Забележка: текстът на тази статия не е актуален след влизане в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, ДВ, бр. 17 от 25.02.2020г. Относно действащата след тази дата нормативна уредба, прочетете тук.

Промените в Закона за туризма, в сила от 01.01.2020 г., бяха анонсирани в публичното пространство като законодателна инициатива за повишаване отчетността и съответно облагането на доходите от краткосрочни наеми на обекти, предлагани на клиенти чрез онлайн платформи. Целена последица от това е постигане на равни стопански условия за всички участници на пазара на туристически услуги. За да не страда конкуренцията между хотели, къщи за гости и т. нар. „квартири”, в които се предлагат нощувки, се въвежда регистрация за туристическите обекти, които не подлежат на категоризация. Как правнотехнически е постигнато това и какъв е действителният обхват на законовите изменения, ще разгледам в следващото изложение.

Краткосрочен наем

За да се определи кръга от адресати на новото задължение за регистрация по реда на Закона за туризма, необходимо е да се проведе разграничение между сделките за краткосрочен наем и предоставяне на хотелиерски услуги.

Краткосрочният наем не е самостоятелен вид правна сделка, а е разновидност на уредения в Закона за задълженията и договорите наемен договор. Специфична особеност е срокът на сключване на договора – обикновено той се определя в краен брой нощувки. Условията по предоставяне на обект за възмездно ползване се уговарят поединично за всяка хипотеза, но общото между тях е високата степен на конкретизация – относно времевия интервал на ползването, достъпа до определени услуги като почистване и транспорт, наличие или отсъствие на задължение за посрещане на наемателя и др. Консумативните и амортизационните разходи остават за сметка на наемодателя, за разлика от общия случай при дългосрочния договор за наем.

По силата на принципа на свобода на договаряне, закрепен в чл. 9 ЗЗД, тези сделки са напълно допустими от закона и не пораждат дискусионни проблеми. Конфликтът възниква на плоскостта на защитата на конкуренцията поради привидното тъждество на престацията, която предоставят хотелиерите и лицата, отдаващи под наем собствените си обекти за краткосрочно ползване. При по-внимателен анализ обаче се поражда съмнение за идентичността на качествените характеристики на предоставяните услуги, предопределящи обособяването в целевата група потребители на двата типа настаняване. Оттук и вероятната липса на необходимост да се внася законодателна корекция в условията на конкуренция – многообразието на  възможности за избор на услуга обогатява пазара и стимулира конкуренцията, а не я възпрепятства.

Хотелиерство

Според § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма „хотелиерство“ е предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта. Т. 56 дефинира „хотелиер“ като лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране места за настаняване, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.

Тези легални дефиниции обвързват извършването на хотелиерска дейност с наличието на категоризация на обекта, където се предоставя настаняване. Връзката е двупосочна – хотелиерство може да се извършва само в категоризирани или регистрирани обекти (чл. 111 от Закона за туризма), а хотелиер е лице, което предоставя туристически услуги в категоризиран обект. Законът възприема наличието на категоризация на обекта като задължителна предпоставка за извършване на хотелиерство.

С новата ал. 3 на чл. 113 от Закона за туризма се въвежда изискването онлайн предлагането на туристически услуги да се извършва само за категоризирани или регистрирани места за настаняване. Изрично е посочено приложението на новото правило и по отношение на предлагане на туристически услуги чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят. Законодателната новела поставя за своя цел изравняването на конкурентите за един и същ пазар чрез подчиняването им на еднакъв данъчен режим. Именно за тази цел е необходима регистрацията – за осигуряване на облагаемостта на сделките по предоставяне на хотелиерски услуги. Означава ли това задължително изискване за регистрация на всички обекти, които се предлагат за нощувки чрез Airbnb.com?

Предметен критерий

Предметът на престацията е тази характеристика, която е основа за разграничаването на отделните видове граждански договори един от друг. Разграничавайки извършването на хотелиерство от отдаването под наем на собствен обект, можем да определим кръга на адресатите на новото задължение за регистрация на туристически обекти с цел онлайн предлагането им за настаняване. Коя е differentia specifica на хотелиерството, по която можем да разграничим договора за предоставяне на хотелиерска услуга от договора за краткосрочен наем?

Според законовата дефиниция на понятието „хотелиерство” то представлява сключване на сделки по предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта. Тоест, предмет на договора за хотелиерска услуга представлява осигуряването на настаняване и други услуги.

В Закона за туризма липсва дефиниция на понятието „настаняване”. Според Закона за нормативните актове и Указа по неговото прилагане разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. С допълнителна разпоредба се определя смисъл на дума или израз за съответния нормативен акт само в случай, че се налага отклонение от техния общоприет смисъл или когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла, в който са употребени.

Понятието „настаняване” не поражда необходимост от законовото му тълкуване, тъй като смисълът му може да бъде изведен от правилата на обикновената житейска логика. Настаняването представлява предоставяне на помещение за временно пребиваване, със спомагателна цел спрямо някоя от туристическите цели по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма  – туризъм, отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, посещения на роднини и приятели, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно или друго събитие.

В § 1, т. 90 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма за да бъде  настаняването с туристическо качество, необходимо е да липсва връзка между него и договор за превоз на пътници, както и отсъствие на жилищни нужди като елемент на интереса, чието задоволяване цели сключвания договор.

Според законовата дефиниция, хотелиерството по необходимост не се ограничава до предоставяне на настаняване, а представлява комплексна услуга, съчетаваща непостоянен кръг от елементи, насочени към осигуряването на необезпокояван и комфортен престой на лицето-потребител на хотелиерски услуги в туристическия обект. За това съдим от употребата на съчинителния съюз „И” в определението за хотелиерство на Закона за туризма – предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта.

Субектен критерий

Според чл. 113, ал. 1 на Закона за туризма  хотелиерство или ресторантьорство може да извършва лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация; има персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж.

Алинея 2 създава възможност да се извършва хотелиерство и от лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, но само в изчерпателно посочен кръг от туристически обекти – стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости. Изрично се посочва и възможността предоставяните за нощувки обекти да бъдат част от жилището, което предоставящият ги обитава. Това обаче не е задължително при всички хипотези.

Нека да разгледаме кои лица са определени като търговци според Търговския закон.

Релевантните законови текстове са чл. 1 и 2 от Търговския закон. Чл. 1, ал. 1  съдържа базовата дефиниция за „търговец” – всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изрично посочени в текста сделки. Сред тях в т. 13 от разглежданата разпоредба фигурират сделките с предмет хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 3 ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е сред изрично изброените абсолютни търговски сделки в ал. 1.

Следователно, за да бъде определен като търговец – хотелиер, субектът трябва да бъде правоспособно физическо или юридическо лице, което по занятие да извършва хотелиерски услуги.

Понятието „по занятие” не е законово определено. Относно смисловото му съдържание е имал възможност да се произнесе изпълнителният директор на Националната агенция по приходите със своето становище с изх.№  04-19-570/ 16-11-2011 год. във връзка с приложението на Закона за данъка върху добавената стойност. С цел определяне на кръга на данъчно задължените по ЗДДС лица в становището се тълкува термина „по занятие”:

‘„Редовно или по занятие” предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно.

От друга страна, по силата на изрично законодателно изключване ( чл. 2, т. 3 ТЗ) не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. От систематичното тълкуване с чл. 113 от Закона за туризма следва изводът, че при тази хипотеза хотелиерски услуги могат да бъдат предоставяни само в къщи за гости, стаи за гости и апартаменти за гости.

За максимална яснота следва да посочим законовите дефиниции за „обитавано жилище” – според т. 87 от ДР на ЗТур това е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация. Поради кумулативната даденост на двата критерия, за да се позове хотелиерът на относително облекчения режим за извършване на хотелиерство в обитаван от него обект, необходимо е и двата елемента да бъдат безспорно установени – както да бъде удостоверена адресната регистрация, така и фактът на жителството.

Кога хотелиер предоставя за настаняване „част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда”?

Съгласно ЗУТ ДР § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ; т. 30  дефинира  „жилище“ като  съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Следователно хотелиерските услуги биха могли да бъдат предоставяни както в едно помещение от самостоятелен обект (апартамент) в жилищна сграда, така и при предоставяне на стая, етаж от къща или друга обособена част от функционално самостоятелен обект, използван от хотелиера за задоволяване на неговите жилищни нужди.

От изложеното дотук следва, че

  • при предоставяне на хотелиерски услуги по занятие, т.е. системно и с цел придобиване на доход, лицето е търговец по силата на чл. 1, ал. 1, т. 13 от Търговския закон.
  • при предоставяне на хотелиерски услуги в обитаваното от него жилище лицето не е търговец по смисъла на Търговския закон. При тази хипотеза то може да извършва хотелиерство само в ограничен кръг от туристически обекти, посочени в чл. 113, ал. 2 ЗТуризма – къщи за гости, апартаменти за гости, стаи за гости.
  • при отдаване под наем на притежаван от него обект лицето не е по необходимост търговец, освен в случаите по чл. 1, ал. 3 ТЗ – образувало е предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

Конкуренти ли са хотелиерите с наемодателите?

Всъщност конкуренцията не страда от съществуването на алтернативи за задоволяване на легитимния кредиторов интерес от наличие на място за пренощуване. Безспорно е същностното различие между услугата, която се получава при настаняване в регистриран или категоризиран обект по Закона за туризма, чийто персонал е законово задължен да отговаря на високи критерии за квалификация и професионален опит, и при наемане на частен апартамент (или стая) за краткосрочно пребиваване. По различен начин се определя кръгът от потенциални потребители на всяка от така дефинираните услуги.

С наличието на диференциран правен режим за предоставящите хотелиерски услуги по занятие и за тези частни субекти, които целят да реализират доход от собствеността си, без ангажимент за професионално отношение и предоставяне на допълнителни услуги, се изпълняват изискванията както на принципите за свобода на стопанската инициатива, така и за защита на конкуренцията и равнопоставеност на всички участници на пазара.

Кога трябва да се регистрират стаите и апартаментите за гости?

Отправна точка в разсъжденията ми ще бъде тезата, изразена в Решение №13 от 04.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12830 / 2009.г, докладчик съдия Павлина Найденова: „Търговският закон не ограничава стопанисването и управлението на собственост чрез отдаването и под наем, но за предоставяне на туристически услуги чрез категоризирането на тази собственост като туристически обект, собствеността следва да отговаря на специалните изисквания на Закон за туризма и наредбата, въвеждащи вписването в търговския регистър като условие за упражняване на туристическите дейности по ТЗ с цел правна сигурност и защита интересите на потребителите. Изключение от това е хипотезата на чл. 2, т. 3 от ТЗ.”.

Законът не забранява реализирането на доходи от собственост да се извършва чрез възмездното и отдаване под наем. Съществуват разлики в предмета на престацията при договор за краткосрочен наем и договор за предоставяне на хотелиерска услуга. В пределите на субективното решение е изборът на начин за икономическо оползотворяване на определен имуществен актив. Когато субектът реши да предоставя туристическа услуга, повишава качеството на предлагания от него продукт, но трябва да приведе и поддържа дейността си в съответствие с изискванията на административните разпоредби в областта на туризма. В случай, че лицето предпочита реализирането на доходи от собствеността си чрез отдаването и под наем, не е необходимо предлаганият обект да бъде регистриран или категоризиран, а доходите се отчитат и облагат по реда на облагане на доходи от наем.

Законодателството за защита на потребителите се прилага винаги и доколкото наемодателят е търговец и предоставя услуга на своя клиент за негово лично потребление. В случай, че наемодателят не е образувал предприятие, което изисква да бъде управлявано по търговски начин по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, договорът за краткосрочен наем се урежда по правилата на Закона за задълженията и договорите. Дължимата от страните грижа се определя в съответствие с общия модел на грижата на добрия стопанин (чл. 63 ЗЗД).

Твърдението, че всяко сключване на договор за краткосрочен наем превръща наетия обект в туристически, би довело до изискването всеки наемодател да е подчинен на изискванията за общодостъпност на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3 и 4 от Закона за туризма. При приложението на тези изисквания за лицата, предлагащи настаняване в обитаваните от тях жилища, резултатът би бил възникване на законово задължение да допускат всеки посетител в собственото си жилище поради забраната за дискриминация на туристите. Безспорен е правният абсурд, до който би се достигнало при подобно законово тълкувание.

Чрез онлайн платформи могат да се предлагат както обекти за краткосрочен наем, така и категоризирани или регистрирани по Закона за туризма туристически обекти. В първия случай наемодателите отчитат доходите си и внасят дължими суми за данъци по реда на ЗДДФЛ. Не са задължени да обявяват информация за предоставяни услуги или да водят отчетна документация за броя реализирани нощувки.

При предлагане на туристически обекти същите следва да бъдат категоризирани. Изключение от това общо правило е предлагането на нощувки в апартаменти,стаи и къщи за гости, в които хотелиерът живее. При тази хипотеза хотелиерът не се подчинява на режима на търговците по Търговския закон по силата на изричното изключение на чл. 2 ТЗ и чл. 113, ал. 2 ЗТ. Само за апартаменти и стаи за гости не е налице изискване за категоризация, а се предвижда алтернативна възможност за регистрацията им.

Когато лице желае да категоризира или регистрира част от обитаваното от него жилище, независимо дали е жилищна сграда или самостоятелен обект в такава, като туристически обект, за него е приложим режимът по Закона за туризма.

Когато желае да отдаде притежаван или управляван от него обект под наем, лицето може да търси съконтрахенти чрез онлайн платформа, без да подлежи на санкции, тъй като глоби са предвидени за предлагане чрез онлайн платформа на туристически услуги в нерегистриран или некатегоризиран туристически обект; а предложението за сключване на краткосрочен наемен договор не представлява предлагане на хотелиерска услуга в туристически обект.

Таня Ибрямова

Адвокат във Варненска адвокатска колегия

Завършила висше юридическо образование в Софийски университет. Адвокат във Варненска адвокатска колегия от м. ноември 2018 г. Практикува в областта на гражданското право - договорни отношения, вещно право, наследствено право, общ и изпълнителен процес, заповедно производство.

Вижте всички публикации на Таня Ибрямова