Какъв чужд език трябва да владее човек, който иска да работи в институциите на ЕС, да кажем, като шофьор? Трябва ли непременно да знае английски, немски или френски? Европейският съд отговори на този въпрос.

В Европейския съюз има 24 официални езика. Който иска да работи в някоя от европейските институции, задължително трябва да владее поне един от тях. Но Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) включи още едно изискване – кандидатът за работа да притежава и „достатъчно добри  познания“ по английски, френски или немски език.

При това изискването се отнася не само до кандидатите за ръководни длъжности, например за еврокомисари или висши европейски служители, а и до онези, които искат да заемат някаква друга административна или помощна длъжност в Брюксел. Европейският съд обаче сметна това изискване за прекалено.

Съдиите в Люксембург поставиха строга рамка за езиковите изисквания към кандидатите за работа в ЕС. Магистратите обявиха, че е по принцип недопустимо кандидатите да се третират по различен начин въз основа на езиковите им познания. Испания и Италия бяха внесли жалби срещу изискването за познания по английски, френски или немски език.

Какви езици трябва да владее един шофьор?

Съдът на ЕС постанови, че такъв критерий е допустим, само ако конкретни „служебни интереси“ действително изискват подобни познания. Освен това условието за владеене на един от трите езика – английски, френски или немски – трябва да бъде прецизирано и обосновано с „ясни, обективни и предвидими критерии“, се казва още в мотивите на съдиите.

С това Европейският съд даде на европейските институции относително широки възможности да взимат решения по свое усмотрение, но само, ако за това има основателна причина. А такава причина не съществува в конкретния случай, по който се жалва Испания, отсъдиха съдиите в Люксембург.

Става въпрос за назначаването на шофьор към Европейския парламент. Самият парламент беше обосновал изискването за владеене на езици именно със „служебния интерес“, който налагал „новоназначените служители да са в състояние да „общуват ефикасно в ежедневната си работа“. Друг аргумент на ЕП беше, че именно тези три езика се говорят най-често в парламента.

Недопустимо и неравноправно третиране

Магистратите на ЕС смятат това за недопустимо и неравноправно третиране на кандидатите за работа: „Нито обстоятелството, че новоназначените шофьори ще изпълняват служебните си задачи на места, където се говори английски, френски или немски, нито това, че пътниците, които ще превозват, ще говорят най-често на английски“, може да бъде основание за въпросното изискване. И още един аргумент на съдиите: Европарламентът не е доказал доколко всеки от споменатите три езика е от наистина решаващо значение за  изпълнението на въпросните служебни задължения.

Другата жалба бе внесена от Италия – отново срещу изискването кандидатите да говорят един от трите езика. Тя вече бе уважена от съда на ЕС, но Еврокомисията (ЕК) я  обжалва. По първото дело – жалбата на Испания – съдиите определиха за нищожно изискването на ЕП, а по второто – искането на Италия – съдът отхвърли възражението на ЕК.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви