„България би могла да подобри достъпът нажертвите на трафикдо правосъдие, като на първо място се приложи ефективно съществуващото в България законодателство, като има законодателство, според което активите и имуществото наизвършителитеможе да бъде замразено и конфискувано“, каза в „Хоризонт до обед“ Петя Несторова, изпълнителен секретар нагрупата „Грета“към Съвета на Европа в Страсбург/група от експерти за борба с трафика на хора/ във връзка с Доклада на Съвета на Европаза трафика и мястото на България в него.Българските власти трябва да осигурят възпиращи санкции за престъпления, свързани с трафика на хора, да подобрят достъпа до справедливост иобезщетениеза жертвите на трафик – това са част от изводите от последния доклад за България, направен от групата „Грета“.

„Освен това държавата трябва да се стреми обезщетението на жертвата да се даде от извършителя. Ако това не може да стане, обезщетението трябва да бъде гарантирано от държавата. Също така трябва да се въведе процедура, която да прави приоритет обезщетението на жертвата по време на наказателния процес, а не да бъдат препращани към граждански дела, които се точат с години“, посочи Несторова.

По думите и според статистиката за броя на жертви по наказателни дела, които се водят в България, това са около 400 жертви за 2019 година.

Миналата година много ясно забелязахме, че дигиталните технологии предоставиха на трафикантите възможността да извършват престъпления, като така се намалява и възможността да бъдат хванати. А когато става дума за деца, те го правят през фалшиви профили, не се налага да вербуват жертвите си на живо“, коментира темата пред БНР Антоанета Василева, първият вицепрезидент на „Грета“ и програмен координатор на Центъра за безопасен интернет.

„22 на сто от жертвите на трафик в ЕС са деца, вероятно е този процент и да е по-висок, защото той не отчита ситуацията в мрежата. Затова ние като център работим за превенция на рисковите, с които децата се сблъскват в интернет, като нашата обучителна програма се нарича „Кибер скаути“. Обучаваме през нея петокласници как да разпознават рисковете в интернет и как да предават знанията си към своите съученици.

Отделно обучаваме в партньорство с Националната комисия за борба с трафика на хора 15- до 17 годишни млади хора, защото те са едни от най-уязвимите към трудова и сексуална експлоатация“ , разказа още Василева.

По думите и обаче ключово в тези проблеми е, че социалните медии и платформи последните години оказват значително влияние за начинът, по който организираните престъпни групи организират трафика на хора.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви