Оповестяване и разгласяване на колективния иск
Как, кога и от кого увредените от нарушаване на европейското законодателство лица, трябва да бъдат информирани за възможностите да предявят колективен иск (за преустановяване на нарушения и за обезщетение) или за възможността да се присъединят към вече започнал съдебен процес? Какви ще бъдат най-ефикасните начини, за да се осигури, че възможно най-голям брой увредени лица са информирани и по-специално тези, които са установени в няколко държави-членки?
Увредените от нарушаване на европейското законодателство лица следва да бъдат уведомявани чрез медиите и чрез интернет за възможността да предявят колективен иск (за преустановяване на нарушения и за обезщетение) или за възможността да се присъединят към вече започнал съдебен процес. Информацията трябва да бъде предоставяна от ищеца, когато има заведено дело, а информация за възможността да се завеждат такива искове може да се предоставя от държавните органи за защита на потребителите и от потребителските организации. Организациите на потребители, предприятия и увредени лица, също така, биха имали съществена роля в популяризирането на института на колективния иск, в който лица, претърпели вреди, биха могли да се включат. Това би могло да стане чрез провеждането на информационни кампании, при които възможно най-голям кръг от лица да бъдат запознати с института на колективните искове – предимствата от предявяването им и начините, по които това може да стане. В тези кампании биха могли да бъдат включени медиите, да бъдат разпространени брошури, да бъдат провеждани срещи с потребителите. Би могло също да се предвиди създаването на международна информационна система за обмен на информация за заведените колективни искове, която би спомогнала и на увредените лица – граждани на ЕС и живеещи извън територията на дадена държава-членка да се присъединят към вече заведеният колективен иск. Така например, лицата, претърпели вреди от нарушения на правото на ЕС, биха могли да бъдат информирани за възможността да се присъединят към колективен иск чрез създаването на специален сайт към Европейската комисия, в който да бъде публикувана информация, както за възможността да се заведе такъв иск по принцип, така и за конкретни установени нарушения на правото на ЕС, въз основа на което субектите, претърпели вреди, биха могли да подадат иск за обезщетение за вреди.
Тук за България възникват сериозно следните въпроси:
1.Разгласяване на колективния иск в медия.
2.Електронно информиране на увредените лица в регистър-онлайн в интернет.
Разгласяване на колективния иск в медия.
Възникват логично и обективно два под въпроса:
1.1-Кога следва да се оповести колективния иск в пространството така,че да може увредените лица,които не са осведомени своевременно да реагират и да подадат молба съда за да се присъединят в производството по разглеждане на колективния иск?
1.2-От кого следва да се оповести колективния иск в пространството така,че да може увредените лица,които не са осведомени своевременно да реагират и да подадат молба съда за да се присъединят в производството по разглеждане на колективния иск?
Съгласно разпоредбите на гражданския процесуален кодекс съдът е органът по разгласяване на колективния иск в медията-но едва след даване на ход на колективния иск по същество.Това обаче крие своите рискове.От завеждането на колективния иск до даване на ход по същество на неговото разглеждане в открито съдебно заседание има предварителна съдебна процедура по допустимост на колективния иск,която процедура съгласно нашия ГПК протича в закрито съдебно заседание след внасяне на исковата молба от ищцовата страна в съда.Съдът в закрито заседание разглежда исковата молба за допустимост на предявения колективен иск-разглеждайки и произнасяйки се по основанията и предпоставките за допустимаст на колективния иск.Така или иначе обаче до този момент колективния иск вече е заведен –макар и от част от членовете на увредената група.За това в процесуалния период от време по процедурата по допустимост на колективния иск съществува информационна затъмненост по отношение на колективния иск за тези,които-първо не са осведомени и второ-биха се включили в производството.Времето на производството по допустимост може да трае дълго време поради това,че съдът в закрито съдебно заседание може да остави без разглеждане колективния иск и съдебния акт подлежи,но на частно въззивно обжалване пред въззивна и евентуално касационна инстанция за допустимост,като този процес може и да бъде повече от година.Ето как част от увредената група все още не знае,че има предявен колективен иск за обезщетение,а от друга страна колективния иск вече може да е прекратен,без да е оповестен в медия.Ако в крайна сметка колективния иск се прекрати в производството по допустимост-то той остава неоповестен в медия-ако тази функция се остави единствено и само на съда.В това отношение становището на европейската правна норма е колективния иск да бъде разгласен в медия с внасянето на исковата молба в съда и то не от съда,а от страната предявила иска или от правозащитната организация-която представлява увредената група.Тук настоящата статия изцяло споделя това становище-даже препоръчва с цел прозрачност на процедурата по завеждане на колективния иск производството по допустимост на колективния иск да се осъществява в открито съдебно заседание с присъствие на страните по колективния иск и в задължителното присъствие на медия в съдебното заседание.
В обобщение на казаното:
-отговор на първия въпрос-кога следва да се оповести колективния иск в медия-отговорът следва да бъде-едновременно с внасянето на исковата молба в съда.
-отговор на втория въпрос-от кого следва да се оповести колективния иск в медия-отговорът следва да бъде-от ищцовата страна по предявения колективен иск чрез правозащитната организация,която представлява увредената група в процеса.
-по процедурата за допустимост- производството по допустимост на колективния иск да се осъществява в открито съдебно заседание с присъствие на страните по колективния иск и в задължителното присъствие на медия в съдебното заседание
Разгласяване чрез електронен регистър или сайт-такова е становището на ЕК в бюлетин от 2013 година-който регистър да е публичен и централен такъв.Електронния регистър следва да има оповестителна функция в процеса по водене на колективния иск с цел осигуряване и улесняване достъпа на потребителите до процедурата за завеждане на колективен иск,в това число облекчаване на процедурата по присъединяване на заинтересовани потребители в колективния иск след неговото завеждане в съда.По настоящем в България има опит да бъде създаден електронен регистър на колективните искове в сайта на Комисия за защита на потребителите,но очевидно този сайт има само своята регистрационна функция за отчет на броя заведени колективни искове/между впрочем все още този електронен регистър няма данни да е регистрирал заведени от КЗП колективни искове-тоест не е активен/.Становището на настоящото изследване обаче е,че елекронния регистър на колективните искове следва да бъде единен централен регистър/а не регистър на отделна организация за защита на потребителите/ и този регистър да отразява непосредствено движението на производството по делото по разглеждане на всички заведени колективен искове в съда.Само по този начин ще се постигне ефективен достъп на засегнатите потребители до ефикасна защита в колективния иск.
