Текстът е препубликуван от страницата на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Датата е 22.10.2020 г. – заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Точка първа от дневния ред е „Обсъждане на обръщение от Съюза на съдиите в България, становище на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и Доклад на Европейската комисия за върховенството на правото.“ В края на септември същата година Съюзът на съдиите (ССБ) изпраща до всички членове на ВСС (без главния прокурор) обръщение, в което са изложени аргументи, с които се повдига въпросът за започването на процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор.

Конкретният повод за обръщението на ССБ е най-вече изказването на главния прокурор от началото на 2020 г., че в България не е имало правосъдие последните няколко години. То е направено по повод използваната централизирана система за случайно разпределение на делата.

В хода на няколкочасовия дебат, на който не присъства главния прокурор (той прави в началото на заседанието изказване, за да каже, че няма да участва, без да става ясно защо точно) поне 4 пъти се поставя въпроса дали неговите думи не уронват сериозно престижа на съдебната власт и не дават легален повод за начало на такава процедура. Дебатът се провежда на фона да протестите започнали на 9 юли отново поради действия на прокуратурата (влизане на хора от Бюрото за защита при главния прокурор в сградата на президентството) и с искане за оставка на главния прокурор. Към тогавашния момент, мнозинството на статуквото във ВСС на практика обезсмисля разговора, като обикаля в кръг около основния въпрос, измества фокуса и в крайна сметка преустановява дебата по точката.

Какво се промени от 22 октомври 2020 г. досега? Накратко – проведоха се избори № 1, които разместиха властовите пластове до степен, че след тях не успя да се излъчи правителство и се премина към подготовка на избори № 2 – предсрочни. Във времето между тях работи служебно правителство, което видно от действията му, има желание да реализира исканията на протеста – справяне с овладяната държава (към тогавашния момент олицетворявана от партия ГЕРБ и присъдружните й коалиционни партньори) и оставка на главния прокурор. И докато справянето с овладяната държава не е въпрос на няколко месеца, а продължителен и мъчителен процес на изчистване на зависимости и обвързаности, трупани с години, то второто искане за оставка на главния прокурор, изглежда някак си по-реалистично.

За първи път в най-новата ни история, министър на правосъдието (служебен в случая, проф. Стоилов) си позволява или по-скоро се осмелява да постави под съмнение недосегаемостта на свещената крава на българската съдебна власт – фигурата на главния прокурор. И докато на 22 октомври 2020 г. част от обвиненията хвърлени директно срещу вносителя на обръщението на ССБ, съдия Панов бяха, че няма правно основание за това, то на 22 юли 2021 г. фактическата обстановка е по-различна. Съгласно чл. 175, ал. 5 във връзка с чл. 173 от Закона за съдебната власт, министърът на правосъдието разполага с правомощието да внесе предложение във ВСС, с което да задължи съвета да се произнесе дали са налице обстоятелства, които “ накърняват престижа на съдебната власт“ (чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на РБ). Какви са възможните сценарии от тук нататък:

1) ВСС приема „за сведение“ предложението на министър Стоилов като за пред публиката разиграва някакъв дебат по същество. Това е добре отиграна схема, която този състав на ВСС редовно използва, когато се обсъждат чувствителни за системата теми.

2) ВСС действително провежда дебат по същество, но взема решение, че не са налице достатъчно основания за започване на процедура за отстраняване и 3) ВСС взема решение за започване на процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор като за самото ѝ реализиране ще бъде необходимо поне още едно заседание на Пленума на ВСС.

В сегашната политическа ситуация е възможно ВСС и по-скоро членовете на прокурорската колегия както и тези от съдийската, които крепят статуквото, да се замислят сериозно как да постъпят. Защо?

На първо място в момента ВСС работи в намален състав – вече повече от година прокурорската колегия е с човек по-малко и то от парламентарната квота, а отпреди месец съдийската колегия остана с двама членове по-малко след като Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки. И двамата са избрани от професионалната квота. Изборът на техни наследници е насрочен за октомври месец.

На второ място, Президентът на РБ свиква на 21 юли новото 46-то Народно събрание, което означава реални възможности за попълване на свободното място в прокурорската квота, но също и дори по-важно, за законодателни промени включително и по отношение на ВСС. Новите народни представители със сигурност ще се информират за резултатите от заседанието на пленума на ВСС и това може да наклони везните в посока на една или друга структурна или функционална промяна.

На трето място – мандатът на настоящия ВСС изтича след малко повече от година и при променената политическа картина, кариерното израстване и спокойствие за „вярна служба“, вече не са толкова сигурни и гарантирани както преди.

И на четвърто място, протестната енергия все още не се е уталожила и то най-вече, защото второто искане (за оставката на главния прокурор) остава неизпълнено.

Всички тези обстоятелства неминуемо ще бъдат т.нар. духове в стаята, които макар и невидими, могат да окажат сериозно влияние върху предстоящата дискусия и гласуване във ВСС. Не трябва обаче, да се подценява инерцията, която специално в съдебната власт и в нейния най-висш кадрови орган е много силна.

Очевидно 22-то число от месеца се оказва знаково за главния прокурор. И докато на 22 октомври 2020 г. самото започване на разговор за предсрочно освобождаване на главния прокурор звучеше като ерес, то 22 юли може да се запомни с това, че ще покаже, че такъв разговор е възможен, когато е налице почти изпразнената от съдържание у нас фраза „политическа воля“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви