Връчване на призовки и съобщения по електронен път. Критичен анализ.
Проблемът
Развитието на технологиите засяга всички сфери на обществения живот, а пандемична обстановка показа, че процесът на дигитализация е забавен и съдилищата не бяха подготвени за извършване на процесуални действия по електронен път. Това от една страна се дължеше на липсата на законодателна уредба или по-скоро на такава, която вместо в процесуалния закон, е уредена в ЗСВ и актовете издавани от ВСС, а от друга страна на недостатъчно доброто разбиране на същността на електронните документи и субектите на електронни изявления. С приетите и обнародвани в бр.110 от 2020 г. на ДВ промени в Гражданско-процесуалния кодекс се сложи край на колебанието в съдебната практика, свързано с възможностите за упражняване на процесуални права в електронна форма.
Преди да се анализират част от новите текстове, имащи отношение към електронното призоваване, следва да се направи едно важно уточнение, а именно какво е адресат на електронно изявление. Терминологичното изясняване на това понятие е необходимо за по-доброто разбиране на това как и на кои субекти следва да бъде връчвани актове на съда в електронна форма, както и защо съдът се явява задължителен адресат на електронни изявления.
Адресат на електронно изявление
Адресат на електронно изявление е всяко лице, което по силата на закона или въз основа на недвусмислени обстоятелства, може да се смята, че е дало съгласие да бъде адресат на електронни изявления (чл.5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ). Сигурността на електронното връчване изисква или закон да е задължил лицето да бъде адресат на обвързващи електронни изявления или да е налице воля да получава обвързващи изявления по електронен път. Тoзи принцип е последователно проведен и при приетите от законодателя промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като за определена категория субекти връчването ще е законно, само ако адресатът е дал съгласие да получава призовки и съобщения по електронен път (чл. 38, ал. 2). Следва да се има предвид, че за някои субекти – по чл. 50, ал. 5 от ГПК, законът вменява същите да бъдат адресати на електронни изявления, но за да може да им бъде връчено призовката или съобщението от съда, те трябва да извършат едно допълнително действие, а именно да изберат електронен адрес на който те да им бъдат връчвани. При връчването по познатата и уредена до сега от ГПК форма на писмени изявления на съда страните нямат право на избор – те са задължени да получават писмени изявление по предвидения в ГПК ред. При връчването на електронни изявления на съда, обаче, връчването е подчинено на идеята, че дори и даден субект да бъде задължен да бъде адресат на електронно изявление, то субектът може да избере на какъв електронен адрес да му бъде връчено. Този избор не е на съда, като правораздавателен орган, а на страната в производството – адресат на електронни изявления (в частност адресат на призовки и съобщения по конкретно съдопроизводство).
Както бе отбелязано по-горе, за някои категории субекти законодателят е преценил необходимостта със закон да бъдат задължени да бъдат адресати на електронни изявления. Пример за такава уредба е Законът за електронното управление (ЗЕУ), който предвижда възможност за връчване чрез системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Държавна агенция Електронно управление (ДАЕУ). Уредбата на ЗЕУ обаче има отношение само и единствено към връчването на административни органи и то в отношенията между администрацията и потребителите на административни услуги или между самите административни органи. Тя е неприложима при връчване на съдебни книжа, като по-надолу в текста ще бъдат приведени достатъчно аргументи в подкрепа на тази теза.
Адресат на процесуални е-изявления
Друг пример за такова връчване е Закона за съдебната власт (ЗСВ) и ГПК, които задължават съдилищата да бъдат адресати на електронни изявления, с които гражданите упражняват процесуални права в електронна форма. Именно с тази цел ЗСВ задължава съдилищата да посочат електронен адрес, като с Наредба № 6 за реда за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма на ВСС тази идея е доразвита и тя задължава съдилищата да посочат и адрес на електронна поща[1], чрез който може да се упражняват процесуални права по електронен път. Това уточнение се прави с оглед незаконосъобразния отказ на някои съдилища да приемат електронни изявления на електронната поща на съда и да считат, че процесуалните действия извършени по този начин са неизвършени[2].
Направените уточнения са необходими, защото при анализа на цялостната концепция на чл.38 ГПК (адрес на връчване) се установява едно неразбиране на това кой може да бъде адресат на електронни изявления и се забелязва отклонение от концепцията за сигурно връчване в процеса на правоприлагането. Друг проблем, който се идентифицира, е недостатъчното разбиране и смесването на понятията – адрес за уведомяване и адрес за връчване, които макар и сходни по смисъл, имат различно значение с оглед правните последици от връчването на различни по характера си изявления.
Безспорно до 30.06.2021 г., когато влязоха в сила приетите и обнародвани в бр.110 от 2020 г. на ДВ промени в ГПК, при упражняването на процесуални права по електронен път беше допуснато съдилищата да бъдат адресат на електронни изявления, като това правило се извеждаше от нормите на ЗСВ. Това правило беше възпроизведено и в процесуалния закон, но за страните в производството се предвиди възможността те да бъдат адресати на електронни изявления, само ако изрично са заявили това. Липсва ли такова съгласие, на страната не може да и бъде връчено електронно изявление респективно, не може да бъде адресат на електронно изявление, независимо от това дали някъде по страниците в делото може да се открие електронен адрес на страната.
Терминологични уточнения
Анализът на електронното връчване изисква тълкуване и изясняване на няколко важни понятия – електронен адрес за връчване, електронен документ и квалифициран електронен печат, квалифициран електронен времеви печат и квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. За тези понятия се откриват легални определения в различни нормативни актове.
С §1 на ДР от ГПК е дадено определение на понятието”електронен адрес за връчване” – това е персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, както и адрес на електронна поща.
Понятието “електронен документ“ е дефинирано в чл. 3, параграф 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като включва всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.Както става ясно, електронният документ е широко по обхват понятие, което в частност включва и конвенционалния документ в електронна форма – електронно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне (чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ), от което настъпват правни последици.
„Услуга за електронна препоръчана поща“ представлява услуга, която позволява предаването на данни между трети страни по електронен път, предоставя доказателство във връзка с обработката на предаваните данни, включително доказателство за изпращането и получаването на данните и защитава предаваните данни срещу риск от загуба, кражба, повреда или непозволени изменения.
„Квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“ означава услуга за електронна препоръчана поща, която отговаря на изискванията, предвидени в член 44 от Регламента. При използването на услугата квалифицирана електронна поща, освен интегритета на данните, се гарантира и тяхното съдържание, чрез прилагане на квалифициран електронен подпис на изпращача и квалифициран електронен времеви печат на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Използването на квалифициран електронен подпис и квалифициран електронен времеви печат има за цел да гарантира, че изпратените данни няма да бъдат „незабелязано променени“ и получените данни ще са идентични на изпратените такива. Съществената разлика между услугата електронна препоръчана поща и квалифицирана електронна препоръчана поща е, че при оспорване в съдебно производство тежестта на доказване ще бъде разпределена по различен начин, ако е представен документ, инкорпориращ в себе си данни, изпращани чрез обикновена или квалифицирана електронна препоръчана поща. При представяне на документ, изпратен посредством квалифицирана електронна препоръчана поща, съгласно чл.43 (2) на Регламент (ЕС) № 910/2014, доказателствената тежест ще бъде разпределена така, че в тежест на оспорващия ще е да докаже, че съответният документ не е изпратен от лицето, сочено за автор, че не е доставено или не е било с това съдържание, с което ползващият се от документа твърди или че неговият интегритет е нарушен. Когато обаче е представен препис от документ, изпратен посредством обикновена електронна препоръчана поща, в тежест на страната, която се ползва от този електронен документ е да докаже, че същият се ползва с интегритет на данните, времето на получаване и т.н. и въобще, че инкорпорираните в него данни/съдържание не са променени.
„Квалифициран електронен печат на съда“ и „квалифициран електронен времеви печат на съда“ са печати, които отговарят на изискванията на глава III, раздели 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
След направените уточнения може да се пристъпи и към анализ на нормативната уредба, регламентираща връчването на призовки и съобщения по електронен път.
Връчване на електронен адрес
След като са изяснени основните понятия, които касаят електронното връчване и е изследвана концепцията за адресат на електронно изявление, фокусът на изследването може да се насочи към правната уредба, установена в процесуалните закони.
Текстът на чл.38, ал.2, т.1 и т.2 ГПК предвижда, че връчването на страните в процеса може да бъде осъществено по два начина – чрез единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. От гледна точка на технологиите и обезпечаване на правна и технологична сигурност на връчването, избраният подход е правилния. И по двата начина се обезпечава възможността да бъде осигурено връчване на адресатите в гражданския процес, със създаване на достатъчни доказателства за изпращането и получаването на актовете на съда.
По отношение на връчването чрез ЕПЕП обаче, нормата не гарантира надлежността на връчването. Към настоящия момент получаването на призовки и съобщения през портала е възможно, но често е свързано с технически затруднения. Дори и електронното съобщение да бъде изтеглено, в системата не се отразява и за потребителя не е видимо на коя дата е изтеглил призовката и/или съобщението, т.е. не се генерира потвърждение видимо, както за съда, така и за адресата на електронното изявление. Самото съобщение съдържа само образеца на съобщение по Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по гражданския процесуален кодекс, но не и приложения към него. Това не би било проблем, ако електронното дело беше пълно и всички документи приложени по него бяха дигитализирани и достъпни в електронен формат. Често обаче, липсват изцяло сканирани документи, определения на съда или разпореждания. Това поставя редица въпроси във връзка със защита на интереса на страните и надлежността на връчването изобщо. Така например, ако до страната е изпратено електронно съобщение, в което се посочва, че следва да отстрани нередовности в исковата молба в определен срок, самото разпореждане не се прилага към електронното съобщение, а същото не е видимо и в ЕПЕП. На практика срокът започва да тече, а страната не може да се запознае със съдържанието на акта на съда в електронна форма, съответно е принудена отново да отиде в деловодството на съда за да се запознае с дадените от съда указания. Подобна е ситуацията, при която се връчва съобщение за изразяване на становище по молба на насрещната страна, но самата молба не е достъпна в електронното дело. В този смисъл нормите на ГПК не предвиждат никакви гаранции за страната, както и никаква санкция за съда тогава, когато съдилищата не поддържат електронните дела, идентични по съдържание на делата, които се намират в деловодството на съда. Липсата на идентитет между електронното дело и хартиеното такова е сериозен недостатък, който се дължи не на липсата на технологични възможности, а на човешкия фактор и на неглижирането на процеса на дигитализация на делата и интересите на страните.
Чл.38, ал.2, т.2 ГПК, предвижда възможност връчването да се осъществява посредством квалифицирана електронна препоръчана поща. За да се използва тази услуга, тя трябва да бъде предоставена от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Адресатът на електронно изявление, както и съответният съд, трябва да бъдат регистрирани потребители на услугата електронна препоръчана поща при доставчик на квалифицирана услуга. Услугата е регулирана от закона, отговаря на определени технологични стандарти и е контролирана от държавата (Комисията за регулиране на съобщенията), което гарантира сигурност на електронното връчване чрез създаването на надлежни признати от закона доказателства (обратни разписки) за фактите на изпращане получаване, време на изпращане и получаване, както и за съдържанието на връченото съобщение.
Страната следва изрично да е заявила, че желае да бъде призована по един от предвидените в чл.38, ал.2 от ГПК начини – чрез ЕПЕП или чрез квалифицирана електронна препоръчана поща. Обстоятелството, че дадено лице поддържа потребителски профил в система за квалифицирана електронна препоръчана поща не означава, че то е дало съгласие да бъде адресат на електронни изявления в отношенията си със съда. Такова връчване би било редовно, само ако страната изрично е посочила, че е съгласна съдът да ù връчи съответното електронно съобщение чрез конкретна, точно посочена, система за квалифицирана електронна препоръчана поща. Съдът е обвързан и ще бъде задължен да връчи именно чрез квалифицирана електронна препоръчана поща, която ползва адресатът на електронното изявление. В този смисъл, съдът не може да укаже на страната да посочи друга, различна система за квалифицирана електронна препоръчана поща, различна от използваната от адресата на електронното изявление, но използвана от съда. Съдът е този, който следва да се съобрази с избраната от адресата система за връчване на квалифицирана електронна препоръчана поща. Правото да се посочи начин на връчване е процесуално право, което се упражнява от страната и обвързва съда.
Съществуващата практика
С решение от 10.12.2020 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет предостави възможност на съдилищата, по преценка на административния ръководител да използват Системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“ и Системата за електронно съобщаване и призоваване, интегрирана в Единния портал за електронно правосъдие до актуализиране на Портала, съгласно нормативните изисквания. Всички съдилища, които ще се възползват от Системата за сигурно електронно връчване следва да го обявят на интернет страниците си. Решението на Пленума на ВСС e изпратено на административните ръководители на съдилищата за сведение и изпълнение. В решението се твърди, че системата предоставя услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, т. 36 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/92/ЕО. Моментът на изпращане и моментът на получаване на съобщение, както и съдържанието на съобщението и прикачените към него документи се удостоверяват с квалифициран електронен печат и времеви печат от ДАЕУ.
Понастоящем посоченото решение на ВСС по отношение на организацията на електронното връчване разкриват сериозни правни проблеми и незаконосъобразност на връчването.
Разработената от Държавна агенция „Електронно управление” Система за сигурно електронно връчване не представлява квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Това уточнение е необходимо с оглед незаконосъобразното решение на ВСС, инкорпорирано в протокол №30 от 10.12.2020 г. за предоставяне на възможност на административните ръководители на съдилищата при хипотезата на чл. 50, ал.5 от ГПК да се регистрират и ползват услугите на системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“. Процесуалните норми имат императивен характер. Диспозитивните норми не са присъщи на гражданския процес, поради което и всяко отклонение от възприетите в чл.50, ал.5 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ГПК ще представлява нарушение на императивна правна норма, което би опорочило законосъобразното протичане на съдопроизводствата, в които участват субектите посочени в чл. 50, ал. 5 от ГПК[3]. Решението на ВСС не отчита особеностите на това кои субекти могат да бъдат адресат на електронно изявление. Няма спор, че посочените в чл. 50, ал. 5 от ГПК субекти са адресати на електронни изявления по силата на закона, но нормата на чл. 38, ал. 2 от ГПК вменява получаване на електронни изявление или връчването на призовки и съобщения да се осъществява само и единствено чрез един от посочените два начина:
- чрез единния портал за електронно правосъдие или
- чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.
Всъщност, решението на ВСС е опит да се компенсира липсата на функционалност на ЕПЕП и да замени квалифицираната услуга по електронна препоръчана поща със системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). Няма законово задължение кредитните и финансовите институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователните и презастрахователните дружества и на търговците, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, да поддържат регистрация в системата за сигурно връчване на ДАЕУ. ГПК не предвижда подобен ред за електронно връчване, а взетото решение е в отклонение на нормите на процесуалното право. Процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително и излизането извън нормата на чл. 38, ал. 2 от ГПК ще влече след себе си незаконосъобразно развитие на процес, развил се при нередовно призоваване.
Нещо повече, създадената и поддържана от ДАЕУ система за сигурно електронно връчване не отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, поради което това би могло да доведе до нарушаване на интегритета на електронните изявления, компрометирането им и въобще, което поставя въпроса дали едно такова връчване би било редовно и дали изпълнява изискванията на Регламента по отношение на сигурността на предаването на информация и връчване на електронни изявления. При проверка на адрес https://webgate.ec.europa.eu/tl-browser/#/tl/BG се установява, че системата на ДАЕУ не представлява услуга по квалифицирана електронна препоръчана поща, следователно липсва като възможен законосъобразен начин за връчване, уреден от ГПК. Квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща се предоставя от квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги, вписани в Доверителния списък по Регламент 910/2014 от Комисията за регулиране на съобщенията, а в този списък услугата на ДАЕУ не е вписана въобще, следователно не е квалифицирана.
При дефиниране на възможните начини за връчване основаната идея на законодателя е била да се елиминира възможността за връчване чрез несигурни системи и липса на възможност от удостоверяване на факти, свързани с връчването – проблеми, които са решени законодателно с предвиждане на две технологични решения за връчване – чрез единния портал за електронно правосъдие и с квалифицираната препоръчана електронна поща. Видно от самия протокол №30 от 10.12.2020 г. (стр.32) са посочени редица проблеми с връчването чрез Системата за сигурно електронно връчване, а именно „…следва да се има предвид, че системата, която предлага Държавната агенция „Електронно управление“ крие риск от пропуски и грешки при връчване на съдебните книжа от страна на съдилищата, тъй като действията ще се изпълняват ръчно във външна система, системата на Държавната агенция няма интеграция нито с ЕПИП, нито с действащите деловодни системи на съдилищата. …“. Решението за използване на системата на ДАЕУ не държи сметка за това, че пропуските, които могат да възникнат при връчване или изпращане на други електронни изявления могат да бъдат фатални за страните в процеса, като решението акцентира само върху това как да осигури „някакво“ връчване, но не и това връчване да е сигурно за страните в процеса, без да гарантира интегритет и пълнота при връчване на съдебните книжа, нещо което за съжаление и самия ЕПЕП не гарантира. ВСС не разполага със законодателна власт и не може с решение да дерогира нормите на ГПК, а е длъжен законосъобразно да осигури възможност за връчване или чрез единния портал за електронно правосъдие или чрез квалифицираната препоръчана електронна поща, но не и по друг начин – в частност чрез системата за сигурно електронно връчване на ДАЕУ. Използването на системата за сигурно електронно връчване тогава, когато ответник са държавен орган или учреждения, би довело до нарушаване на императивната норма на чл. 46, ал. 3 от ГПК, а именно връчване чрез трети лица, които са заинтересовани от изхода на спора. Нещо повече, практически се нарушава независимостта на съдебната власт, която в процеса на връчване е поставена в зависимост от изпълнителната власт, в частност разработената от нея система за сигурно електронно връчване.
Връчване на адрес на електронна поща
Анализирайки нормата на чл.38, ал.3 ГПК, законодателят е направил сериозно отклонение от принципа за сигурно връчване, като предвижда, че тогава, когато страната не е избрала възможностите за връчване по ал. 2, но е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва по този начин. Текстът прави сериозно отклонение от изискванията на съвременните стандарти за сигурност при електронното връчване предвид възможност от прихващане на съобщения, които не са криптирани. Освен това, при връчване чрез адрес на обикновена електронна поща липсва възможност за удостоверяване на фактите, свързани с връчването – проблеми, решени с Регламент (ЕС) 910/2014. Тези факти са, свързани с доказване на времето на изпращане и на получаване на електронното изявление, идентичността на автора и на адресата, както и доказване на съдържанието на електронното изявление. Допълнително затруднение произтича от факта, че голяма част от доставчиците на електронна поща са установени извън България (напр. gmail, yahoo, hotmail и др.) и е изключително трудно да се събират доказателства по отношение на гореизброените факти.
Извън изложеното, анализът на текста изисква да се направи и друго уточнение – съдът следва да връчи на посочен от страната електронен адрес за връчване на призовки и/или съобщения, само ако същата изрично се е съгласила и е посочила такъв. Електронен адрес (имейл), който се съдържа в приложени по делото книжа, включително доказателства за водена между страните по спора електронна кореспонденция, не следва да се използва от съда като възможен електронен адрес за връчване. Само електронен адрес, посочен в исковата молба, респективно в отговора на исковата молба и отговарящ на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, може да бъде използван за целите на призоваването, при съобразяване с нормата на чл.38, ал.3 от ГПК. Анализът на текста показва, че посочването на електронен адрес трябва да бъде придружено с изрично изявление, че страната или нейният процесуален представите желаят да им бъдат връчвани призовки и съобщения на посочения в исковата молба електронен адрес.
Както беше отбелязано по-горе, възприетия от ЗЕДЕУУ и ГПК принцип е че връчването по електронен път следва да става само при изрично изразено съгласие от страните в гражданското съдопроизводство, за конкретната инстанция или пред всички инстанции или за извършване на конкретно съдопроизводствено действие по електронен път. Този принцип е непоследователно проведен и това най-ярко личи от анализа на текста на чл. 38, ал. 6 от ГПК „…Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ…“. Цитираният текст търпи критика. На първо място, отношенията между съда и вещото лице се развиват по начин, по който изключва страната да може да посочи електронен адрес за призоваване на вещото лице. Дали вещото лице желае да бъде адресат на електронно изявление е изцяло подчинено на неговата воля и призоваването му на електронен адрес, посочен от трето лице, при липса на изрично съгласие от вещото лице, ще влече след себе си нередовност на призоваването. В този смисъл, изложеното относно призоваването на вещото лице важи, както за свидетели по делото, така и за трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Такова призоваване е мислимо само след получаване на изрично съгласие от субектите посочени в чл. 38, ал. 6 ГПК.
Адрес за връчване трябва да се различава от адрес за уведомяване, който се използва за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие – чл.38а, ал.1 от ГПК. По начало адресатът на електронно изявление трябва да посочи адрес за уведомяване, но това уведомяване не следва да се бърка с даване на съгласие субектът да бъде адресат на електронни изявления. Ако лицето не желае да бъде адресат на електронни изявления, дори и електронният му адрес да е наличен по делото, съдът няма да може да използва същия за връчване на съдебни книжа.
Задължението за посочване на електронен адрес може да възникне по силата на правна норма – тогава, когато субектът желае да получи определена административна услуга по електронен път. Така например, Законът за електронното управление (ЗЕУ) задължава получателя на електронната административна услуга да приема електронните изявления, съответно да посочи електронен адрес за получаване във връзка със заявена от него електронна услуга. Аналогично на ЗЕУ, чл. 38а, ал. 1 от ГПК задължава лицата, които извършват конкретно процесуално действие в електронна форма, да посочат електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за получаване на резултата от техническата проверка на извършеното действие. Посочването на електронния адрес в случая е само за целите на съответната услуга, заявена по електронен път, респективно за връчване на електронни документи свързани с направеното искане и извършваната проверка, която практически следва да потвърждава, че съдът е надлежно сезиран. Връчването на този адрес е само за целите на конкретното съдопроизводствено действие, а не за всички процесуални отношения със съда.
Докато чл. 38а, ал. 1 от ГПК има отношение към предоставяне на услуга или процесуално действие в електронна форма, то ал. 2 и 3 на чл. 38а въвеждат общия принцип за свобода на субектите да изберат дали желаят да бъдат адресат на електронни изявления, респективно да им бъдат връчвани електронни документи по електронен път. Текстът гарантира правото на избор на страната да избере кои изявления на съда желае да ù бъдат връчвани електронно – пред съответна инстанция или пред всички инстанции. Гарантирано е правото на страната, упражнила права по електронен път, да избере в последствие да получава изявления от съда на хартия. Следва да се има предвид, че на практика страната ще може да упражни процесуално право по електронен път обичайно чрез регистриран профил в единния портал за електронно правосъдие или чрез регистрирана квалифицирана електронна поща, а по изключение това ще е възможно чрез използване на друг електронен адрес (имейл). Нормата на ал.3 на чл. 38а не следва да се схваща като изначално съгласие на страните в производството да бъдат адресати на електронни изявления, а само като правна възможност да получи посредством ЕПЕП резултата от извършено процесуално действие. Връчването на призовки и съобщения дори и чрез ЕПЕП е подчинено на принципа за свободен избор на адресата. За да бъде връчена призовка или съобщение на даден субект е необходимо същият да е изявил съгласие за това. С подаване на заявление за достъп до конкретно дело, субектът се съгласява да получи достъп до електронните документи по делото, но не и за призоваване изобщо. Текстът е двусмислен, но изхождайки от принципите в дигиталното общуване следва да се прави разлика между съгласие за връчване на електронни съобщения и призовки и адрес за уведомяване по смисъла на чл.38а от ГПК.
Нормата на чл.41 от ГПК, касаеща задължението за уведомяване при промяна на електронен адрес, трябва да се прилага само в смисъл на такъв електронен адрес, използван при услугата квалифицирана електронна препоръчана поща или единния портал за електронно правосъдие, тъй като само връчването посредством тях създава правна сигурност относно момента на връчването на електронен адрес. Ако е избран за връчване единния портал за електронно правосъдие, съобщението ще бъде връчено с изтеглянето на акта от информационната система, при спазване на сроковете по чл.41а, ал.1 от ГПК или чрез фингирано връчване в хипотезата на чл.41а, ал.1, изр. последно, а ако е избран като електронен адрес – адрес на квалифицирана електронна поща – с доставянето на акта на страната.
Такава сигурност няма при връчване на обикновен електронен адрес (пр. имейл адрес), посочен от страната. В този смисъл, правилно в чл. 41а, ал. 2 от ГПК е въведено изискване за потвърждаване на получаването тогава, когато връчването се осъществява на обикновен електронен адрес, различен от ЕПЕП или квалифицирана електронна препоръчана поща. Практически съдът не може да приеме, че всички съобщения се считат за връчени, ако страната е посочила обикновен електронен адрес (примерно имейл адрес тип gmail, hotmail, abv и т.н.), защото, за да е редовно това връчване, чл. 41а, ал. 1 от ГПК изисква адресатът да потвърди получаването. Не бъде ли потвърдено получаването, призовката или съобщението следва да бъдат връчени по общия ред – чрез писмено уведомление.
Удостоверяване на връчването
Връчването на електронното съобщение се удостоверява съобразно нормата на чл. 44, ал. 3 от ГПК. В текста е регулирана спецификата на удостоверяване на връчването чрез единния портал за електронно правосъдие и чрез услугата квалифицирана електронна препоръчана поща. Регламентирано е и удостоверяване на връчването посредством обикновен електронен адрес (имейл). Това се извършва чрез електронен запис от електронната система на ЕПЕП, подпечатана с квалифициран електронен времеви печат. Връчването чрез квалифицирана електронна препоръчана поща се удостоверява чрез записите за връчването (т.нар. “обратни разписки”), създадено от квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги. За записите се удостоверя и времето за създаването му чрез квалифицирано удостоверение за време. В хипотезата на чл. 38, ал. 3 и ал. 6 от ГПК (обикновен електронен адрес) връчването ще е редовно само, ако адресатът на електронното изявление потвърди получаването му.
Чл. 45 от ГПК създава правната фикция за лично връчване, тогава когато връчването е извършено на електронен адрес.
Електронно връчване на някои видове субекти
Ново по отношение на връчването е и възможността същото да се извърши по електронен път при определени субекти – кредитни и финансови институции, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители (чл. 50, ал. 5 ГПК).
Особеното тук е, че такова връчване може да бъде извършено само чрез единния портал за електронно правосъдие или чрез услугата квалифицирана електронна препоръчана поща на посочен от съответния адресат електронен адрес. И тук обаче, за да бъде редовно връчено на някой от субектите, посочени в чл. 50, ал. 5 от ГПК, е необходимо първо субектът да заяви дали желае съобщението да му бъде връчено чрез квалифицирана електронна препоръчана поща или чрез ЕПЕП.
Връчването на посочените в чл. 50, ал. 5 субекти и на държавата и общините е възможно само по един от посочените два начина на връчване по чл. 38, ал. 2 от ГПК, но не и по друг начин. Изборът на електронен адрес е на субекта, а не са съда.
Връчване на адвокат
Съгласно чл. 51 от ГПК електронното връчване на адвокат може да бъде извършено чрез единният портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба. Текстът ще влезе в сила на 30.06.2022 г. До влизането в сила на текста за адвокатите е приложим общия ред, предвиден в чл. 38 от ГПК.
Текстът на чл. 51 от ГПК не предвижда изричната възможност връчването на адвокат да бъде извършено чрез услугата квалифицирана електронна препоръчана поща, но отричането на тази възможност не е в унисон с идеята за преминаване към електронно правосъдие и най-вече към принципа за сигурност на връчването. Възможно е адвокатът да не използва единния портал за електронно правосъдие, но да заяви изрично, че желае призовки и съобщения да му бъдат връчвани на определен електронен адрес чрез услугата квалифицирана електронна препоръчана поща.
Първоначалната идея за връчване на адвокатите само по електронен път беше изоставена, доколкото действителността е такава, че много адвокати нямат достъп до технологии, съответно това би създало затруднения за тях. Именно с цел поетапно въвеждане на електронното призоваване, законодателят запази и възможността за връчване на адвокат по общия ред, на всяко място, където той се намира по служба.
От анализа на текста следва, че на адвокат може да бъде връчено съответно съобщение или призовка не само в адвокатската му кантора, но и на всяко място, на което той се намира по служба – държавно учреждения, съд, администрация и т.н., но не може да му бъде връчено на домашен адрес или на друго място, когато то не е свързано пряко с упражняване на служебните му задължения.
Заключение
От извършения анализ може да се направят няколко извода:
- На първо място принципът за информационната сигурност не е спазен последователно, доколкото законодателят прави отклонение от изискванията на съвременните тенденции за избягване на връчване чрез несигурни системи като обикновена електронна поща, при която липсва възможност за удостоверяване на факти, свързани с връчването;
- В областта на електронното връчване е спазен принципът за технологична неутралност, което позволява, без да се изменя законът, нормите му да бъдат приложими към обществените отношения, развиващи се чрез нови технологии;
- Връчването чрез системата за сигурно електронно връчване поддържана ДАЕУ съгласно ЗЕУ е незаконосъобразно, защото такъв способ не е предвиден в чл.38, ал.2 от ГПК и това е повече от логично, защото връчването чрез системата на изпълнителната власт е нарушаване на независимостта на съдебната система и в редица случаи би довело до нарушаване на императивната норма на чл.46, ал.3 от ГПК;
- Електронното връчване на съобщения е ново предизвикателство пред практикуващите юристи, което тепърва ще поставя редица въпроси, свързани с използването на технологиите при осъществяване на процесуални права по електронен път. Редовността на процесуалните действия зависи от това дали конкретен субект е дал съгласие да бъде адресат на електронно изявление, което е в пряка връзка със законосъобразното протичане на съдопроизводствените действия. Всяко отклонение от нормата на чл.38 би довело до нередовно призоваване и поставяне в риск стабилитета на постановените съдебни актове, съответно възможност за иницииране на производство по чл.303 от ГПК (Отмяна на влязло в сила съдебно решение);
- Макар и предизвикателство, следва да се отчете положително желанието на законодателя да насърчи дигитализацията и изграждането на работещо електронното правосъдие, което да оптимизира разхода на време и средства при извършване на съдопроизводствени действия и осъществяване на процесуални права по електронен път;
- Необходимо е да се предприемат спешни действия от страна на ВСС за интегриране и осигуряване на съдилищата на възможност за ползване на услугата квалифицирана електронна препоръчана поща. Нещо повече, съдилищата са длъжни да признават не само регистрираните от КРС доставчици на услугата квалифицирана електронна препоръчана поща в Република България, но и всички доставчици, включени в доверителния списък по Регламент 910/2014. Неспазването на това задължение може да доведе до започване на наказателна процедура срещу Република България за нарушение на правото на ЕС.
- Фингираното връчване по чл. 41а, ал. 1, изр. посл. от ГПК трябва да се прилага само при връчване чрез ЕПЕП или тогава, когато адресатът е избрал за адрес на връчване адрес на квалифицирана електронна препоръчана поща. Нормата на този текст не може да се прилага при незаконосъобразното връчване чрез ССЕВ на ДАЕУ или при връчване на електронна поща (имейл) на адресата.
[1] Електронна поща по смисъла на Закона за електронните съобщения е съобщение във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на получателя. В този смисъл регистрацията в ССЕВ на ДАЕУ не е електронна поща по смисъла на ЗЕС.
[2] Виж съобщение на РС – Пловдив, в което се посочва, че електронни документи, изпратени от служебни и лични имейли до официално обявения електронен адрес на съда, както и такива които не са изпратени чрез ЕПЕП или ССЕВ на ДАЕУ няма да бъдат приемани и администрирани.
[3] чл.50, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.
