ПОНЯТИЯ И ДЕФИНИЦИИ

Връзка към част първа[1].  

Криптопазарите, иновативната технология и изобщо разнообразието от дейности и услуги в сферата на криптоиндустрията въвеждат и използват своя собствена терминология, непозната досега не само на потребителите, но и на законодателството в Европейския съюз (ЕС), а и на правните системи в останалата част от света. Както често се случва при подобни обстоятелства, за обозначаване на едно и също явление се използват много и различни понятия или пък трайно се използват неподходящи или недостатъчно подходящи понятия, които на ранен етап са придобили широка популярност[2]. Подобен терминологичен хаос създава объркване и несигурност за участниците на пазара, както впрочем и при правоприлагането. Регламентът на Европейския Парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за а изменение на Директива (ЕС) 2019/1937[3]  („Регламента“), чрез използването на коректни понятия и въвеждането на дефиниции за тях, цели да реши, наред с други, и посочените тук проблеми.

В член 3 от Регламента са изведени основните термини и съответните им определения. Сред тях са понятията: „криптоактив“; „токен за стоки или услуги“; „токен, обезпечен с актив“ (често наричан „стабилни криптопари“); „токен за електронни пари“ (също често наричан „стабилни криптопари“); „емитент на криптоактиви“; „доставчик на услуги за криптоактиви“ и други. В член 3 са определени и различните услуги, свързани с криптоактивите, като например: попечителство и управление на криптоактиви; управление на платформа за търговия с криптоактиви; предоставяне на консултации, свързани с криптоактиви и прочие. Важно е да се посочи още тук, че за Комисията е предвидена възможността да приема делегирани актове, с които при необходимост да уточни някои технически аспекти на дадените определения, с цел да ги приведе в съответствие с пазарните тенденции и технологичното развитие.

Най-значимото и най-широко използваното в Регламента понятие – „криптоактив“, е дефинирано като „цифрово представяне на стойност или права, които могат да бъдат прехвърляни и съхранявани електронно посредством технология на разпределения регистър или друга подобна технология“. От своя страна, „технология на разпределения регистър“[4] или „ТРР“ се определя като „вид технология, която поддържа разпределени записи на криптирани данни“. Определението за „криптоактив“ е заимствано от определението за „виртуални активи“[5], изведено в препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF).

Три са подкатегориите криптоактиви, които са обект на специално внимание от страна на Регламента и те са:

  • криптоактиви, предназначени да осигурят цифров достъп до стока или услуга, налична в ТРР, които се приемат само от емитентите им. Криптоактивите, които отговарят на тази характеристика се наричат „токени за стоки или услуги“[6];
  • криптоактиви, чиято цел е да поддържат стойността си стабилна чрез обвързване с няколко валути, представляващи законно платежно средство, с една или повече стоки, с един или повече криптоактиви или с кошница от такива активи („токените, обезпечени с активи“);
  • криптоактиви, чието основно предназначение е да служат като платежно средство и при които стабилизирането на стойността се осъществява чрез обвързване само с една фиатна валута[7]. Това са „токените за електронни пари“. Функцията на тези криптоактиви наподобява функцията на електронните пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[8]. Дали конкретно електронно представяне на парична стойност попада в обхвата на Регламента или на Директива 2009/110/ЕО ще зависи от това дали то разчита на ТРР за целите на съхранението и прехвърлянето.

Прави впечатление отсъствието на дефиниция на често употребявания термин „токен“. В зависимост от контекста, в който се използва, думата „токен“ може да означава различни неща. В сферата на традиционните финансови услуги например, терминът се използва за да обозначи устройство, което се предоставя от банка на нейните клиенти, което устройство служи за генериране на еднократен динамичен код, с помощта на който се извършва електронната идентификация на платеца при интернет банкиране.  Буквалният превод на думата token от английски език е „жетон“. Жетон е общото наименование на кръгла или четвъртита монетоподобна плочка от метал или друг материал, която се разменя вместо пари при хазартни или други игри, служи за задвижване на автомат, за безкасово плащане или символизира право на нещо[9]. На полето на криптоактивите, терминът „токен“ следва да бъде разбиран като електронен еквивалент на общото понятие „жетон“. За техническите и функционални разлики между „монета“ и „жетон“, вижте забележка под линия № 2.

Регламентът дефинира още и двата основни вида стопански субекта, които извършват дейност в сферата на криптоактивите и това са: емитентите на криптоактиви и доставчиците на услуги за криптоактиви. В съответствие с член 3, параграф 1, алинея 6 емитент на криптоактиви може да бъде само юридическо лице (ЮЛ). Емитент е ЮЛ,  което публично предлага криптоактиви или което кандидатства за допускането на тези криптоактиви до платформа за търговия с криптоактиви. Под „публично предлагане“ се разбира всяко предложение към трети лица за придобиване на криптоактив срещу заплащане. От своя страна, доставчиците на услуги за криптоактиви са онези лица, които на професионална основа (като занятие или като предмет на стопанска дейност) предоставят една или повече услуги за криптоактиви на други лица. Услугите за криптоактиви са разнообразни и включват различни дейности, като: попечителство и управление на криптоактиви; управление на платформа за търговия с криптоактиви; обмен на криптоактиви; предоставяне на консултации, свързани с криптоактиви и други.

Интерес представлява въпросът какво точно се разбира под „предоставяне на консултации относно криптоактиви“, което само по себе си е твърде широко понятие и без поставянето му в разумни рамки би обхванало всякакъв вид консултации, които се отнасят до криптоактиви, включително юридическите такива. Не това обаче има предвид Регламентът. Съгласно член 3, параграф 1, алинея 17 от Регламента, консултантските услуги относно криптоактивите, които са от значение за Регламента са услугите по предлагане, предоставяне или съгласие за предоставяне на персонализирани или специфични препоръки на трета страна или по искане на тази трета страна, или по инициатива на доставчика на услуги за криптоактиви, който предоставя консултацията, по отношение на придобиването или продажбата на един или повече криптоактиви или използването на услуги за криптоактиви. По същество, това са финансови консултации, които изискват специализирани знания от страна на лицето, което ги предоставя, както и поемането на отговорност спрямо лицето, което ги получава.

 

––––––––-

[1] https://news.lex.bg/guestpost/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/

[2] Такъв е примерът с термина „криптовалути“. Това понятие е придобило гражданственост и се използва широко като общо название за всички криптоактиви, без да отчита, че част от тях нямат претенция, нито изначално предназначение да служат като валута. Друг такъв пример е понятието „stablecoin“. С това понятие се обозначават токени, а не монети (coins), чиято цел е да поддържат стойността си стабилна. Термините „монети“ и „токени“ често се използват като взаимнозаменяеми, но всъщност те се отнасят до различни понятия. Между тях има съществени технически и функционални разлики. Монетите, за разлика от токените, функционират на собствен и независим блокчейн. Пример за монети са: Bitcoin (тук особеното е, че понятието „bitcoin“ се използва и за обозначаване на самия блокчейн); Ether (тук е прокарана понятийна разлика между понятието за монета и името на блокчейна, върху който монетата функционира – Ether е монетата, а блокчейнът – Ethereum). Токените, от своя страна, нямат собствен блокчейн и се емитират върху вече съществуващ блокчейн. Пример за токени, които функционират върху блокчейна на Ethereum са MKR, UNI, AAVE, много от stablecoins са токени, които също съществуват и функционират върху блокчейна на Ethereum. Може би най-съществената функционална разлика между монетите и токените е, че монетите се използват за заплащане на блокчейн таксите за транзакции, независимо, че самата транзакция може да е свързана с трансфериране на токени или други активи или операции. Така, всички транзакции върху блокчейна на Bitcoin се заплащат в Bitcoin, а тези върху блокчейна на Ethereum – в Ether.

[3] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020PC0593

[4] На английски – distributed ledger technology.

[5]  FATF (2012 — 2019 г.), Международни стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, FATF, Париж, Франция: http://www.fatf-gafi.org/media/fatf/documents/recommendations/pdfs/FATF%20Recommendations%202012.pdf

[6] На английски език – utility tokens.

[7] Терминът „fiat“ е с латински произход и често се превежда като „ще стане“ или „нека стане“. Фиатна валута е емитираната от централната банка на дадена държава валута, която не е обезпечена с физическа стока, като например злато или сребро. Стойността на фиатните валути се определя от връзката между търсенето и предлагането и стабилността и доверието в държавата, която ги емитира. Повечето съвременни пари всъщност са фиатни валути, включително щатският долар, еврото и други основни световни валути.

[8] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32009L0110

[9] https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD