Правото като ценност
Аксиологията е наука за ценностите, т.е. за значимостта на нещата идеите, и явленията от материалната и духовната действителност. Правото като ценност е въпрос, който е предмет на изследване на науката правна аксиология, която е част от общата аксиология. Ценността на правото, която то получава чрез отразените в него социални и морални и други ценности е по-скоро негова непряка, опосредствана ценност, тъй като то има и друга независима от нея ценностна характеристика, която е непосредствено свързана с природата структура и предназначение на отразено в действителността творение на разума и духа, посредством което се осигурява реда, сигурността и организацията в обществото. Тази своя ценностна функция правото постига посредством правните норми.
Чрез правните норми се регламентират други правни и неправни ценности, осигуряващи нормалното съществуване на обществото, които по такъв начин се обуславя и ценността на самата норма. Колкото по-висока е степента на отразяване на тези ценности в правния мир, толкова е по-висока е социалната ценност и ефективност на правните норми, а оттам и на правото.
В правната доктрина съществуват множество мнения, посочващи ни критерии за определяне на правото като ценност. Най-приемливият в тази насока, обаче, е критерият, въведен от В.Пешка, който съчетава по един неповторим начин всички останали твърдения, извеждайки на преден план човека. За Пешка критерият за ценността на правото е развиващата се човешка личност, която като правен субект е също ценна. С други думи, правото е ценно, ако допринася пряко или непряко за осъществяването и прогреса на човешката същност, ако образува и закрепва развиващите се обществени отношения. Според Пешка критерият е абсолютен, доколкото родовата същност на човека се взема като единен мащаб в дадено време и спрямо всяко обществено влияние, спрямо всяка обществена институция и без оглед каквито и да е било други мащаби, с изключение на интересите на преобладаващата част от обществото. Тези интереси не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като те заемат определящо място при формиране ценностната характеристика на правото. Така например демократизмът, либерализмът и хуманизмът като качества, присъщи на правната система на една правова държава и на едно гражданско общество, до голяма степен зависят от обема, в който тази система образува и гарантира общите интереси, разбирани като полза, която има субектът от извършването на определени действия или волеизявления с правно значение.
Правото е основна градивна единица на гражданското общество в правовата държава. То е ценност само по себе си, защото се възприема като благо за човека, а оттук и за обществото. От друга страна, след като правото премине с помощта на законодателя в своето позитивно състояние, то представлява социална ценност, защото служи като образец за поведение. С него се разрешават по мирен път конфликтите в отношенията, уреждат се най- разнообразни ситуации от социалната реалност.
