Въпреки че се обявиха категорично против идеите за лихвена ваканция при плащанията към банките, управляващите обмислят временно да премахнат наказателните лихви за забавени задължения към хазната. Идеята вече е поставена на масата и в нея има резон, можем да мислим за такава мярка, коментира председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. Според данъчни експерти облекчението няма да се усети толкова сериозно от фирмите, ако те не успяват да платят главницата по задължението, но е добър жест в ситуация на криза. Тепърва обаче предстои да се правят разчети и да се мисли хоризонт, в който да действа евентуалната лихвена ваканция за задължения към хазната.

При забавени данъци и осигуровки фирмите и гражданите дължат годишна законна лихва в размер на 10% плюс основния лихвен процент, определян от БНБ януари и юли. ОЛП в момента е нула процента, така че годишният размер на законната лихва е 10%. Дневният размер на лихва е 1/360 от от годишния. При задължение от 1000 лв., забавено в периода от 13 март – началото на извънредното положение, до 13 юни – три месеца, лихвата би била 25,84 лв., показва калкулаторът на законната лихва на сайта на НАП.

В момента няма публични данни за размера на забавените от началото на извънредното положение данъчни и осигурителни задължения, за да се прецени на колко би се равнявал жестът с временното премахване на наказателните лихви, но е факт, че постъпленията в хазната изостават. Какво точно е изпълнението ще се види след представянето на детайлни данни за полугодието, защото част от данъците тази година бяха отложени.

„Няма логика държавата да премахва изискванията за липса на неплатени задължения през 2020 г. при достъпа до отделни програми, тоест да признава, че има криза, и в същото време да продължи да начислява наказателни лихви на граждани и фирми“, коментира Мария Капон от Единната народна партия, която е и предприемач. Тя даде пример с преработената мярка 60:40, която ще се прилага до септември и която позволява на фирми с възникнали през 2020 г. задължения да кандидатстват за финансиране (б.р. не трябва да има неплатени и неразсрочени задължения от предходни години). „Идеята за лихвена ваканция при задължения към бюджета се предлага от различни бизнес среди, има основания за подобно решение и ще работим по него“, коментира шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова.

БЮРОКРАЦИЯ

Много фирми се оплакват от забавяния и бумащина по схемата 60:40, като проблемите личат и от официално разпространяваните съобщения на Агенцията по заетостта, пред която се повадат заявленията. В първоначалното постановление за прилагане на схемата нямаше изрично изискване фирмите да подават ежемесечно списък с работниците, за които искат да получат компенсации. Това обаче така или иначе е било поставено като условие към компаниите, защото преводите, които прави НОИ, са на месечна основа и осигурителният институт иска да е сигурен, че не превежда пари без основание.

В края на юни с изтичането на първия вариант на схемата АЗ предупреди фирмите, че изплащането на компенсациите се извършва въз основата на актуален списък на работниците за всеки един от месеците, за които е заявена помощта. От прессъобщението се разбра, че има одобрени фирми, които не са представили такива отчетни документи. В новия вариант на схемата, който ще се прилага до края на септември, изискването за месечно отчитане от страна на фирмите е изрично посочено в постановлението на МС, а от инструкциите за работодателите става ясно, че ако подадат заявлението за включване в схемата при неизтекъл месец, ще трябва да дублират списъка с хората, за които искат пари при изтичането му. „Сега“ попита АЗ дали моделът не може да бъде облекчен и фирмите да декларират през следващите месеци данни само при промяна на обстоятелствата, но още няма отговор от агенцията.

Обработката на тези документи затруднява както по-малките фирми, така и самите служители на Агенцията по заетостта, изтъкват представители на бизнеса. Забавянията проличаха и при представянето на новия дизайн на мярката, защото АЗ препоръча фирми с офиси в София и други населени места да предпочетат бюрата по труда извън столицата. За мярката 60/40 в новия й дизайн в периода юли-септември е заложен бюджет от 500 млн. лв., не е ясно дали той ще бъде усвоен. По последни данни по мярката в предходния период – до края на юни, са били изплатени 171 млн. лв., с които са запазени 170 000 работни места.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви