Правен режим на финансирането на дейности по опазване на околната среда в нейната цялост по вторичното право на ЕС
Проф. Георги Пенчев – Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Постановка на проблема
Известно е, че за разрешаването на редица екологични проблеми на съвременното общество са необходими, в нередки случаи, значителни финансови средства. Поради това, финансирането на дейности по опазване на околната среда съгласно европейското право, вкл. екологичното, ще придобива нарастваща актуалност. Тази проблематика е била предмет на изследване в сравнително неголям брой публикации от някои наши и чуждестранни автори[1]. Така например френският учен с унгарски произход А. Кис и американския учен Д. Шелтън, в съавторско научно изследване изтъкват, че икономическите стимули за опазването на околната среда имат за цел да включат разходите за „екологични вреди”, сурови материали, производството на продукти и търговията с тях, които се включват в цената на продукта[2]. Според тях „икономическите и пазарни компоненти на опазването на околната среда” (в смисъл на системата за финансиране на опазването на околната среда – бел. авт.) включват екологични фондове, данъчно облагане, заеми, застраховане, предоставяне на грантове (т.е. безвъзмездно предоставени средства) и субсидии, договаряни разрешителни, система на депозити (напр. относно употребени метални кутии и стъклени бутилки – бел. авт.) и екологично етикетиране[3]. Освен това тези автори изтъкват, че икономическото стимулиране на опазването на околната среда трябва да бъде анализирано чрез неговата ефективност в тази област, като тази ефективност, от своя стряна, трябва да включва положителните промени в положението на производителя и потребителя в резултат на направените разходи, свързани с предприетите мерки за опазване на околната среда[4].
Немският учен Л. Кремер анализира финансирането на опазването на околната среда в Европейския съюз (ЕС) предвимно в светлината на структурните фондове в определени области на политиката на ЕС по Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС – OB C 83, 30.03.2010 г.)[5]. След като констатира, че на равнище ЕС липсва специален фонд за опазване на околната среда, той смята, че финансирането на екологични програми и проекти със средства от т.нар. от него „икономически фондове” (т.е. земеделски, регионален и кохезионен – бел. авт.) и „фонда за социални проблеми” (т.е. Европейския социален фонд[6], като изтъква за пример в тази насока и Фонда за солидарност на ЕС по Регламент (ЕО) № 2012/2002[7] – бел. авт.), ще има по-голямо значение в разглежданата област в сравнение с това от евентуално създаден специализиран фонд по опазване на околната среда чрез изменение на ДФЕС, защото размерът на необходимите средства за опазване на околната среда по горепосочените фондове (т.е. обозначените от него като „икономически и социални” – бел. авт.) са толкова големи, че ще „надминат” възможностите на такъв специален екологичен фонд[8]. Освен това този автор разглежда екологичните данъци и такси като отделно от финансирането, самостоятелно правно средство за опазването на околната среда[9].
По-нататък ще бъдат разгледани само правните актове на ЕС със задължителен характер за всички страни-членки в хронологична последователност. Те могат да бъдат обособени условно на две групи, а именно на такива с пряко и с косвено значение в разглежданата област.
I.1. Правни актове на ЕС с пряко значение за финансирането на дейности по опазване на околната среда
В тази насока могат да бъдат посочени 4 регламента и едно решение.
I.1.1. Регламент (ЕО) № 1692/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.2006 г. относно одобряване на Втората програма “Марко Поло” за предоставяне на финансова помощ на Общността за подобряване на екологичната характеристика на транспортната система за товари (Марко Поло ІІ), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1382/2003 (OВ L 328, 24.11.2006 г., изм.)
С чл. 15 от този регламент беше отменен първоначално приетият в тази насока Регламент (ЕО) № 1382/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22.07.2003 г. относно предоставяне на финансова помощ на Общността за подобряване на екологичната характеристика на транспортната система за товари (Програма Марко Поло) (OВ L 196, 2.08.2003 г., изм. и доп.). За периода 2006-2021 г. той е изменен с Регламент (ЕО) № 923/2009[10].
С разглеждания регламент се цели ограничаване на претоварването на пътния трафик (превоза на товари по шосе – бел. авт.) и подобряване на екологичната характеристика на транспортната система за периода 1.01.2007 г. – 31.12.2013 г. (чл. 1). Независимо, че той практически има временен характер, все още е в сила и не е изрично отменен.
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда от вредното въздействие на транспорта по този регламент:
1) установяване на специални правила, свързани с одобряването на подадените молби за финансиране на екологизацията на транспортната система и свързаните с него транспортни дейности (чл. 4–7);
2) установяване на специални правила относно подаването на съответните документи до Комисията и преценката им от нея (чл. 8 и 9);
3) учредяване на “комитет” със съвещателни функции спрямо Комисията на ЕС (наричана по-долу за краткост „Комисията”) (чл. 10);
4) посочване на сумата от 400 млн. евро като бюджет за финансиране на съответните дейности от страна на ЕС (чл. 11);
5) установяване на специални правила, свързани с общата оценка на приеманите програми в разглежданата насока (чл. 12);
6) установяване на специални правила относно защитата на финансовите интереси на Общността (чл. 13);
7) установяване на специални правила, свързани с финансовата оценка на приеманите програми в разглежданата насока (чл. 14).
Към разглеждания регламент фигурират 2 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Условия и изисквания за финансирането по чл. 5, ал. 2; Приложение ІІ. Условия за финансиране на спомагателната инфраструктура по чл. 2, б. “h” и чл. 5, ал. 2.
I.1.2. Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OB L 198, 22.06.2020 г., попр., OB L 178, 20.05.2021 г.)
С този регламент се регламентират „критериите, определящи дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива, за целите на установяването на степента на екологична устойчивост на дадена инвестиция” (чл. 1, § 1), а освен това се внасят изменения в Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27.11.2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (OB L 317, 09.12.2019 г.). Понятието „екологично устойчива инвестиция” е дефинирано в чл. 2, т. 1, където е указано, че това е „инвестиция в една или повече икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно настоящия регламент”.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на околната среда по регламента:
1) специални правила относно екологично устойчивите икономически дейности (чл. 3-24), които включват по-специално правила за: а) критериите за екологично устойчивите икономически дейности (чл. 3); б) използването на критериите за екологично устойчивите икономически дейности в публични мерки, в стандарти и в маркировки (чл. 4); в) прозрачността във връзка с екологично устойчивите инвестиции при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади (чл. 5); г) прозрачността във връзка с финансовите продукти, които включват стимули за екологични характеристики, в преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади (чл. 6); д) прозрачността във връзка с други финансови продукти при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади (чл. 7); е) прозрачността по отношение на предприятията в нефинансовите декларации (чл. 8); ж) екологичните цели (чл. 9); з) съществения принос за смекчаване на изменението на климата (чл. 10); и) съществения принос за адаптиране към изменението на климата (чл. 11); й) съществения принос за устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси (чл. 12); к) съществения принос за прехода към кръгова икономика[11] (чл. 13); л) съществения принос за предотвратяването и контрола върху замърсяването (чл. 14); м) съществения принос към защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите (чл. 15); н) спомагащите дейности (чл. 16); о) значителните „вреди” (в смисъл на нарушаване – бел. авт.) от икономическите дейности спрямо екологичните цели (чл. 17); п) минималните гаранции (чл. 18); р) изискванията по отношение на техническите критерии за проверка (чл. 19); с) платформата за финансиране на устойчивото развитие (чл. 20); т) компетентните органи (чл. 21); у) санкциите по националното право за нарушаване на изискванията на този регламент (чл. 22); ф) правомощие за Комисията да приема делегирани актове по прилагането на регламента (чл. 23); х) експертната група на държавите-членки по финансирането на устойчивото развитие (чл. 24);
2) задължение за Комисията да изготвя и публикува на всеки 3 години доклад за прилагането на този регламент (чл. 26).
I.1.3. Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2021 г. относно създаване на Програма за околната среда и действия по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1293/2013 (ОВ L 172, 17.05.2021 г., в сила от 18.05.2021 г., с приложимост от 01.01.2021 г.)
I.1.3.1. Обща характеристика на Регламент (ЕС) 2021/783
С чл. 24 от този регламент е отменен, считано от 01.01.2021 г., Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2013 г.за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007(OB L 347, 20.12.2013 г.)[12]. Същевременно с чл. 1 от разглеждания регламент е одобрена Програма за околната среда и действия по климата (LIFE) за периода 2021–2027 г. Тя има финансов характер, тъй като е свързана с финансирането на проекти в разглежданата област. Целта на тази програма, най-общо, е „да допринесе за преминаване към икономика, която е устойчива, кръгова, енергийноефективна, основана на възобновяема енергия, неутрална и стабилна по отношение на изменението на климата, за опазване, възстановяване и подобряване на качеството на околната среда” (чл. 1, § 1).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда по регламента:
1) определяне на структурата на програмата, която включва две области: а) „околна среда” с подпрограми „Опазване на природата и биологичното разнообразие“ и „Кръгова икономика и качество на живот”; и б) „действия по климата”, която обхваща подпрограми „Смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към това изменение” и „Преход към чиста енергия” (чл. 4);
2) определяне на бюджета на тази програма за периода на действието й в размер на 5 432 000 000 евро (чл. 5, § 1);
3) специални правила, свързани с: а) третите държави, асоциирани по програма LIFE (чл. 6); б) международното сътрудничество (чл. 7); в) полезните взаимодействия с другите програми на ЕС (чл. 8); г) изпълнението на програмата от Комисията и формите на финансиране от ЕС (чл. 9);
4) специални правила относно допустимостта на финансирането на програмата (чл. 10-16), които включват изисквания за: а) безвъзмездните средства (чл. 10); б) допустимите действия (чл. 11); в) допустимите субекти (чл. 12); г) прякото възлагане (чл. 13); д) определянето на критериите за възлагане на поръчките (чл. 14); е) допустимите разходи, свързани със закупуването на земя (чл. 15); ж) кумулативното и алтернативното финансиране (чл. 16);
5) специални правила, свързани с операциите за смесено финансиране (чл. 17-20), които включват изисквания за: а) операциите за смесено финансиране (чл. 17); б) програмирането, мониторинга, докладването и оценката (чл. 18-20), и по-специално за: аа) многогодишната работна програма (чл. 18); бб) мониторинга и докладването (чл. 19); вв) оценката, извършвана от Комисията (чл. 20);
6) специални правила относно: а) информацията, комуникацията и публичността (чл. 21); б) учредяването на комитет с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 22); в) оправомощаване на Комисията да приема делегирани актове, свързани с прилагането на регламента (чл. 23).
Към разглеждания регламент фигурират 3 приложения, озаглавени както следва: Приложение I. Органи, на които може да се предоставят безвъзмездни средства, без да се публикуват покани за представяне на предложения; Приложение II. Показатели; Приложение III. Лого на програмата LIFE.
I.1.3.2. Българско законодателство, създаващо условия за прилагането на Регламент 2021/783
В тази насока е необходимо да се изтъкне Законът за опазване на околната среда (ЗООС – ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм. и доп.)[13].
I.1.3.3. Правни актове на ЕС, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2021/783
В тази насока трябва да се посочи Решение за изпълнение 2014/203/ЕС на Комисията от 19.03.2014 г. относно приемането на многогодишната работна програма LIFE за периода 2014 – 2017 г. (OB L 116, 17.4.2014 г.). То е свързано с прилагането на отменения Регламент (ЕС) № 1293/2013, но все още е в сила на основание чл. 25 от Регламент (ЕС) 2021/783. С чл. 1 от него е приета многогодишна работна програма LIFE за периода 2014-2017 г., а в чл. 2 е определен размера на сумите за финансиране на тази програма. Освен това, в чл. 3, § 1 са изброени 2 финансови инструменти, а именно „Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност” и „Инструмент за финансиране на природен капитал”. Към разглеждания регламент фигурира едно приложение, озаглавено „Многогодишна работна програма LIFE за периода 2014-2017 г.”.
I.1.4. Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 24.06.2021 г. относно създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ L 231, 30.06.2021 г., в сила от 01.07.2021 г.)
С чл. 1 от този регламент е създаден т.нар. „Фонд за справедлив преход” с цел финансиране на дейности за „подкрепа на населението, икономиката и околната среда на териториите, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства”, произтичащи от процеса на преход за постигане на целите на ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, определени в чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999[14] и на неутрална по отношение на климата икономика на ЕС до 2050 г. В чл. 2 от същия регламент и определена специфичната цел на този фонд, а именно „осигуряване на възможност на регионите и населението да се справят с въздействието върху социалната сфера, заетостта, икономиката и околната среда на прехода за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., въз основа на Парижкото споразумение[15]”.
Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на околната среда по регламента:
1) специални правила относно: а) географското покритие и ресурсите в рамките на цел „Инвестиции за работни места и растеж” (чл. 3); б) ресурсите от Инструмента на ЕС за възстановяване (чл. 4); в) „зеления механизъм” за възнаграждение (чл. 5); г) конкретното разпределение на средства за най-отдалечените региони и островите (чл. 6); д) условния достъп до ресурси (чл. 7); е) обхвата на подкрепата (чл. 8); ж) изключването от обхвата на подкрепата (чл. 9); з) програмирането на ресурсите от Фонда за справедлив преход (чл. 10); и) териториалните планове за справедлив преход (чл. 11); й) показателите за краен продукт и за резултат по приложение III (чл. 12); к) финансовите корекции (чл. 13);
2) задължение за Комисията да извърши до 30.06.2025 г. преглед на реализацията на целите по чл. 2 на Фонда за справедлив преход и да представи доклад за това на Европейския парламент и на Съвета (чл. 14).
Към разглеждания регламент фигурират 3 приложения, озаглавени както следва: Приложение I. Разпределени средства за държавите-членки; Приложение II. Образец на териториалните планове за справедлив преход; Приложение III. Общи показатели за крайния продукт и общи показатели за резултата за Фонда за справедлив преход
II. Правни актове на ЕС с косвено значение за финансирането на дейности по опазване на околната среда
В тази насока може да бъде посочен един регламент, имащ по-комплексен характер, относим както към опазването на околната среда, така и към здравеопазването, а именно Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11.11.2002 г. за създаване на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (OB L 311, 14.11.2002 г., изм. и доп.). За периода 2002-2021 г. този регламент е изменен и допълнен с Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (OB L 189, 27.06.2014 г.) и Регламент (ЕС) 2020/461 на Европейския парламент и на Съвета от 30.03.2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки и на държавите, водещи преговори за присъединяване към Съюза, които са сериозно засегнати от тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве (OB L 99, 31.03.2020 г.).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за финансиране на дейности в областта опазване на околната среда по регламента.
1) създаване на Фонд „Солидарност” на ЕС с цел ЕС да реагира по „бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации” (чл. 1);
2) правна възможност за държава-членка или за държава в преговори за присъединяване към ЕС да иска финансова помощ от този фонд в случаите на настъпило „голямо или регионално природно бедствие” или „извънредна ситуация в областта на общественото здраве” (чл. 2, § 1). За целта са регламентирани дефиниции на следните правни понятия: „голямо природно бедствие“ означава всяко природно бедствие, което в отговаряща на условията държава предизвиква преки щети, чийто прогнозен размер надхвърля или 3 000 000 000 EUR по цени от 2011 г., или 0,6 % от БНД на тази държава” (чл. 2, § 2); „тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве“ означава всяка животозастрашаваща или друга сериозно застрашаваща здравето опасност с биологичен произход в отговаряща на условията държава, която засяга сериозно човешкото здраве и налага решителни действия за ограничаване на по-нататъшното ѝ разпространяване, в резултат на което възниква публична финансова тежест за отговарящата на условията държава във връзка с провеждането на мерки за спешно реагиране, чийто прогнозен размер надхвърля 1 500 000 000 EUR по цени от 2011 г. или 0,3 % от БНД на тази държава (чл. 2, § 2а); „регионално природно бедствие“ означава всяко природно бедствие, което нанася в регион на ниво NUTS 2 на отговаряща на условията държава преки щети, надвишаващи 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на този регион (чл. 2, § 3, изр. първо), като за най-отдалечените региони по смисъла на чл. 349 от ДФЕС за такова бедствие се смята „природно бедствие, което предизвиква преки щети, надвишаващи 1% от БВП на същия регион” (чл. 2, § 3, изр. второ);
3) специални правила, свързани с целите на Фонда и мерките, които се финансират от него (чл. 3);
4) правна възможност за засегнатата от природно бедствие държава за подаде до Комисията искане за финансиране на дейности и действия по преодоляване на последиците от него върху околната среда, която, след решение на Европейския парламент и Съвета, отпуска съответните финансови средства (чл.чл. 4 и 4а);
5) специални правила относно отпускането от Комисията на финансова помощ на засегната държава-нечленка на ЕС, по нейно искане до Комисията, в случаите на природни бедствия по смисъла на чл. 2 от регламента, и след сключването на споразумение между тази държава и Комисията (чл. 5);
6) специални правила относно задължението на държавата-получател на финансовата помощ да координира извършването на финансовите разходи за целите на регламента (чл. 6);
7) задължение за институциите на ЕС действията, финансирани от Фонда да са съвместими с разпоредбите на ДФЕС относно „финансовото управление, обществените поръчки, опазването на околната среда, предотвратяването и управлението на риска от природни бедствия, адаптирането към изменението на климата, включително, когато е целесъобразно, с екосистемните подходи, както и с инструментите за предприсъединителна помощ” (чл. 7);
8) специални правила, свързани с периода от време за използването на предоставената финансова помощ по регламента и докладването от държавата-получател на финансовата помощ (чл. 8);
9) задължение за държавата-получател на финансовата полощ да изчислява направените разходи в евро (чл. 9);
10) правомощие за Комисията, в изключителни случаи и при условие че оставащите налични финансови средства във Фонда през годината на възникване на бедствието не са достатъчни да покрият пълния размер на помощта, която според бюджетния орган е необходима да се предостави, да предложи (на съответната държава – бел. авт.) разликата във финансовата помощ да бъде финансирана от Фонда за следващата година (чл. 10, § 1);
11) задължение на Комисията да осигури защита на финансовите интереси на ЕС при отпускането на финансовата помощ от Фонда (чл. 11);
12) задължение за Комисията да предоставя на Европейския парламент и на Съвета ежегодно, до 1 юли, доклад за прилагането на разглеждания регламент за предходната година (чл. 12).
Заключение
Накрая може да се направи изводът, че финансирането на дейности по опазване на околната среда в нейната цялост съгласно разгледаните по-горе правни актове на ЕС изисква прагматичен подход и ефективни действия по обосновка на искането за финансиране на проекти и програми по опазване на околната среда от фондовете на ЕС, от компетентните органи на съответната държава, вкл. Република България, с цел решаването на определени екологични проблеми на нейната територия.
Използвана литература
Кремер, Л. Европейско право на околната среда. С., Сиела, 2008. 696 с.
Минкова, Й. Политиката за опазване на околната среда на Европейския съюз. С., Сдружение “Желана земя”, 2001. 63 с.
Пенчев, Г. Правно регулиране на финансирането на дейности по опазване на околната среда съгласно европейското и българското право. – Административно правосъдие. С., 2006, № 5, с. 16–33.
Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge, Grotius Publications Limited, 1993. 525 p.
Margaras, V. Guide to EU Funding 2014-2020. 2. Rev. Ed. Brussels, European Parliament – European Parliament Research Service, 2017. 80 p.; Същото В: European Parliament [online]. [viewed 17.10.2021]. Available from: https://www.europarl.europa.eu/EPRS/Funding_Guide_EN.pdf
[1] Вж. напр. Кремер, Л. Европейско право на околната среда. С., Сиела, 2008, с. 115-116, 153-154, 174-176, 269-276; Минкова, Й. Политиката за опазване на околната среда на Европейския съюз. С., Сдружение “Желана земя”, 2001, с. 43-46; Пенчев, Г. Правно регулиране на финансирането на дейности по опазване на околната среда съгласно европейското и българското право. – Административно правосъдие. С., 2006, № 5, с. 16–33; Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge, Grotius Publications Limited, 1993, p. 81. А. Минкова и авторът на настоящото научно изследване насочват вниманието си в разглежданата насока върху възможностите за финансиране на екологични дейности по проекти и програми от създадените европейските фондове по правото на Европейския съюз.
[2] Вж. Kiss, A., D. Shelton. Op. cit., p. 77.
[3] Ibidem, p. 77-83.
[4] Ibidem, p. 83.
[5] Вж. напр. чл. 175 от ДФЕС, където са посочени Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие и чл. 177, абз. втори от ДФЕС, където е посочен Кохезионния фонд. Техните задачи, цели и организация се опредлят с регламенти ва Европейския парламент и на Съвета на ЕС (наричен по-долу за краткост „Съветът”) (чл. 177, абз. първи от ДФЕС). Относно функциите на тези фондове, вж. напр. Margaras, V. Guide to EU Funding 2014-2020. 2. Rev. Ed. Brussels, European Parliament – European Parliament Research Service, 2017, p. 8-79; Същото В: European Parliament [online]. [viewed 17.10.2021]. Available from: https://www.europarl.europa.eu/EPRS/Funding_Guide_EN.pdf.
[6] Вж. чл. 162-164 от ДФЕС относно Европейския социален фонд.
[7] Става дума за Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11.11.2002 г. за създаване на Фонд „Солидарност” на Европейския съюз (OB L 311, 14.11.2002 г., изм. и доп.), който ще бъде разгледан по-долу с оглед на косвеното му значение за опазването на околната среда.
[8] Вж. Кремер, Л. Цит. съч., с. 270-271.
[9] Пак там, с. 307-310. Този подход на Л. Кремер е дискусионен, тъй като би могъл да бъде приемлив само, ако приходите от екологичните данъци и такси се използват не само за финансиране на екологични мероприятия, но и за други цели, извън опазването на околната среда.
[10] Става дума за Регламент (ЕО) № 923/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1692/2006 за въвеждане на втората програма Марко Поло за предоставяне на финансова помощ от Общността за подобряване на екологичните постижения в системата на товарния транспорт ( Марко Поло II) (OB L 266, 09.10.2009 г.).
[11] Съгласно чл. 2, т. 9, „кръгова икономика“ означава икономическа система, при която запазването на стойността на продуктите, материалите и другите ресурси в икономиката се поддържа за възможно най-дълъг период от време като се подобрява ефективното им използване в производството и потреблението, като по този начин се намалява въздействието на тяхното използване върху околната среда и се свеждат до минимум отпадъците и изпускането на опасни вещества на всички етапи от техния жизнения цикъл, включително чрез прилагането на йерархията на отпадъците”.
[12] Вж. относно Програма за околната среда и действия по климата (LIFE), свързана с отменения Регламент (ЕС) № 1293/2013, напр. Margaras, V. Op. cit., p. 64-65.
[13] Вж. т. 8а на чл. 11, ал. 1, създадена със Закона за изменение и допълнение на ЗООС (ДВ, бр. 52 от 2008 г.).
[14] Става дума за Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г.).
[15] Става дума за Парижко споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (Париж, 12.12.2015 г.), към което ЕС се присъедини с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 05.10.2016 г. за утвърждаване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г.).
