за невиновност има само в наказателното право, не и в гражданското. Отнемането на имуществото не е наказание. Наказание има само в наказателното право. Имуществото се отнема като гражданска санкция защото проверяваното лице не може да докаже произхода на средствата си.

– Корупцията се бори по обвинение на прокуратурата пред съда, който осъжда доказано виновните и те търпят наказания, посочват юристи. КПКОНПИ не е прокуратура, нито съд, не е дори и полиция, макар че привиква на разпит, следи и подслушва. КПКОНПИ е административна структура. Дали магистратите не прехвърлят на вас несвършената си работа, вместо да си я свършат, както трябва?
– Не. В наказателното производство невинаги има възможност да се отнеме незаконно имущество. Може да се отнеме имущество, свързано с престъпление. Но има случаи, в които няма как да се докаже пряка връзка на престъплението с богатството. Разследваме лицето за подкуп от 10 000 лв., а то има къща за 1 милион. Няма как да се отнеме с наказателно-правните способи, тя привидно няма връзка с подкупа. Но се отнема, когато проверяваният не може да каже откъде е взел пари за нея. А може някой изобщо да не е уличен в престъпление, но да има незаконно имущество. Неговото отнемане не е наказание. Ако вие имате 3 милиона, за 2 от тях разполагате с документи, че са ваш законен доход, ще ви се отнеме 1 милион. В наказателното производство за доказано престъпление наказанието е конфискация. Конфискува се например една втора от цялото имущество на осъдения без значение дали е със законен произход, защото това е наказание и дали имуществото е законно или не няма значение в наказателното преследване.

– Каква е гаранцията, че чрез вашата комисия властта няма да се саморазправя с политическите си врагове?
– Тя е очевидна. Всичките ни акции, с изключение на тази срещу Иванчева, са срещу кметове и чиновници, свързани с управляващите. Властимащите са най-засегнати от нашата комисия. Защото корупцията е свързана с властта. Освен това независимият и безпристрастен съд има последната дума и гарантира на три инстанции, че всичко, което прави КПКОНПИ, е безпристрастно и независимо. Комисията не отнема имущество, тя просто внася иск в съда и той на три инстанции взема решение дали да отнеме имуществото или не. Съдът дава разрешение за използване на специални разузнавателни средства и разкриване на банкова тайна, той контролира решенията на комисията за конфликт на интереси и наложените глоби при установени пропуски при деклариране. Комисията не може да направи нищо без решение на съда.

Нашият гост
Пламен Георгиев е роден през 1976 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1998). В кариерата е израснал от следовател до районен и градски прокурор на София, шеф на екип във Върховната касационна прокуратура, зам.-шеф на спецпрокуратурата и зам.–министър на правосъдието (1998-2013). Оглавява Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) през 2013 г., а 5 години по-късно е избран от Народното събрание за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) с шестгодишен мандат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви