За Боян Петров и българското ПРАВО
Темата за Боян Петров, изчезването му и операцията по неговото издирване е особено актуална и се коментира навсякъде през последната седмица. Бих искала обаче да обърна внимание на нещо, което е малко в страни от тази тема, но същевременно е свързано с нея. В няколко статии за Боян Петров прочетох информация, която ме изненада и впечатли неприятно. А именно: помните, че през август 2016 г. Боян Петров и Андрей Ковачев бяха блъснати от автомобил с румънска регистрация, управляван от жена, в Кресненското дефиле. В резултат от катастрофата г-н Петров получил множество телесни увреждания, в това число тежка черепно-мозъчна травма, белодробна контузия и фрактура на ребра. Информацията, която прочетох, но която не знам дали е проверена и дали е вярна, гласи, че Боян Петров като пострадал от въпросното ПТП, като лице, на което са причинени неимуществени и свързани с тях имуществени вреди, не е потърсил правата си, не е предявил претенция за обезщетение за вреди нито към виновния водач, нито към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Всички знаем, че г-н Петров дълго време се лекува и възстановява в болница, след което бе на домашно лечение. Несъмнено, това е коствало много финанси на него и семейството му.
Ето още един подобен случай, на който попаднах миналата седмица, говорейки с колега-адвокат, тя, в качеството й на пътник в МПС, преди 6 години е пострадала при ПТП-самокатастрофа, лекият автомобил е управляван от нейния съпруг. Неблагоприятно стечение на обстоятелства, влажна пътна настилка и лоша видимост са причините за настъпилото застрахователно събитие. В резултат от ПТП-то пътничката получила няколко тежки счупвания, множество усложнения, три дълги пребивавания в болница и платена лично от нея сума за лечение в размер над 30 000 лв. Тя не е предявила претенция за обезщетение за вреди /неимуществени и свързаните с тях имуществени такива/ към застрахователя по „ГО“ на виновния водач, защото мислила, че тъй като виновният вода е нейният съпруг, е налице непокрит риск по застраховката. Към настоящия момент 5 годишната давност от дата на събитието е вече изтекла.
За мен, разбира се, основателно възниква въпросът защо пострадалите и увредените от ПТП в някои от случаите не търсят своите права като жертви на пътя, при положение, че навсякъде в мас-медиите непрекъснато се говори и пише за катастрофите и техните жертви?! Нима някои от тях не знаят какви са техните права в подобни случаи или не знаят кого и как да попитат, за да се информират?! Става ли въпрос за непознаване на действащата правна уредба в областта на застраховането, в частност на разпоредбата на чл.432 от Кодекса за застраховането т. нар. пряк иск, който гласи:
КЗ: Пряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка „Гражданска отговорност“, която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Поради изложеното по-горе, използвам настоящата широка трибуна, осъществена тук благодарение на LEX.BG , за да се обърна към всички граждани, юристи, магистрати и адвокати, професори и доценти, асистенти по право, лектори и преподаватели по право, студенти по право и всички други свързани в правото, с молба, когато пишат, говорят или консултират по различни юридически въпроси, когото и да било, да го правят ясно и достъпно, на разбираем за всекиго език. Да информират ясно и целенасочено хората за техните права и задължения в различните сфери от живота, независимо от вида на правния казус. Така бихме били по-полезни и достъпни за хората и бихме допринесли повече за разясняването на законните права и интереси на гражданите, за обясняването на възможните варианти и решения в даден случай, а в крайна сметка – за повишаване на правната култура на българина, като цяло.
Благодаря Ви за вниманието и успех на всички колеги!
