Никога няма да стане известно какво е обсъждано от Националния оперативен щаб (НОЩ) в безпрецедентни за България и света дни на пандемията от новия коронавирус, защото на заседанията му не са водени стенограми.

Не става дума само за медийно или обществено любопитство какво става на закритите за журналисти срещи, но и за изясняване какви мнения и от кого са изказвани, кое е надделявало, имало ли е спорове и за какво (премиерът и председателят на щаба публично са заявявали за такива), на базата на каква информация е взето конкретно решение и т.н. Отсъствието на писмен документ прави невъзможно и анализиране в бъдеще на действията на властта и експертите за оценка на ефективността, установяване на слаби места, оценка на рисковете и предприемане на мерки да не се повтарят грешки, ако има такива, както и как да се работи в бъдеща подобна ситуация.

Щабът е работна група

Причината е в статута на тази структура – тя е работна група, създадена с еднолична заповед № Р-37 от 26.02.2020 г. на министър-председателя Бойко Борисов. В тази заповед е определено и името Национален оперативен щаб и основанието за създаването му – чл. 24, т.1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Пак там е определено, че групата „изпълнява дейността си в сградата на Военномедицинска академия“.

„Дневник“ попита правителствената информационна служба дали се водят стенограми и отговорът е: „Като работна група Националният оперативен щаб провежда работни срещи, на които се обсъждат оперативни въпроси и поради това не се водят стенограми. Стенограми се правят от заседанията на Министерския съвет.“

Масовата представа за думата „щаб“ е, че това е център за водене на някаква битка, от който се командва, издават се заповеди, следи се в реално време за тяхното изпълнение и се носи отговорност за тях. В мирно време щабове се създават за по-бързо и ефективно справяне с извънредна ситуация или решаване на сложен проблем. Когато кризата е от мащаба на пандемията от тази година, се предполага в такъв щаб да участват и ключови министри.

В случая не е така.

Споменатият Чл. 24. (1) от Устройствения правилник, на чието основание Борисов създава НОЩ, е съвсем конкретен: „Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството с участието на представители на различни администрации се създават с решение на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя.“

  • Кой попадна в щаба
    • В заповедта на премиера от 26 февруари е определен и съставът на тази работна група и в него не е включен не просто министърът на здравеопазването, от чиято сфера основно са действията, но и нито един министър. На 2 март 2020 г. Бойко Борисв включва един министър сред членовете и това е този на икономиката – Емил Караниколов.
    • Останалите са:
    • ПРЕДСЕДАТЕЛ: Генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинската академия;
    • СЕКРЕТАР: Полковник доцент д-р Димо Димов – началник на катедра „Медицина на бедствените ситуации“ към Военномедицинската академия;
    • ЧЛЕНОВЕ:
    • Главен комисар Георги Арабаджиев – заместник главен секретар на Министерството на вътрешните работи;
    • Главен комисар Светлан Кичиков – директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи;
    • Бойко Христов – началник на отдел „Управление при кризи“ в дирекция „Ситуационен център“ на Министерството на външните работи;
    • Професор д-р Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести;
    • Доцент д-р Ангел Кунчев – Главен държавен здравен инспектор
    • При необходимост председателят може да привлича за участие в щаба и други експерти, в т.ч. представители на други министерства, ведомства и организации, се казва още в Заповед № Р-37 на премиера.

Дълго време щабът отговаряше на журналистически въпроси два пъти дневно, впоследствие по веднъж на ден, а от началото на месец май брифингите са по веднъж на седмица, като през останалото време избраната информация се представя от член на щаба, без да може да се задават въпроси. В началото пресконференциите бяха във ВМА или на стълбите пред нея, а след това бяха пренесени в Министерския съвет. Но тази работна група по статут има само ролята на съветник – тя не може да затвори и една детска градина или да отвори границите. Тя може само да препоръча, но крайното решение е на съответните министри. Съответно отговорността на НОЩ е само експертна, но не и административна и правна.Председателят на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски също е казвал често по време на брифинги, че не издава заповеди и указания – те са отговорност на държавните органи и институции.

„Органите за здравен контрол в нашата страна са главният здравен инспектор, регионалните здравни инспектори и министърът на здравеопазването, който взима решенията еднолично в конкретната ситуация“, напомни пред БНР адвокат Петьо Славов, който повтори тезата си пред „Дневник“.

Препоръки към заповедите

В заповеди на здравния министър често се посочва, че те са и съгласно препоръките на Националния оперативен щаб, но на сайта на министерството не са публикувани въпросните препоръки към тези заповеди. Така не може да се разбере какви точно са те, на какво се основават, какви цели поставят, както и доколко министерската заповед им съответства и да се провери след време дали заповедта е постигнала целите на препоръките на НОЩ. „Дневник“ изпрати въпроси публични ли са тези препоръки и в какъв формат са.

Решенията на оперативния щаб са фиксирани и в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13 март. С допълнение в сила от 14 май 2020 г. например се казва: „За гарантиране на живота и здравето на хората центровете за предоставяне на информация и обслужване на клиентите на енергийните предприятия, извършващи снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ, въвеждат организация на работа при стриктно спазване на изискванията на Националния оперативен щаб.“ Текстът влиза в закона, независимо че седмица по-рано в парламента вече върви процедурата за отмяна на извънредното положение.

    • Изискванията на работна група нямат административна сила, ако не са предписани от компетентен държавен орган. „Дневник“ не установи от публично достъпни източници дали такива съществуват и какво пише в тях.

В заповедта на Борисов за създавенето се казва още: „Националният оперативен щаб по т. 1 да организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19, както и да събира, обобщава и анализира цялата информация за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, и да информира медиите и обществеността.“

Междуведомствената работна група към премиера не е дори административен орган по смисъла на Административно-процесуалния кодекс (АПК), посочва още пред „Дневник“ адв. Славов.

От това следва въпросът – с какви правни основания и по какъв начин и с какъв ресурс тогава се предполага да събира, обобщава и анализира цялата информация и да организира, координира и наблюдава действията на практика на всички институции в страната.

НОЩ няма собствен интернет сайт и комуникацията с него преминава през правителствената информационна служба или Военномедицинска академия, както и в търсене на председателя и членовете му директно от журналистите.

На Единния информационен портал – официален източник на информация, събрал мерките за борба с коноравируса, има посочени контакти с множество министерства и институции, но не и с НОЩ. На същия портал няма и никакво решение или препоръка на НОЩ освен встъпителната част от брифингите на тази работна група.

Така щеше да функционира Националният оперативен щаб – работна група към премиера, който и да беше станал негов ръководител.

Защо точно Мутафчийски

Но безспорно усещането, че има някакъв независим щаб със специални правомощия, се подсили от факта, че негов председател е военен, а и той доскоро се появяваше пред камерите в генералска униформа, което също оказва своето въздействие. А с помощта на медиите гражданите започнаха да слушат с най-голямо внимание какво казва той. Социологически агенции започнаха да измерват рейтинга му (който той нарича „ситуационен“, за да не бъде сравняван, че е по-висок от този на премиера – коментар по темата направи самият Борисов) и да оценяват действията на щаба.

Пред „Дневник“ ген. Мутафчийски каза, че „по суперслучайност е в този щаб“, като обясни, че е станало така, защото „се е разчуло, че във ВМА много активно се работи, все пак аз съм докладвал за всяка една стъпка на вицепремиера и министър на отбраната (Красимир Каракачанов – бел. ред.)“.

Предисторията според Мутафчийски до ролята му на председател на щаба започва с разговор за коронавируса с Атанас Запрянов, който е зам.-министър на отбраната, на Йордановден (6 януари). Началникът на ВМА обясни, че още тогава е казал „това нещо няма как да подмине България и Европа и трябва да се готвим“.

През следващите дни във Военномедицинска академия започнали да изработват алгоритми „първо за мобилизиране на нашата инфекциозна клиника“ и документи, които „колегите във военните поделения и нашите болници (общо пет многопрофилни болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и Сливен – бел. ред.) да започнат да се готвят да посрещат това предизвикателство“. Началникът на ВМА твърди, че за това има в кабинета си „наръч от военни документи: заповеди и указания“.

По думите на Мутафчийски подготовката при военните е била „факт още преди да се заговори в България“ за коронавируса, като припомня, че в началото на февруари двамата българи, които бяха евакуирани от Ухан (Китай), бяха настанени под карантина във ВМА.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви