Управление на дейности по опазване на околната среда в нейната цялост по вторичното право на Европейския съюз
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев – Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В НЕЙНАТА ЦЯЛОСТ ПО ВТОРИЧНОТО ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев – Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Общи бележки
Първоначално е необходимо да бъдат направени някои уточнения. В настоящото изследване ще бъде разгледано накратко управлението на дейности по опазване на околната среда в нейната цялост по “вторично” екологично право на Европейския съюз (ЕС)[1] и преди всичко правните актове със задължителен характер за държавите-членки, приети от неговите институции, които имат по-комплексно значение в разглежданата област. Разглеждането им ще става в хронологична последователност. Няма да бъдат разгледани подробно правните актове на ЕС с незадължителен характер, с временно действие или адресирани само до една страна-членка, вкл. свързани само с нея. Също така няма да бъдат разглеждани правните актове на ЕС, свързани с отделни правни институти в областта на опазване на околната среда, като например информацията за околната среда, оценката на въздействието върху околната среда и др. Те следва да бъдат предмет на самостоятелни изследвания. Допълнителна информация за законодателството на ЕС, включително в областта на опазване на околната среда и за измененията и допълненията на съответните правни актове, може да бъде получена на следната Интернет-страница на Комисията на ЕС (наричана по-долу за краткост „Комисията”): www.eur-lex.europa.eu. Освен това информация за провежданите дейности в ЕС по опазване на околната среда и за прилагането на екологичното му законодателство може да бъде получена съответно на следните Интернет-страници на Комисията: www.ec.europa.eu/environment и www.ec.europa.eu/environment/impel. Интернет-страницата на Съда на ЕС е: www.curia.europa.eu.
І. Правни актове на ЕС със задължителен характер за всички страни-членки по управлението на дейности, свързани с опазването на околната среда в нейната цялост
Правните актове на ЕС в тази насока могат условно да бъдат обособени в три групи: а) свързани с програми за действие по опазване на околната среда; и б) свързани с участието на обществеността в управлението на дейности по опазване на околната среда; и в) свързани с контрола върху замърсяването на околната среда.
I.1. Правни актове, свързани програми за действие на ЕС по опазване на околната среда
В тази насока могат да бъдат изтъкнати 2 решения.
I.1.1. Решение № 2179/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.09.1998 г. за преглед на Програмата на Европейската общност относно политика и действие, свързани с околната среда и устойчивото развитие “Към устойчивост” (ОВ L 275, 10.10.1998 г.)
Това решение, макар и формално да не е отменено, фактически е загубило своето значение, защото е свързано с петата програма за действие на ЕО в областта на опазване на околната среда, която вече не е в сила. Поради това то няма да бъде разгледано. Необходимо е да се отбележи обаче обстоятелството, че в него се обръща специално внимание върху финансовите и техническите възможности на малките и средни предприятия да използват “екологично чисти” (в смисъл на екологосъобразни, малкоотпадъчни или безотпадъчни – бел. авт.) технологии (чл. 2, ал. 4)[2].
I.1.2. Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.11.2013 година относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (OB L 354, 28.12.2013 г.)
Това решение е временен правен акт, който се прилага от 2013 г. до 31.12.2020 г. Въпреки временния му характер, с който се създава впечатление за загубил значение правен акт, считано от 2021 г., то фактически е приложимо до приемането на следващата, осма, програма за действие в тази област. С чл. 1 от това решение е приета 7-та програма за действие за околната среда, съгласно приложението към него. „Приоритетните” цели на тази програма са изброени в чл. 2, пар. 1, букви „а” – „и”, както следва: опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на ЕС (б. „а”); б) превръщане на ЕС в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, зелена и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика (б. „б”); в) закрила на гражданите на ЕС от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и бласъстоянието им (б. „в”); г) осигуряване на максимални ползи от законодателството на ЕС в областта на околната среда чрез подобряване на неговото прилагане (б. „г”); д) подобряване на базата от знания и данни за политиката на Съюза в областта на околната среда (б. „д”); осигуряване на инвестиции за политиката в областта на околната среда и климата и предприемане на мерки по отношение на външните за околната среда фактори (б. „e”); по-добро отразяване на проблемите на околната среда и повишена съгласуваност на политиките (б. „ж”); повишаване на устойчивостта на големите градове в ЕС (б. „з”); и повишаване на ефективността на ЕС в справянето с международни предизвикателства, свързани с околната среда и климата (б. „и”). В чл. 3, пар. 1 от решението е установено задължение за институциите на ЕС и за държавите членки да предприемат „подходящи действия” за изпълнение на приоритетните цели на тази програма.
Към разглежданото решение фигурира едно приложение, озаглавено „Седма програма за действие за околната среда „Да живеем добре в пределите на нашата планета”.
I.2. Правни актове на ЕС относно участието на обществеността в управлението на дейности по опазване на околната среда
В тази насока могат да бъдат отбелязани една директива и един регламент.
I.2.1. Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.05.2003 г. относно осигуряване на участието на обществеността в съставянето на някои планове и програми, свързани с околната среда, и за изменение, с оглед на участието на обществеността и достъпа до правосъдие, на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 25.06.2003 г., изм. и доп.)
Разглежданата директива е повлияна от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхус, 1998 г.) – т.нар. “Орхуска конвенция”. ЕС се присъедини към тази конвенция с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17.02.2005 г. относно утвърждаване, от името на Общността, на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (OB L 124, 17.05.2005 г.), с декларация по чл. 19 от нея и декларация относно Директива 2003/4/ЕО[3]. Разглежданата директива е изменена в 2016 г. с Директива (ЕС) 2016/2284[4]. Основната й цел е да въведе в европейското право изискванията на Орхуската конвенция относно участието на обществеността в съставянето на някои планове и програми, свързани с околната среда, както и усъвършенстване на участието на обществеността и достъпа й до правосъдие, свързани с прилагането и на Директиви 85/337/ЕИО (отм.)[5] и 96/61/ЕО (отм.)[6] на Съвета (чл. 1).
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за осигуряване на участието на обществеността в съставянето на някои планове и програми, свързани с околната среда по тази директива:
1) задължение за държавите-членки да уредят в националното си законодателство “ранни и ефективни (правни – бел. авт.) възможности” на общественоста за участие в съставянето, изменението или прегледа на плановете и програмите, одобрени на основание на разпоредбите (от правните актове на ЕС – бел. авт.), изброени изчерпателно в приложение І към директивата (чл. 2, ал. 2, изр. първо). В това приложение са посочени следните 6 директиви: Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците (отм.)[7]; Директива 91/157/ЕИО на Съвета относно батериите и акумулаторите, съдържащи някои опасни вещества (отм.)[8]; Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12.12.1991 г. относно опазване на водите от замърсяване с нитрати, причинено от селскостопански източници (OB L 375, 31.12.1991 г.); Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (отм.)[9]; Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковане (OB L 365, 31.12.1994 г.) и Директива 96/62/ЕО на Съвета относно оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (отм.)[10];
2) задължение за тези държави да въведат в законодателството си информиране на обществеността относно проектите за посочените планове и програми или за техните изменения и прегледи, включително и относно правото й да участва при вземането на решения в тази област и компетентния орган, на когото могат да се предават становища и въпроси (чл. 2, ал. 2, изр. второ, буква “а”);
3) задължение за същите държави да регулират в законодателството си правната възможност за обществеността да изрази своето становище преди вземането на решение за утвърждаване на плана или програмата (чл. 2, ал. 2, изр. второ, буква “b”);
4) задължение за страните-членки да въведат в законодателството си изискване за отчитане на резултатите от участието на обществеността при вземането на решение (за утвърждаване на плана или програмата – бел. авт.) (чл. 2, ал. 2, изр. второ, буква “c”);
5) задължение за тези държави да уредят в законодателството си информиране на обществеността от компетентния орган относно взетото решение за утвърждаване на съответния план или програма, мотивите за вземането му и относно самото участие на обществеността при вземането му (чл. 2, ал. 2, изр. второ, буква “d”);
6) задължение за същите държави да регламентират в законодателството си начина за определяне на обществеността, която може да участва в процедурата по утвърждаване на плана или програмата, включително достатъчен период от време за такова участие (чл. 2, ал. 3). Изискванията на чл. 2 от директивата не се прилагат спрямо: а) планове и програми със самостоятелно значение, както и в областта на националната отбрана и гражданската защита (чл. 2, ал. 4); б) планове и програми, предвиждащи участие на обществеността по приложение І към Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оценка на въздействието на някои планове и програми върху околната среда (OB L 197, 21.07.2001 г.) или съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на рамката за действие на Общността в областта на политиката по водите (OB L 327, 22.12.2000 г.) (чл. 2, ал. 5). Членове 3 и 4 от директивата са посветени на изменения и допълнения съответно на Директиви 85/337/ЕИО (отм.) и 96/61/ЕО (отм.) на Съвета, които бяха посочени;
7) установяване на задължение за тези държави да уведомят Комисията за приетите национални нормативни актове, свързани с предмета на разглежданата директива (чл. 6).
Към разглежданата директива фигурират 2 приложения, а именно: Приложение І. Разпоредби за планове и програми по чл. 2; Приложение ІІ, което няма наименование и представлява допълнение на Директива 96/61/ЕО с ново приложение V, озаглавено “Участие на обществеността при вземането на решения”[11].
Българското законодателство, въвеждащо Директива 2003/35/ЕО е съсредоточено в Закон за опазване на околната среда (ЗООС – ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм. и доп.)[12], Закона за управление на отпадъците (ЗУО – ДВ, бр. 86 от 2003 г., изм. и доп.)[13], Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ – ДВ, бр. 45 от 1996 г., изм. и доп.)[14], Закона за водите (ЗВ – ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп.)[15], както и в подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.
I.2.2. Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6.09.2006 г. относно прилагане на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.09.2006 г.)
Основната цел на този регламент е да осигури спазването на международните задължения, поети от ЕС във връзка с присъединяването му към Орхуската конвенция, посочена по-горе, чрез определяне на правила за прилагането й от институциите и органите на ЕС (по арг. от чл. 1, ал. 1). В чл. 2, ал. 1 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които е могат да бъдат изтъкнати: „общественост“ е едно или повече физически или юридически лица, и асоциации, организации или групи от такива лица” (б. “б”); „институция или орган на Общността“ означава всяка обществена институция, орган, служба или агенция, създадена от или на базата на Договора, освен когато действат в рамките на съдебни или законодателни компетенции. Разпоредбите на раздел II, обаче, се прилагат по отношение на институции и органи на Общността, действащи в рамките на законодателни компетенции” (б. “в”); „информация за околната среда“ е всяка информация в писмена, визуална, звукова, електронна или друга материална форма относно: аа) състоянието на елементите на околната среда, каквито са въздухът и атмосферата, водите, почвите, земите, ландшафтът и природните местообитания, включително влажни зони, крайбрежни и морски райони, биологичното разнообразие и неговите компоненти, включително генетично модифицираните организми, и взаимодействието между тези елементи; бб) фактори, като например вещества, енергия, шум, радиация и отпадъци, включително радиоактивни отпадъци, емисии, отделяния и други изпускания в околната среда, които оказват или биха могли да окажат въздействие върху елементите на околната среда, посочени в б. “аа”; вв) мерки (включително административни мерки), като например, политики, законодателство, планове, програми, екологични споразумения и дейности, които оказват или биха могли да окажат въздействие върху елементите на околната среда, посочени в б. “аа” и “бб”, както и мерки и дейности, предназначени да предпазват тези елементи; гг) доклади относно прилагането на екологичното законодателство; дд) анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в б. “вв”; ее) състоянието на човешкото здраве и безопасност, включително замърсяването на хранителната верига, когато е приложимо, условията на живота на човека, културните обекти и построените сгради и съоръжения, дотолкова, доколкото те са, или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда, посочени в б. “аа”, или чрез тези елементи от всеки от въпросите, посочени в б. “бб” и “вв” (б. “г”); „планове и програми, свързани с околната среда“ са планове и програми, които: аа) са предмет на подготовка и, ако е уместно, приемане от институция или орган на Общността; бб) се изискват съгласно законодателни, регулаторни или административни разпоредби; и вв) допринасят за, или е вероятно да имат значително въздействие върху, постигането на целите на политиката за околна среда на Общността, както заложените в Шестата програма за действие в областта на околната среда, или във всяка следваща обща програма за действие в областта на околната среда. Общи програми за действие в областта на околната среда също се считат за планове и програми, отнасящи се до околната среда. Настоящата дефиниция няма да включва финансови или бюджетни планове и програми, а именно тези, които посочват как отделни проекти или дейности следва да бъдат финансирани или тези, касаещи предложените годишни бюджети, вътрешни работни програми на институция или орган на Общността, аварийни планове и програми, съставени единствено с цел гражданска защита” (б. “д”).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда по регламента:
1) задължение за институциите или органите на ЕС да подпомагат и да дават насоки на обществеността относно достъпа до информация, участието при вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (чл. 1, ал. 2);
2) специални правила, свързани с достъпа на обществеността до информация за околната среда (чл. 3 – 8). Те се отнасят до: а) прилагането на Регламент (EО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г.) в областта на опазване на околната среда (чл. 3); б) събирането и разпространяването на информация за околната среда от институциите или органите на ЕС (чл. 4); в) качеството на информацията за околната среда, събирана и предоставяна от институциите и органите на ЕС (чл. 5); г) прилагането на изключения спрямо исканията за достъп до информация за околната среда, свързани с препращане към Регламент (ЕО) № 1049/2001 (чл. 6); д) исканията за достъп до информация за околната среда, когато институция или орган на ЕС не разполага с такава (чл. 7); е) сътрудничеството между институциите или органите на ЕС, от една страна, и, от друга страна, компетентните национални органи на страните-членки при поискване от тях, в случаите на непосредствена опасност за човешкото здраве и състоянието на околната среда, причинена от човешка дейност или природно бедствие (чл. 8);
3) специални правила относно участието на обществеността в разработването на планове и програми, свързани с околната среда от институциите или органите на ЕС (чл. 9);
4) специални правила, свързани с вътрешното преразглеждане на административни актове, издавани от институциите или органите на ЕС и достъпа на обществеността до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда (чл. 10–12). Те се отнасят до: а) искането от неправителствени екологични организации за вътрешно преразглеждане на административни актове, издавани от институциите или органите на ЕС; б) критериите за оправомощаване на тези организации на равнище ЕС да подават искане по чл. 10 (чл. 11); в) завеждането на дела в Съда на ЕС, свързани с опазването на околната среда от такива организации съгласно Договора за функциониране на ЕС (чл. 12);
5) установяване на правна възможност за институциите или органите на ЕС да адаптират своите процедурни правила в съответствие с разглеждания регламент, които обаче, ще влязат евентуално в сила след 28.06.2007 г. (чл. 13)[16].
I.3. Правни актове на ЕС относно контрола върху замърсяването на околната среда
По-долу в тази насока вниманието ще бъде насочено върху един регламент и една директива, разгледани в хронологична последователност.
I.3.1. Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18.01.2006 г. относно създаване на Европейски регистър на изпускането и преноса на замърсители, и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.02.2006 г., изм. и доп.)
Основната цел на този регламент е улесняване на участието на обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда и допринасяне за предотвратяването и ограничаването на замърсяването на околната среда, а във връзка с това е създаден “интегриран регистър” на изпускането и преноса на замърсители на равнище ЕО под формата на достъпна за обществеността електронна база от данни (чл. 1). Той е свързан с прилагането на Протокола за регистрите на изпускането и преноса на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Киев, 21.05.2003 г.)[17]. Разглежданият регламент е изменян и допълван с Регламент (ЕО) № 596/2009[18], Регламент (ЕС) 2019/1010[19] и Регламент (ЕС) 2019/1243[20].
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от замърсяване по регламента:
1) специални правила, свързани със съдържанието на Европейския регистър на изпускането и преноса на замърсители (наричан по-долу за краткост “регистъра”) (чл. 3);
2) специални правила относно формата и структурата на регистъра (чл. 4);
3) специални правила, свързани със задължението за оператора на инсталацията да докладва на компетентния орган относно годишните количества замърсители, изпускани от инсталацията (чл. 5);
4) задължение за оператора на инсталацията да докладва на компетентния орган относно изхвърлянето на отпадъци в земята (вероятно се има предвид почвата – бел. авт.) в светлината на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците (отм.) (чл. 6);
5) специални правила относно задължението за държавите-членки да предоставят доклади на Комисията с информация за изпускането и преноса на замърсители за съответната година, събрана от компетентните им органи (чл. 7);
6) специални правила, свързани със задължението за Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околната среда, да събира информация за изпускането на замърсители в околната среда от различни източници (чл. 8);
7) специални правила относно задължението за оператора на инсталацията да отговаря за качеството (в смисъл на точността – бел. авт.) на предоставяните от него данни, както и за компетентния орган да оценява качеството на тези данни (чл. 9);
8) специални правила, свързани със задължението за Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околната среда, да осигурява безплатен достъп до информацията от регистъра в Интернет (чл. 10);
9) специални правила относно защитата на тайната на информацията (чл. 11);
10) специални правила, свързани със задължението за Комисията да насърчава участието на обществеността в усъвършенстването на регистъра (чл. 12);
11) специални правила относно достъпа на обществеността до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда (чл. 13);
12) специални правила, свързани със задължението за Комисията да издаде насоки за поддържането на регистъра (чл. 14);
13) специални правила относно задължението за Комисията и за държавите-членки да насърчават по-достъпното информиране на обществеността за съдържанието на регистъра (чл. 15);
14) задължение за тези държави на всеки 3 години да предоставят доклад на Комисията, свързан с прилагането на някои от изискванията на регламента (чл. 16);
15) задължение за Комисията да извършва преглед на докладите по чл. 16 и да издава обобщен доклад в тази насока (чл. 17);
16) правна възможност за Комисията с делегирани актове да внася изменения и допълнения на приложенията към регламента (чл. 18 и чл. 18а);
17) учредяване на комитет с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 19);
18) задължение за държавите-членки да уредят в законодателството си санкции за нарушаване на регламента, които трябва да бъдат “ефективни, пропорционални и възпиращи” и да уведомят Комисията за съответните национални разпоредби (чл. 20).
Към разглеждания регламент фигурират 3 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Дейности; Приложение ІІ. Замърсители; Приложение ІІІ. Образец на данни за докладване на изпускането и преноса от страните – членки до Комисията.
Българското законодателство, създаващо условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 166/2006 е фокусирано в ЗООС[21].
По отношение на правните актове на ЕС, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 166/2006 следва да се посочи Решение 2010/205/ЕС на Комисията от 31.03.2010 г. относно въпросника за докладване по Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Европейски регистър на изпускането и преноса на замърсители, и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 80, 8.04.2010 г.). То има организационно-технически характер, поради което няма да бъде разгледано. Към него фигурира едно приложение с наименование “Въпросник за докладване”.
I.3.2. Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24.11.2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол върху замърсяването) (OB L 334, 17.12.2010 г., попр., OB L 158, 19.06.2012 г.)
С чл. 81, ал. 1 от тази директива са отменени, от една страна, считано от 7.01.2014 г., следните директиви: Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20.02.1978 г. относно отпадъците от индустрията, използваща титанов двуокис (OВ L 54, 25.02.1978 г., изм. и доп.), Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3.12.1982 г. относно процедурите за надзор и мониторинг на околната среда, засегната от отпадъци от индустрията, използваща титанов двуокис (OВ L 378, 31.12.1982 г., изм. и доп.), Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15.12.1992 г. относно процедурите за хармонизация на програмите за намаляване и евентуално елиминиране на замърсяването, причинено с отпадъци от индустрията, използваща титанов двуокис (OВ L 409, 31.12.1992 г., попр.), Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11.03.1999 г. относно ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, причинени от употребата на органични разтворители в някои дейности и инсталации (OВ L 85, 29.03.1999 г., попр., изм. и доп.), Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.12.2000 г. относно изгарянето на отпадъци (ОВ L 332, 28.12.2000 г., попр.) и Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2008 г. относно интегрираното предотвратяване и контрол върху замърсяването (ОВ L 24, 29.01.2008 г.), а от друга страна, с чл. 81, ал. 2 е отменена, считано от 1.01.2016 г., Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2001 г. относно ограничаване на емисиите на някои замърсители във въздуха от големи заводи за изгаряне (OВ L 309, 27.11.2001 г., попр.). Основната й цел е да уреди комплексно предотвратяване и контрол върху замърсяването на околната среда, причинено от определени видове промишлени дейности чрез предотвратяване или намаляване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите и “земята” (в смисъл на почвата – бел. авт.), както и чрез предотвратяване генерирането на отпадъци, за да се постигне “висока степен на опазване на околната среда като цяло” (чл. 1). В чл. 3 от нея фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “замърсяване” е всяко пряко или косвено постъпване във въздуха, водите или земята на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в резултат на човешка дейност, които могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве или качеството на околната среда, да предизвикат увреждане на материалните блага, да ограничат или предотвратят възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания” (т. 2); “инсталация” е всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение І или в част 1 от приложение VІІ, дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването” (т. 4); “емисия” е прякото или косвеното изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове във въздуха, водите или земята от организирани или неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация” (т. 4); “норма на допустими емисии” е масата, изразена чрез определени конкретни показатели, концентрацията и/или равнището на емисиите, които не може да бъдат превишавани по време на един или повече периоди от време” (т. 5); “стандарт за качество на околната среда” е определен от правото на Съюза набор от изисквания, на които трябва да отговаря в определен момент определена околна среда или обособена част от нея” (т. 6); “общи правила със задължителна сила” са норми за допустими емисии или други условия, най-малко на отраслово равнище, които са приети с намерението да бъдат използвани пряко за определяне на условията на разрешителното” (т. 8); “най-добри налични техники” са най-ефективният и напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно, намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло” (т. 10); “референтен документ за най-добри налични техники” е документ, който е резултат от обмена на информация, организиран съгласно чл. 13, изготвен за определени дейности и описващ по-специално прилаганите техники, настоящите емисии и равнищата на консумация, разглежданите техники за определяне на най-добрите налични техники, както и заключенията за най-добрите налични техники и всякакви най-нови техники, в който се отделя специално внимание на изброените в приложение ІІІ критерии” (т. 11); “оператор” е всяко физическо или юридическо лице, което изцяло или частично експлоатира или контролира дейността на дадена инсталация или част от нея, включително горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци или, когато това се предвижда от националното право – лице, на което е делегирана решаваща икономическа власт по отношение на техническото функциониране на инсталацията” (т. 15).
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда по директивата:
1) задължение за страните-членки да уредят в законодателството си разрешителен режим за изграждането и функционирането на инсталации, включително горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци (чл. 4);
2) задължение за тези държави да уредят в законодателството си издаване на разрешително за (изграждането и функционирането на – бел. авт.) инсталация, само ако тя съответства на изискванията на тази директива (чл. 5, ал. 1);
3) оправомощаване на тези държави да уредят в законодателството си специфични изисквания за определени категории инсталации, включително горивни, за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, които да фигурират в “общи правила със задължителна сила” (чл. 6);
4) задължение за тези държави да уредят в законодателството си задължения за оператора на инсталацията, при инцидент или авария със значително отрицателно въздействие върху околната среда, да информира незабавно за това компетентния орган и да предприеме всички необходими мерки за ограничаване на вредните последици за състоянието на околната среда, както и правомощие за компетентния орган да изисква от оператора да предприеме допълнителни мерки за ограничаване на тези вредни последици (чл. 7);
5) задължение за тези държави да уредят в законодателството си спазване на условията на разрешителното, а в случай на тяхното нарушаване – задължения за оператора на инсталацията, да информира незабавно за това компетентния орган и да предприеме всички необходими мерки за възстановяване на съответствието с реквизитите на разрешителното, както и правомощие за компетентния орган да изисква от оператора да предприеме допълнителни мерки за възстановяване на това съответствие (чл. 8);
6) правна възможност за тези държави да не включват норми за допустими преки емисии на определени парникови газове спрямо инсталациите по приложение І към Директива 2003/87/ЕО[22] при издаването на разрешително в случаите на дейности, извършвани в рамките на инсталацията, освен ако няма да бъде предизвикано значително замърсяване на “местно равнище” (чл. 9, ал. 1);
7) специални правила, свързани с категориите промишлени дейности по приложение І към директивата (чл. 10 – 27). Те се отнасят до: а) препращането към изброяването по отношение на тези дейности (чл. 10); б) общите принципи, уреждащи основните задължения на оператора на инсталацията (чл. 11); в) изброяването на реквизитите на заявлението за разрешително (чл. 12); г) референтните документи за най-добрите налични техники и обмена на информация (чл. 13); д) изброяването на реквизитите на разрешителното (чл. 14); е) нормите за допустими емисии на замърсяващи вещества, равностойните показатели и техническите мерки (чл. 15), като тези норми са относими спрямо “точката на изпускане на емисиите от инсталацията” (ал. 1); ж) изискванията за провеждане на мониторинг на емисиите на замърсяващи вещества от инсталацията (чл. 16); з) “общите правила със задължителна сила” за дейностите по приложение І към директивата (чл. 17); и) спазването на стандартите за качество на околната среда (чл. 18); й) задължението за компетентния орган да следи развитието на най-добрите налични техники и да информира за това “заинтересованата общественост” (чл. 19); к) задължението на оператора на инсталацията да информира компетентния орган за извършваните промени в нея (чл. 20); л) правомощието за компетентния орган да преразглежда и актуализира условията на разрешителното (чл. 21); м) затварянето на площадката, на която се намира инсталацията след окончателното прекратяване на съответната дейност (чл. 22); н) екологичните инспакции, които трябва да бъдат планирани (чл. 23); о) достъпа до информация и участието на обществеността в процедурата за издаване на разрешително (чл. 24); п) достъпа на обществеността до правосъдие, т. е. правните й възможности за обжалване по административен или съдебен ред на административните актове, свързани с разрешителните в разглежданата област (чл. 25); р) трансграничното въздействие на функционирането на инсталацията и необходимостта от сътрудничество между държавите-членки в тази насока (чл. 26); с) най-новите техники, набелязани в референтните документи за най-добрите налични техники (чл. 27);
8) специални правила относно горивните инсталации (чл. 28-41). Те се отнасят до: а) приложното поле, свързано с горивните инсталации, чиято номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW, независимо от използвания вид гориво (чл. 28); б) “правилата за обединяване” в случаите, когато отпадъчните газове от две или повече горивни инсталации се изпускат през общ комин (чл. 29); в) нормите за допустими емисии определени в приложение V към директивата (чл. 30); г) правната възможност за страните-членки да уредят в законодателството си “минимални степени на десулфуризация” за горивни инсталации, използващи местно произведено твърдо гориво (чл. 31); д) правната възможност за тези държави да уредят в законодателството си прилагането на “преходен национален план” за горивни инсталации с издадени разрешителни преди 27.11.2002 г., който да обхваща периода 1.01.2016 г. – 30.06.2020 г. (чл. 32); е) изключенията (“временните дерогации”) от спазването на нормите за допустими емисии за периода 1.01.2016 – 31.12.2023 г. (чл. 33); ж) изключенията от спазването на нормите за допустими емисии за периода до 31.12.2019 г. спрямо горивни инсталации, които са част от малка изолирана мрежа (чл. 34); з) изключенията от спазването на нормите за допустими емисии за периода до 31.12.2022 г. спрямо инсталациите за централно отопление (чл. 35); и) съхранението на въглероден двуокис (диоксид) в геоложки формации (чл. 36); й) задължението за предвиждане в разрешителното на случаи на “лошо функциониране” или повреда на пречиствателните съоръжения (чл. 37); к) задължението за извършване на мониторинг на емисиите от горивните инсталации съгласно част 3 от приложение V към директивата (чл. 38); л) условията за спазване на нормите за допустими емисии по част 4 от приложение V към същата директива (чл. 39); м) определянето на нормите за допустими емисии от горивни инсталации, използващи две или повече горива (чл. 40); н) правилата за изпълнение по отношение на периодите на пускане и спиране на горивните инсталации и преходните национални планове (чл. 41);
9) специални правила, свързани с инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци (чл. 42–55). Те се отнасят до: а) приложното им поле (чл. 42); б) определението за “остатък”, в което е указано, че това е “всякакъв твърд или течен отпадък, генериран от инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци” (чл. 43); в) реквизитите на заявлението за разрешително (чл. 44); г) реквизитите на разрешителното (чл. 45); д) контрола върху емисиите от тези инсталации, който включва изисквания за изпускането им по контролиран начин чрез комин и спазване на нормите за допустими емисии по приложение VІ към директивата (чл. 46); е) задължението на оператора, в случай на повреда, да намали или прекрати съответните дейности до възстановяване на нормалното функциониране на инсталацията (чл. 47); ж) мониторинга на емисиите, който трябва да се извършва съгласно изискванията на части 6 и 7 от приложение VІ към тази директива (чл. 48); з) условията за спазване на нормите за допустими емисии във въздуха и във водата по част 8 от приложение VІ към директивата (чл. 49); и) експлоатационните условия на тези инсталации (чл. 50); й) правната възможност за разрешаване на промяна в експлоатационните условия по чл. 50 (чл. 51); к) доставянето и приемането на отпадъци (чл. 52); л) обезвреждането на остатъците от дейността на инсталациите (чл. 53); м) съществената промяна в експлоатацията на тези инсталации (чл. 54); н) докладването и информирането на обществеността относно инсталациите за изгаряне или за съвместно изгаряне на отпадъци (чл. 55);
10) специални правила относно инсталациите и дейностите, при които се използват органични разтворители (чл. 56–65). Те се отнасят до: а) приложното им поле (чл. 56); б) дефинирането на определени правни понятия (чл. 57); в) замяната на опасни вещества или смеси, съдържащи летливи органични съединения с по-малко вредни (чл. 58); г) контрола върху емисиите на летливи органични съединения с оглед на спазването на установените пределно допустими норми по части 2 и 3 на приложение VІІ към тази директива (чл. 59); д) мониторинга върху емисиите на тези замърсители, който трябва да се извършва съгласно изискванията на част 6 от приложение VІІ към директивата (чл. 60); е) условията за спазване на нормите за допустими емисии на летливи органични съединения в отпадъчни газове във въздуха по част 6 от приложение VІІ към разглежданата директива (чл. 61); ж) задължението за оператора да предоставя на компетентния орган, при поискване, данни за спазване на условията за функциониране на инсталацията (чл. 62); з) съществената промяна на съществуващите инсталации (чл. 63); и) задължението за Комисията да организира обмен на информация с държавите-членки, бранщови и неправителствени екологични организации относно използването на органични разтворители в производството и въздействието им върху околната среда и човешкото здраве (чл. 64); й) достъпа на обществеността до информация относно разрешителното за функциониране на инсталациите, използващи органични разтворители (чл. 65);
11) специални правила, свързани с инсталациите, произвеждащи титанов двуокис (чл. 66–70). Те се отнасят до: а) приложното им поле (чл. 66); б) забраната за обезвреждане на определени видове отпадъци във водни обекти, морета или океани (чл. 67); в) контрола върху емисиите на титанов двуокис във водите, който е свързан със спазването на нормите за допустими емисии, определени в част 1 от приложение VІІІ към тази директива (чл. 68); г) контрола върху емисиите на титанов двуокис във въздуха, който е свързан със спазването на нормите за допустими емисии, определени в част 2 от приложение VІІІ към директивата (чл. 69); д) мониторинга върху емисиите на този замърсител, който трябва да се извършва съгласно изискванията по част 3 от приложение VІІІ към разглежданата директива (чл. 70);
12) задължение за страните-членки да определят компетентен орган за спазване на задълженията по тази директива (чл. 71);
13) задължение за тези държави да предоставят на Комисията доклад относно прилагането на директивата (чл. 72);
14) задължение за Комисията да предоставя на всеки 3 години на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на тази директива (чл. 73);
15) правомощие за Комисията да приема “делегирани актове” за изменение на приложения V – VІІ от разглежданата директива с оглед на адаптирането им към техническия прогрес (чл. 74);
16) учредяване на комитет с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 75);
17) определяне на петгодишен срок спрямо правомощието на Комисията да приема делегирани актове, считано от 6.01.2011 г. (чл. 76);
18) правомощие за Европейския парламент и за Съвета да оттеглят делегирането на правомощия на Комисията (чл. 77);
19) правомощие за Европейския парламент и за Съвета да възразяват срещу делегирани актове на Комисията (чл. 78);
20) задължение за държавите-членки да уредят в законодателството си санкции за нарушение на националните нормативни актове, въвеждащи тази директива, които да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (чл. 79);
21) задължение за тези държави да информират Комисията относно текста на основните разпоредби от националното право, приети в областта, регулирана от директивата (чл. 80, ал. 2).
Към разглежданата директива фигурират 10 приложения, а именно: Приложение І. Категории дейности по чл. 10; Приложение ІІ. Списък на замърсяващите вещества; Приложение ІІІ. Критерии за определяне на най-добрите налични техники; Приложение ІV. Участие на обществеността във вземането на решения; Приложение V. Технически разпоредби относно горивните инсталации; Приложение VІ. Технически разпоредби относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци; Приложение VІІ. Технически разпоредби относно инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители; Приложение VІІІ. Технически разпоредби относно инсталации, произвеждащи титанов двуокис; Приложение ІХ. (ненаименовано) в две части, озаглавени както следва: Част А. Отменени директиви и последващите им изменения; Част Б. Списък на сроковете за транспониране в националното законодателство и прилагане; Приложение Х. Таблица на съответствието.
Българското законодателство, въвеждащо Директива 2010/75/ЕС е съсредоточено в: а) ЗООС и някои подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, напр. Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, приета с ПМС № 238 от 2.10.2009 г. (ДВ, бр. 80 от 2009 г., попр., изм. и доп.); б) ЗИДЗЧАВ (ДВ, бр. 102 от 2012 г.), както и в някои подзаконови нормативни актове по прилагането на ЗЧАВ, напр. Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 96 от 2003 г., изм. и доп.) и Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, приета с ПМС № 354 от 28.12.2012 г. (ДВ, бр. 2 от 2013 г., в сила от 08.01.2013 г.); в) ЗУО[23] и някои подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, напр. Наредба № 3 от 22.05.2013 г. за изискванията към инсталации, произвеждащи титанов диоксид, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.)[24] и Наредба № 4 от 05.04.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 36 от 2013 г.).
Правните актове на ЕС, свързани с прилагането на Директива 2010/75/ЕС са с организационно-технически характер, поради което те няма да бъдат подробно разгледани, а предимно отбелязани накратко, както следва:
- Решение 2000/479/ЕО на Комисията от 17.07.2000 г. относно поддържане на Европейски регистър на емисията на замърсител (EPEЗ) по чл. 15 от Директива 96/61/ЕО на Съвета относно интегрираното предотвратяване и контрол върху замърсяването (ОВ L 192, 28.07.2000 г.)
Това решение е свързано с отменената Директива 96/61/ЕО, но все още е в сила на основание чл. 22 от Директива 2008/1/ЕО (отм.) и по арг. от чл. 81 от Директива 2010/75/ЕС, и регламентира: а) задължението за страните-членки да докладват на Комисията относно емисиите на вредни вещества (замърсители) от определени източници на замърсяване (чл. 1); б) задължението за тези държави да изготвят доклад за това на всеки 3 години (чл. 2); в) задължението за Комисията да обобщава данните от националните доклади на тези държави и да изготвя препоръчителни документи, свързани с прилагането на Директива 96/61/ЕО относно интегрираното предотвратяване и контрол върху замърсяването (чл. 3); г) задължението за страните-членки да предоставят на Комисията данните от докладите си на електронен носител (чл. 4).
Към решението фигурират 4 приложения, озаглавени както следва: Приложение А1. Списък на замърсителите, които трябва да бъдат докладвани при превишаване на допустимите норми; Приложение А2. Образец за докладване на емисионните данни от страните-членки; Приложение А3. Категории източници и NOSE-P кодове за докладване; Приложение А4. Използвани дефиниции във връзка с EPEЗ[25].
- Решение за изпълнение 2011/631/ЕС на Комисията от 21.09.2011 г. относно определяне на въпросник, който да бъде използван за докладване относно прилагането на Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (OB L 247, 24.09.2011 г.)
С чл. 2 от това решение е отменено, считано от 01.01.2013 г., Решение 2010/728/ЕС на Комисията от 29.11.2010 г. относно установяване на въпросник, използван при докладване за прилагането на Директива 2008/1/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно комплексното предотвратяване и контрол върху замърсяването (КПКЗ) (OВ L 313, 30.11.2010 г.). Въпреки че то е свързано с отменената Директива 2008/1/ЕО, то все още е в сила по арг. от чл. 81 от Директива 2010/75/ЕС. Към него фигурира едно ненаименовано приложение, свързано с горепосочения въпросник.
- Решение на Комисията от 16.05.2011 г. относно създаване на форум за обмен на информация по чл. 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (OB L 146, 17.05.2011 г.)
С чл. 1 от това решение е учреден Форум за насърчаване на обмена на информация по чл. 13, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС. Изтъкнати са две негови основни задачи, а именно: а) даване на становище относно условията и реда за обмен на информация по чл. 13, ал. 3 от тази директива, и б) даване на становище относно референтните документи за “най-добрите налични техники” по чл. 13, ал. 4 от същата директива (чл. 2). Комисията е оправомощена да се консултира с “форума” по всички въпроси, свързани с чл. 13 от горепосочената директива, както и с най-добрите налични техники (чл. 3). Членове на “форума” са редставители на държавите-членки, на международни организации, браншови промишлени организации, свързани с дейностите по приложение І към директивата, както и неправителствени екологични организации (чл. 4, ал. 1). Този “форум” се председателства от Комисията (чл. 5, ал. 1), която поема и пътните разходи на участниците в него (чл. 6, ал. 2).
- Решение за изпълнение 2012/115/ЕС на Комисията от 10.02.2012 г. относно определяне на правила за преходните национални планове по Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (OB L 52, 24.02.2012 г.)
Към това решение фигурира едно ненаименовано приложение.
- Решение за изпълнение на Комисията 2012/119/ЕС от 10.02.2012 г. за формулиране на правила в Ръководство относно събирането на данни и съставянето на референтни документи за най-добрите налични техники (НДНТ), както и за осигуряването на тяхното качество, съгласно изискванията на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (ОВ L 63, 03.2012 г.)
Към това решение фигурира едно приложение, озаглавено „Ръководство за практическата уредба на обмена на информация съгласно член 13, параграф 3, букви „в” и „г” от Директива 2010/75/ЕС, включително относно събирането на данни, изготвянето на референтни документи за най-добрите налични техники (НДНТ) и осигуряването на качеството им”.
- Решение за изпълнение 2012/134/ЕС на Комисията от 28.02.2012 г. относно формулиране на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при стъкларското производство, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (OB L 70, 08.03.2012 г.)
Към това решение фигурира едно приложение, озаглавено “Заключения за НДНТ при производството на стъкло”.
- Решение за изпълнение 2012/135/ЕС на Комисията от 28.02.2012 г. относно формулиране на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при производството на чугун и стомана, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (OB L 70, 08.03.2012 г.)
Към това решение фигурира едно приложение, озаглавено “Заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при производството на чугун и стомана”.
- Решение за изпълнение 2012/249/ЕС на Комисията от 07.05.2012 г. относно определяне на периодите на пускане и спиране за целите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (OB L 139, 09.05.2012 г.)
Към това решение фигурира едно приложение, озаглавено “Дискретни процеси и работни параметри, свързани с периодите на пускане и спиране”.
- Решение за изпълнение 2012/795/ЕС на Комисията от 12.12.2012 г. за определяне на вида, формата и честотата на подаване на информацията, която да бъде предоставена от държавите членки за целите на докладването относно прилагането на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (OB L 349, 19.12.2012 г.)
Към това решение фигурират 2 приложения, озаглавени както следва: Приложение I. Въпросник за прилагането на Директива 2010/75/ЕС, посочен в член 1, ал. 2; Приложение II. Въпросник за прилагането на Директива 2010/75/ЕС, посочен в член 1, ал. 3.
- Решение за изпълнение 2013/84/ЕС на Комисията от 11.02.2013 г. относно формулиране на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при дъбенето на кожи, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (OB L 45, 16.02.2013 г.)
В чл. 1 от решението е установено задължение за страните-членки да определят начина на формулиране на заключенията за НДНТ при дъбенето на кожи съгласно приложението. Към това решение фигурира едно приложение, озаглавено “Заключения за НДНТ при дъбенето на кожи”.
- Решение за изпълнение 2013/163/ЕС на Комисията от 26.03.2013 г. относно формулиране на заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при производството на цимент, вар и магнезиев окис, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (OB L 100, 09.04.2013 г.)
В чл. 1 от решението е установено задължение за страните-членки да определят начина на формулиране на заключенията за НДНТ при производството на цимент, вар и магнезиев окис съгласно приложението. Към това решение фигурира едно приложение, озаглавено “Заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) при производството на цимент, вар и магнезиев окис”.
ІI. Правни актове на ЕС с незадължителен характер за всички страни-членки относно управлението на дейности по опазване на околната среда в нейната цялост
В тази насока могат да бъдат посочени в хронологична последователност: Препоръка 75/65/ЕИО на Комисията от 20.12.1974 г. към страните-членки относно опазване на архитектурното и природното наследство (ОВ L 21, 28.01.1975 г.); Препоръка 75/436/ЕОАЕ,ЕОВС,ЕИО на Съвета от 3.03.1975 г. относно разпределяне на разходите и действия на публичните власти по екологични въпроси (ОВ L 194, 25.07.1975 г.); Резолюция на Съвета от 3.03.1975 г. относно енергетиката и околната среда (ОВ С 168, 25.07.1975 г.); Резолюция на Съвета от 24.06.1975 г. относно ревизиран списък на замърсители от втора категория, които трябва да бъдат изследвани като част от Програмата за действие на Европейските общности по околната среда (ОВ С 168, 25.07.1975 г.); Резолюция на Съвета от 15.07.1975 г. относно адаптиране към техническия прогрес на директивите или другите правила на Общността по опазване и възстановяване на околната среда (ОВ С 168, 25.07.1975 г.); Резолюция на Консултативния комитет на ЕОВС от 23.03.1984 г. относно политиката на Общността по опазване на околната среда (ОВ С 114, 28.04.1984 г.); Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на страните-членки на Европейските общности при срещата им в Съвета от 3.10.1984 г. относно връзката между околната среда и развитието (ОВ С 272, 12.10.1984 г.); Резолюция на Съвета от 28.01.1991 г. относно зелена книга за урбанизираната околна среда (ОВ С 33, 8.02.1991 г.); Резолюция на Съвета и на министрите на здравеопазването при срещата им в Съвета от 11.11.1991 г. относно здравето и околната среда (ОВ С 304, 23.11.1991 г.); Препоръка 96/733/ЕО на Комисията от 9.12.1996 г. относно споразуменията по околната среда, прилагащи директивите на Общността (ОВ L 333, 21.12.1996 г.); Решение [на Европейската агенция по околната среда] от 21.03.1997 г. относно достъпа на обществеността до документите на Европейската агенция по околната среда (ОВ С 282, 18.09.1997 г.); Резолюция на Съвета от 7.10.1997 г. относно изготвянето на проекти за правни актове, прилагането и контрола на екологичното право на Общността (ОВ С 321, 22.10.1997 г.); Резолюция на Съвета от 7.10.1997 г. относно споразуменията по околната среда (ОВ С 321, 22.10.1997 г.); Препоръка 2001/331/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.04.2001 г. за определяне на минимални критерии за инспекции по околната среда в страните-членки (ОВ L 118, 27.04.2001 г.); Препоръка 2001/453/ЕО на Комисията от 30.05.2001 г. относно приемане, определяне на размера и посочване на показатели на околната среда в годишните счетоводни баланси и годишните доклади на компаниите (ОВ L 156, 13.06.2001 г.); Резолюция на Съвета от 25.03.2002 г. относно разширяване на зелената книга за корпоративната социална отговорност (ОВ С 86, 10.04.2002 г.); Резолюция на Съвета от 6.02.2003 г. относно корпоративната социална отговорност (ОВ С 39, 18.02.2003 г.). Освен тях, в разглежданата област може да се изтъкне и един документ на ЕС, също с незадължителен характер за страните-членки, а именно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Европейският зелен пакт[26]. Брюксел, 11.12.2019 г. COM(2019) 640 final[27].
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба може да се изтъкне обстоятелството, че е налице тенденция в европейското екологично право към осигуряване на по-широко участие на обществеността в дейности, свързани с опазването на околната среда. От друга страна програмите за действие в тази област служат като насока за действие на институциите на ЕС в разглежданата област и имат, освен това, важно значение за екологичната политика на ЕС. Освен това правните актове на ЕС относно контрола върху замърсяването на околната среда несъмнено ще допринесат за улесняване на процедурите по издаване на разрешителни за определени видове промешлени дейности, които оказват значимо въздействие върху околната среда.
[1] Вж. напр. относно вторичното (производното) право на ЕС, Борисов, О. Право на Европейския съюз. 8. прераб. и доп. изд. С., Нова звезда, 2010, с. 133-144; Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. С., Издателски комплекс-УНСС, 2012, с. 34-42; Попова, Ж. Право на Европейския съюз. 4. осн. прераб. и доп. изд. С., Сиела, 2020, с. 160-173; Семов, А. Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му. С., Министерство на правосъдието, 2005, с. 33-42, и др.
[2] Вж. за повече подробности относно Решение № 2179/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, напр. Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското право по опазване на околната среда в нейната цялост. С., ИК “НИКЕ-НТ-89”, 2006, с. 58; от него. Опазването на околната среда и вторичното европейско право. – Общество и право. С., 2007, № 3, с. 99–100.
[3] Става дума за Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда, и за отмяна на Директива на Съвета 90/313/ЕИО (ОВ L 41, 14.02.2003 г.).
[4] Става дума за Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14.12.2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г.).
[5] В тази насока трябва да се има предвид Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда – OB L 26, 28.01.2012 г.), която отмени Директива 85/337/ЕИО.
[6] Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24.09.1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрол върху замърсяването (ОВ L 257, 10.10.1996 г., изм. и доп.) е отменена с чл. 22 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2008 г., носеща същото наименование (ОВ L 24, 29.01.2008 г.), като в тази насока трябва да се има предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24.11.2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол върху замърсяването) (OB L 334, 17.12.2010 г.), която отмени Директива 2008/1/ЕО.
[7] Тази директива е отменена от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно отпадъците (OВ L 114, 27.04.2006 г.), а понастоящем в тази насока трябва да се има предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за отмяна на някои директиви (OВ L 312, 22.11.2008 г.), която отмени Директива 2006/12/ЕО.
[8] Понастоящем в тази насока трябва да се има предвид Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6.09.2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (OB L 266, 26.09.2006 г.).
[9] Тази директива е отменена с чл. 41 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за отмяна на някои директиви (OВ L 312, 22.11.2008 г.), която следва да се има предвид в тази насока.
[10] В тази насока трябва да се има предвид Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (OB L 152, 11.06.2008 г.), която отмени Директива 96/62/ЕО.
[11] Вж. за повече подробности относно Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, напр. Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското право по опазване на околната среда в нейната цялост, с. 59–64 и цитираната там литература; от него. Опазването на околната среда и вторичното европейско право, с. 100 – 104; Eving, M. The Transposition into Irish Law of Directive 2003/35/EC. – Friends of the Irish Environment [online]. Kilcatherine, 7 July 2005, p. 9-30. [viewed 04.09.2021]. Available from: https://www.friendsoftheirishenvironment.org/attachments/article/16383/access2.pdf .
[12] Вж. чл. 81–91.
[13] Вж. чл. 31, ал. 3.
[14] Вж. чл. 27.
[15] Вж. чл. 168а–168г.
[16] Вж. относно Регламент (ЕО) 1367/2006, напр. Pallemaerts, M. Compliance by the European Community with its obligations on Access to Justice as a Party to the Aarhus Convention. – Institute for European Environmental Policy [online]. London-Brussels, 2009, June, p. 20-28. [viewed 04.09.2021]. Available from: https://ieep.eu/uploads/articles/attachments/32e44502-f053-4fb8-a894-d4a60c02d01c/aarhus_report.pdf?v=63664509719 .
[17] ЕС не се е присъединил към този протокол с нарочен правен акт, но фактически го прилага чрез разглеждания регламент. Република България е ратифицирала този протокол със закон от 17.11.2006 г. (ДВ, бр. 97 от 2006 г.). Той е в сила за нашата страна от 11.07.2010 г. и е обнародван в ДВ, бр. 13 от 14.02.2012 г.
[18] Става дума за Регламент (ЕО) № 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г. за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета на някои актове, за които се прилага процедурата, предвидена в член 251 от Договора, във връзка с процедурата по регулиране с контрол – адаптиране към процедурата по регулиране с контрол – част четвърта (OB L 188, 18.07.2009 г.).
[19] Става дума за Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5.06.2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (OB L 170, 25.06.2019 г.).
[20] Става дума за Регламент (ЕС) 2019/1243 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. за адаптиране на редица правни актове, предвиждащи използване на процедурата по регулиране с контрол, към членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (OB L 198, 25.07.2019 г.).
[21] Вж. чл.чл. 22а–22в, създадени със ЗИДЗООС (ДВ, бр. 52 от 2008 г.).
[22] Става дума за Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.10.2003 г. относно установяване на Схема за разрешаване на търговия с емисии на парникови газове в рамките на Общността, и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (OВ L 275, 25.10.2003 г., изм. и доп.).
[23] Вж. чл. 43, ал. 1.
[24] Наредбата въвежда изискванията на глава VI и Приложение VIII на Директива 2010/75/ЕС.
[25] Вж. за повече подробности относно Решение 2000/479/ЕО на Комисията, Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското право по опазване на околната среда в нейната цялост, с. 73–74.
[26] В този документ употребата на думата „пакт” има по-скоро символично значение за обозначаване на своеобразен призив за единство на институциите на ЕС по отношение на опазването на околната среда и предотвратяване на изменението на климата. В него е изтъкнато, че „Европейският зелен пакт” представлява „нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси.” Вниманието е насочено към три групи проблеми за решаване, а именно: а) „трансформация” на икономиката на ЕС към „устойчиво бъдеще”; б) „лидерство” в дипломатическите усилия за ефективно международно сътрудничество в областта на околната среда, климата и енергетиката; и в) действия по реализация на т.нар. „Европейски пакт за климата”.
[27] Вж. Eur-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз [онлайн]. [прегледан 09.04.2021]. Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1588580774040&uri=CELEX%3A52019DC0640 .
