ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ФЛОТ
БМФ е търговско дружество, създадено още през 1892г. Според приватизационния договор от 2008г. то беше продадено за около 440 милиона лева, а държавата си запази 30%. Останалите 70% ги купиха братя Домусчиеви, заедно с немската фирма KGM, също в съотношение 30 на 70, или по отношение на пълния пакет акции – 21% за българите и 49% за немците. Последва стагнация и точно в нейния апогей (2013г.) братя Домусчиеви изкупиха чуждестранните 49%. Така фирмата остана само българска.
Притежавала е 45 кораба, повечето стари и в края на живота си. Продали 32 и закупили чисто нови 26. Сега те са 39, но не отговарят на тонажа по приватизационния договор, защото са по-малки. В по-стари източници се твърди, че през 1915г. фирмата е била на загуба с 40 милиона лева, но според последните данни, през 2017г. чистата печалба е около 20 милиона.
Едва ли бихме могли да се съмняваме, че братя Домусчиеви перфектно са си свършили работата. Старите кораби са изисквали около 2 400 души персонал, а в момента са достатъчни 765 моряци. Останалите предимства на новите кораби са по-евтината поддръжка и по-малкия разход на гориво. Но икономическата криза наложила да се променят много от параметрите на приватизационния договор. Собствениците си плащали неустойките свързани с трудовата заетост, но поискали да им се разреши намаляване на тонажа с около 33%. Търговският закон го разрешавал, но Закона за приватизацията – не. Арбитражният съд приложил принципа, че специалният закон анулира общия. Народното събрание потърси вратички в закона, но се отказа, тъй като беше сигурно, че Конституционният съд ще отмени направените изменения.
В крайна сметка БМФ дължи на НАП около 58 милиона лева. Но 30% от БМФ също са държавна собственост. И тъй като е абсурдно държавата да е длъжник на себе си, би следвало дължимата сума също да се редуцира с 30% и да падне на около 40 милиона. Според Волен Сидеров ако БМФ бъде обявен в несъстоятелност, най-много ще загуби държавата. Това наистина е така, но никога досега НАП не е имала практика да завежда дела за несъстоятелност по своя инициатива. В такива производства тя винаги се е включвала като присъединен кредитор. А в нашия случай БМФ има задължения само към НАП. Това би позволило плащанията да се отлагат до безкрайност, от което може да пострада единствено кредитния рейтинг на дружеството.
Това е кратката история на проблема за последните десет години. Не е трудна нито за обяснение, нито за запомняне. Но според технологиите на Шесто управление за разпространение на слухове, в пресата се разказваха потресаващи истории как флотът бил съсипан, а повечето кораби продадени на „Вторични суровини“. Ако купиш кораби за 440 милиона, за да ги продадеш като отпадъци, ще станеш ли богат? И кой луд би го направил? Но нашият демократичен печат не си задава подобни въпроси, нито проверява достоверността на фактите.
Стефан Атанасов
