Всички предавания на БНТ трябва да започнат да се излъчват със субтитри, за да са достъпни за хората с увреждания, предвиждат промените в медийния закон. Сред тях са новините, актуално-публицистичните предавания, филмите, сериалите и др., като постепенно бъдат обхванати и съответните нелинейни услуги по заявка.

Достъпността до медии на хората с увредено зрение или слух обаче няма да е задължение само на обществените медии БНТ и БНР. Тя трябва да бъде гарантирана от всички доставчици на медийни услуги, които да осигурят не само жестомимичен превод, а и субтитри за глухи и хора с увреден слух, субтитри с говор и звуково описание. Радиата ще са длъжни да предоставят такива услуги чрез интернет и мобилни приложения.

Мерките за достъпност до съдържанието на хората с увреждания се докладват от СЕМ на Европейската комисия.

Впрочем промяна по тази тема се очаква и в Закона за жестомимичния език, според която телевизиите ще са длъжни поне веднъж на ден да излъчват новини с жестомимичен превод. На практика те го правят от началото на извънредното положение заради коронавируса. Този превод обаче да бъде уреден и със закон, поиска премиерът Бойко Борисов на брифинг през юни, като обясни, че 200 хил. души у нас имат проблем със звука.

Според проектозакона не само доставчиците на медийни услуги, както беше досега, но и журналистите няма да са длъжни да разкриват източниците си на информация и могат да ползват информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

В закона се въвежда и терминът „медийна грамотност“, като за нейното развитие ще се грижи Съветът за електронни медии, а министърът на културата ще е длъжен да ръководи изготвянето на национална политика и да докладва на ЕК. Така повишаването на медийната грамотност ще позволи на гражданите „да правят информиран избор за медийното съдържание и за медийните услуги, да използват медийните услуги и медийното съдържание по безопасен начин, да създават медийно съдържание и да участват отговорно, етично и ефективно в различните форми на комуникация“, пише в проектозакона.

Същевременно изрично е записано, че СЕМ е функционално независим от Министерския съвет, както и от всеки друг орган на публична власт, обществена или частна организация. Както и че „съветът не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са му възложени с този закон“. Разбира се, тази забрана не препятства упражняването на парламентарен контрол върху дейността на СЕМ.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви