На свое извънредно заседание на съдийската колегия на ВСС, проведено на 15.03.2020 г. /открито в 19,55 ч. и закрито  в 20,30 ч./ , или  в рамките на 35 мин., ВСС е взел и гласувал по 18 точки свои решения. Без коментар оставяме факта, как за 35 мин. са се изчели, но и взели всички тези решения, засягащи не само правосъдната система, но и всички граждани и гражданското общество като цяло, включително и по отношение на закрепени и регламентирани от Конституцията и Международни Конвенции /по които е страна Р.България/ основни човешки права и свободи.

С това протоколно решение обаче, се поставят въпроси на които същият този ВСС следва да отговори, като например:

1. Какъв по своя характер административен акт се явява горепосоченото решение и какви са правните последици от същия, включително и подлежи ли на обжалване, от кого и пред кого?

Само да вметна, че ако органът, пред който може да се обжалва Решението е Върховният административен съд, то Председателят на същият ВАС на Р. България е член по право на ВСС, както и че всички съдии на този съд /както междувпрочем и всички съдии в Р. България/ се избират, назначават, наказват,  атестират и освобождават с решение на същия този ВСС и именно тази съдии ще следва да се произнесат и разглеждат евентуални жалби срещу това протоколно решение на своя висшестоящ орган.

2. Какви са правомощията на ВСС самостоятелно и на собствено основание да издава заповеди до всички граждани и професионални съсловия, съгласно т. 10 от протоколното решение, което гласи: „ЗАБРАНЯВА СЕ достъпа в съдебните сгради на граждани, страни по дела, вещи лица, преводачи, адвокати и всички други лица …“?

Този въпрос повдига въпросът и може ли ВСС да налага забрани на адвокати, включително и да нарушава Конституцията и Закона за адвокатурата, съгласно който „Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.“ – чл. 29 от ЗА.

А също така и повдига въпроса за изключенията в т. 12 на същото протоколно решение: „ЗАБРАНЯВА СЕ достъпа на магистрати, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебни служители в съдебните сгради, с изключение на ангажираните по дежурства съобразно графика за работа, изготвен от административните ръководители на органите на съдебна власт.“.

Този въпрос е в пряка връзка със следващият, а именно, ако се прави изключение за на практика всички магистрати и съдебни служители в съдебната сграда на основание „дежурства съобразно графика за работа, изготвен от административния ръководител на органите на съдебната власт“, то тази забрана на какво основание е АБСОЛЮТНА за едни /адвокати, вещи лица и на практика за всички граждани съгласно т. 10 от протоколното решение/ и ОТНОСИТЕЛНА за други, съгласно горепосочената т. 12?!

3. Налице ли е противоречие между т. 10 от решението /свързана с абсолютната забрана за достъп в съдебните сгради/ с т. 15 от същото решение: „ЗАДЪЛЖАВА административните ръководители на съдилищата да организират извършването на всички административни услуги на принципа на „едно гише“, физически разположено максимално близо до входа на съдебната сграда като осигурят непрекъснатото му обезпечаване с необходимите предпазни средства срещу разпространение на инфекцията.“

Противоречието според нас е в това, че ако има абсолютна забрана за достъп до съдебните сгради по смисъла на т. 10 от решението, то как по смисъла на т. 15 същата се изпълнява, като се организира извършването на всички административни услуги на принципа на „едно гише“.

В крайна сметка, имат ли достъп изброените в т. 10 граждани, адвокати и всички други лица до съдебните сгради, пък било то и на принципа на „едно гише“, или не?

4. И още един въпрос към Висшия съдебен съвет /без каквито и да било претенции за изчерпателност на въпросите/. И този въпрос става все по-актуален, за да се постави дори на разглеждане на основание масовото недоволство на адвокати и граждани за това, че работата на съдебната власт свързана с нейните резултати /т.е. изготвянето на съдебни решения и определения и качването им в електронната система на всяко едно от съдилищата/ е изцяло блокирана. Т.е. за срока на извънредното положение или от 13.03.2020 г. насам /без да знаем докога!/ съдиите от една страна са задължени да пишат своите съдебни актове, като при това дори са длъжни да се отчитат пред своите административни ръководители /съгласно т. 14 от решението на ВСС/ но тези, същите съдебни актове, не се обявяват и до тях на практика няма достъп никой /без значение дали е адвокат, гражданин и т.н./..

От горното произтичат редица проблеми, при това и се рискува да бъдат накърнени съществено правата и интересите не само на адвокати и граждани – страни по делата по същите актове, но и интересите на цялото гражданско общество! И това е така, защото всеки може да си представи, че когато настъпи „ДЕНЯТ Х“ /т.е. извънредното положение отпадне/, то ще „гръмне тази бомба със закъснител“, тъй като в рамките на ден-два ще се появят изведнъж не стотици, а хиляди съдебни актове, включително и същите ще се връчват на страните по дела и техните адвокати, като оттам нататък ще започнат да текат предвидените в закона срокове за тяхното обжалване, вземане на становище и други. Тези срокове обаче са 3-дневни; 7-дневни; 14-дневни, едномесечни. Пропускането на всеки един срок обаче води до процесуална преклузия! Т.е. ако гражданите лично или техните адвокати не са в състояние физически да отреагират на десетки, а понякога и стотици съдебни актове които ще получат едновременно в рамките на само няколко дни, то ще настъпят непредотвратими последици за гражданите, които ще загубят права, а оттук и най-простичко казано – делата си.

Няма лошо, че процесуалните срокове за времето на извънредното положение спират да текат. Така и трябва да бъде! Въпросът обаче е, на кого би попречило качването на съдебните в електронната система на съответния съд /както е било и досега/, за да могат граждани, вещи лица, адвокати и други да работят по делата си преди да е настъпил „ДЕНЯТ Х“. Именно по този начин ще се отрази основен принцип на гражданското общество за предвидимост и проследимост на актовете на държавната администрация, включително и на съдебната.

5. И още един въпрос, все пак! Ако никоя друга власт в държавата, включително и изпълнителната в лицето на Министерски съвет, министъра на здравеопазването или дори по предложение на Щаба не е забранил от 13.03.2020 г. досега достъпът до други административни сгради /включително и до други държавни и общински сгради/ в които се осъществява дейност от други органи и служители /и от които гражданите също имат  нужда, както и от достъп до съдебните сгради!/ то на какво правно основание /при това не друг, а орган който трябва да е още по-добре запознат с правото/ ВСС издава подобни ЗАБРАНИ ЗА ДОСТЪП ДО СЪДЕБНИТЕ СГРАДИ?!