Всичко  е относително казва Айнщайн.А това отнася ли се за истината?Може ли една истина да е отностителна?Доколкото няма наказателноправни аспекти  истината, мисля ,че е по-модерно да носим маски ,отколколкото да бъдем преми и директни с всекиго.

В спорът се ражда истината, казва Сократ. То и преди и в днешно време има толкова жанрови особености на изказа ,че няма как да няма разнополюстност на тези и теории.Още повече личната интерперетация зависи не само от настроението на спорещите ,а и от обективната обстановка –дали са на кафе ,в зала и прочее…

Доколкото реториката е мерило за правилност на изказа ,смятам ,че всеки трябва да преценя уместността на дадено свое мнение спрямо обективните обстоятелства.

Не на последно място  има значение  жанра на говорещия – също като избора на цветове при художниците.

Като споменах за картини  в нашата епоха разказите ,които се описват в много известни живописни творби ,вече не са познати на хората. Всъщност Хюм правилно казва ,че е минало времето на големите открития и всеки ,придобиващ знания по-скоро трябва да синтезира миналото и опита ,отколкото да бъде откривател в буквалния смисъл на думата.

То и Нормата на езиковия изказ в различните езици се променя спрямо обществените отношения ,историята , художествената литература и модата.

Доколкото  някои търсят пресечна точка в езиковия изказ ,а други характеристиките на определен жанр като се изразяват е въпрос на личен мироглед и темперамент ,според мен ,не само на стечение на обстоятелствата-има по-рутинни хора и по-креативни.

Реторическите похвати варират  от противоположни до еднакви за двете страни ,в зависимост от съответната ситуация –също като теза-антитеза.Естествено човек никога не може да каже всичко затова и жестовете, дали заучени или  спонтанни ,също характеризират говорещия.

Доколкото всеки в даден етап заема различно местоположение  в  разговора ,препоръчително е винаги спорът да се решава чрез дебата ,отколкото с привиден консенсус , в който едната страна е неразбрана или неоценена.Подобни тези развива отдавна Кант в своята книга “Към вечния мир“.

И не  трябва да се забравя, разбира се ,че реторическите похвати засягат не само страните ,които спорят ,а и тези ,които ги слушат.

Може би някой ден ще харесвам и дългите форми на изразяване ,но  засега предпочитам кратките ,затова може би няма какво друго да кажа по темата за реториката.