Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Преди година ИПИ анализира в детайли командироването на магистрати, като проследи както (ретроградността на) нормативната уредба, така и практическите проблеми, които възникват при упражняването му. Данните от регистрите на командированите магистрати показаха, че от мярка, която следва да реши временен кадрови дефицит и да балансира натовареността в органите на съдебната власт – т.е. да се прилага по изключение, командироването понякога може да се изроди в инструмент за заобикаляне на конкурсното начало, който се използва произволно и немотивирано. Така може да се стигне до фаворизиране на определени магистрати, чиято зависимост от командироващия представлява сериозен корупционен риск.

Какво е положението година по-късно

ИПИ предвиди, че отрицателната тенденция при превратното упражняване на командироването, резултат от дегенеративните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 2017 и 2018 г., ще продължи и занапред. Видно от публично достъпните данни, година по-късно тенденцията не само се запазва, а и се влошава. Общият брой командировани магистрати е рекорден за последните 6 години. Това означава, че положението към момента е осезаемо по-лошо дори отпреди положителните законови промени от 2016 г. (саботирани през следващите две години).

От една страна, това се дължи на неспособността на ВСС да проведе необходимите за системата конкурси така че, поне донякъде, да урегулира натовареността по начин, който не застрашава достъпа на гражданите до своевременно и качествено правосъдие.

От друга страна, подобно увеличение се обуславя и от други фактори, като например въведеното през 2018 г. правомощие на председателя на ВАС да командирова от общите към административните съдилища. Миграцията към административните съдилища е значителна и непрекъснато нарастваща. Докато през 2018 г. командированите съдии са едва 8, през 2019 г. вече са 24, а към настоящия момент са внушителните 42. Нещо повече, в този процес се „обезкръвява“ и най-натоварения в страната съд – софийският районен (СРС). През 2019 г. командированите от СРС в Административен съд – София-град (АССГ) са само 2, докато през 2020 г. вече са 6.

Така необоснованото разширяване на правомощията на председателя на ВАС, от което той очевидно се възползва, му дава възможност на практика да извършва кадруване чрез командироване. Липсата на реципрочна възможност за председателя на ВКС създава основателното съмнение в привилегироване на един от председателите на върховните съдилища, резултат от съществуващата конюнктура.

Сходно „преливане“ има и от общите към специализираните прокуратури – с тази разлика, че през последните три години тенденцията се запазва без осезаемо увеличение. Към края на 2020 г. командированите от общите към специализираните прокуратури са 24 (по-голямата част от които са командировани от СРП към специализираната прокуратура), през 2019 г. – 22, през 2018 г. – 28 (когато всъщност е най-сериозното увеличение в сравнение с предходната година – само 9).

През 2020 г. се постига и друг рекорд за последните 6 години: най-много командировани магистрати за период над 24 месеца (вж. фигура „Период на командироване“). Продължава да има магистрати, командировани в продължение на години: съдии за 60, 75, 94, 96, 106 месеца и прокурори за 58, 61, 67, 118. Преимуществено те са командировани в по-горни инстанции. Това означава, че в голяма част от случаите ефектът, на практика, е равнозначен на повишаване в длъжност (това включва и получаване на по-високо заплащане) и избягване на конкурсите като условие за растеж в кариерата. А дори когато става дума за командироване в орган на съдебната власт на същото инстанционно ниво, отново може да се стигне до създаване на зависимост поради размяна на лоялност срещу послушание в резултат от командироване в силно желан град.

Отчетливо най-високото ниво на командировани за срок до 12 месеца през 2020 г. е симптоматично за яловостта на ВСС да изпълнява ефективно правомощията си по отношение на натовареността, атестирането и конкурсите. Така командироването удобно се превръща в компенсаторен механизъм. Когато обаче това се съчетава и с липсата на смислени или никакви мотиви за командироването и неговото прекратяване, то се изражда и в нещо по-опасно – средство за „финтиране“ на конкурсното начало като основен принцип за кариерно развитие; порочен кадрови подбор от страна на командироващите; частично преформатиране на кадрите в даден орган на съдебната власт; демотивиране на останалата магистратска общност, която следва предвидим път за растеж в кариерата.

За да се избегне злоупотреба с командироването, препоръчваме конкретни гаранции, които да осигурят прозрачен, предвидим и отчетен процес на командироване и откомандироване чрез:

– Въвеждане на обвързващо председателя колективно вземане на становище за командироване и разкомандироване на съдии от страна на общото събрание на съответния съд. Това ще обезсили или поне овладее до някаква степен силния субективизъм на едноличната преценка на председателя кой магистрат да бъде командирован. Имайки предвид, че председателите на съдилища са „първи сред равни“ – т.е. говорим за хоризонтална, а не вертикална структура – подобно решение ще е в много по-голяма степен съответно на принципите за съдийското самоуправление;

– Решенията за командироване и разкомандироване следва да се вземат въз основа на предвидими, ясни и конкретни вътрешни правила, одобрени и приети от съответните общи събрания;

– Да се въведе правило съдия, прокурор или следовател да не може да бъде командирован за повече от 6 месеца в рамките на една календарна година;

– Да се отмени въведената ал. 2 на чл. 227 от ЗСВ, с която се създаде неограничена възможност за командироване на незаета длъжност като командироването на незаета длъжност да е само по изключение и при реална необходимост. Командироването не бива да изпълнява функциите на кариерния процес – повишаване и преместване (кадруване);

– Отмяна на всички назадничави и вредни изменения в ЗСВ, свързани с командироването и изчерпателно разгледани по-рано от ИПИ.

Наясно сме, че това е свързано със законодателни промени, но предвид предстоящите парламентарни избори, предоставяме конкретни идеи на партиите и коалициите, които твърдят, че стоят убедено зад сериозна съдебна реформа. Последната следва да е комплекс от редица нормативни и институционални мерки, които включват, но далеч не се изчерпват само с дебата за правомощията и отчетността на главния прокурор.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви