Образно не трябва да се допуска нито модел на прекомерно висока лихва ,където всички влагат в пари, защото моделът е сходен на сеченето нови пари и има инфлация.Нито трябва трябва да се стимулират ниските лихви ,когато хората влагат в имущество прекомерно.Така защото покупвателната стойност на земята се обезценява.Като не забравяме ,че парите не са с абсолютна стойност като златото -трябва да има баланс на курса на парите.

Та когато е висока лихвата -всички хора ,започват да влагат в банката ,защото е “модерно“.На този принцип като в  живота е логиката.При ниска лихва е по изгодно да се вложи в земя и когато стане масово явление ,замята се обезценява.Тука и към рентата се препраща, особено ,ако е плодородна земята и е на безценица…Може би затова Рикардо говори за издръжката на производството, не за цената на земята като определяща рентата…Всъщност Давид Рикардо е гениален ,затова нека се запознаем отблизо с неговата теория ,посочена –по –горе.

Теория за разпределението на доходите

Според Давид Рикардо съществуват три основни класи, едни от които движат общественото развитие – бизнес класата, чиито членове осъществяват промишлената революция, земевладелците и работници и съответстващите им три вида доходи:

земевладелци – рента;
собствениците на парите и капитала, необходим за обработката на тази земя – печалба;
работници, обработващи земята – заплата.

Заслугата на Рикардо е, че изследва количествените закономерности и зависимостта между трите вида доход.

Рентата за него е онзи дял от продукта на земята, който се плаща на земевладелеца, а източник на рентата – прилагания към земята труд. Тъй като обаче земята е ограничена, и в определен момент се налага обработката на второкачествени и по-неплодородни земи, стойността на селскостопанските продукти се определя от труда, вложен в най-некачествените земи. Тези земи не носят рента, а само средна печалба от вложения труд. В по-плодородните участъци се стига до печалба над средната, като тази добавъчна печалба се присвоява от собствениците на по-плодородните земи. Изводът е, че рентата представлява разликата между издръжките на производството в най-лошокачествените участъци (определящи естествената цена) и по-плодородните участъци земя.

Печалбата според Рикардо е най-важната мотивация за движението и натрупването на капитала и икономическото развитие.

Рикардо разглежда трудът като стока, а работната заплата е цената на труда. Според него тя зависи от една страна от предлагането и търсенето на работници, а от друга от цената на стоките, за които се изразходва работната заплата. Т.нар. естествена цена на труда е онази цена, която е необходима за да даде възможност на работниците да съществуват и да продължават рода си без техния брой да се променя. Така растежът на населението води до превишаване на предлагането над търсенето, което предизвиква падане на цената на труда под неговата естествена стойност, и обратното.

Според Рикардо пазарната цена на труда винаги се колебае около неговата естествена цена.

Смятам ,че макроикономическите  нагласи, влияят върху микроикономическите и обратното не е  винаги  вярно  ,затова всеки трябва да прецени за себе си своите приоритети.Да се съобрази със своите ресурси и качества и да определи сам своя микроикономически план.